Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / „ДНЕС” поиска от КЗК...
„ДНЕС” поиска от КЗК оставка и публично извинение. Повече прозрачност в работата на публичните институции и по-ефективна защита на гражданите от монополите очаква движението от служебния кабинет

„ДНЕС” поиска от КЗК оставка и публично извинение. Повече прозрачност в работата на публичните институции и по-ефективна защита на гражданите от монополите очаква движението от служебния кабинет



Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да си подаде колективно оставката и да се извини публично за наглото си и непремерено изявление от 20 март т.г. по повод призива на премиера за проверка на монополите, а следващото Народно събрание да промени мандатността и начина на формиране на състава на комисията. За това призова на пресконференция днес, 22 март 2013 г., Гражданско движение „ДНЕС”. Неправителствената организация предлага чрез промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) да се предвиди „гражданска” квота в състава на КЗК, както и половината от членовете на комисията да са с 3-годишен, а другата половина – с 5-годишен мандат, за да се осигури приемственост в работата на регулаторния орган, както и по-висока степен на безпристрасност и ефективност.

 

„Ако днес гневът на гражданите е насочен основно срещу парламента и правителството, то не трябва да се забравя и заслугата на КЗК за антимонополното обществено напрежение. Тези хора трябва да си понесат последствията за безхаберието и мълчаливата подкрепа за монополите в продължение на години. Те са равно отговорни и виновни, заедно с колегите си от ДКЕВР, НС, МС и други институции. Точно затова искаме оставки и нова формула на състава на комисията”, каза Анжелика Цокова – член на Координационния съвет на „ДНЕС”. Тя припомни, че гражданското недоволство срещу монополите не датира отпреди един или два месеца. Още преди две години над 700 000 граждани, включили се в националната подписка на „ДНЕС”, поискаха конкретни промени в антимонополното и енергийното законодателство. „Две години парламентът не намери време да изпълни задълженията си по закон и да отговори на гражданските искания. Сега висши представители на доскорошната законодателна власт се надпреварват да си посипват главата с пепел, но това никого не топли – нито хората, които не издържаха на монополния натиск и излязоха на улицата, нито управляващите, които безславно напуснаха политическата сцена. През тези две години КЗК също мълча, а днес има наглостта да ни обяснява, че няма правомощия да разследва монополите”, каза с възмущение Анжелика Цокова.

 

Припомняме, че в отговор на премиерския призив „КЗК да се самосезира и да даде отговори кои са монполистите и какви картелни споразумения има” комисията излезе с официално изявление, в което заяви, че „КЗК няма правомощия да прилага правилата на конкуренцията по отношение на самото пазарно положение на фирмите, без да е установена злоупотреба”. Тази позиция на КЗК беше определена от представителите на „ДНЕС” като отказ от изпълнение на задълженията за контрол върху нелоялните пазарни практики, които пряко засягат правата на българските потребители.

 

„От изявлението на КЗК разбрахме какво е „монопол” и какво е „господстващо положение на пазара”, но не разбрахме ще се вслушат ли в призива на премиераще си свършат ли работата, която им е възложена по закон и за която получават нелоши възнаграждения. От комисията очакваме, вместо да ни поучава и ограмотява понятийно, да се погрижи за защита на потребителските ни права и да ни спаси от монополния натиск”, каза икономическият експерт на „ДНЕС” Георги Мартинов. Той изтъкна факта, че според ЗЗК членовете и служителите на КЗК си разпределят като допълнително материално стимулиране (бонуси) 25% от годишните приходи от такси и глоби. „От изявлението на КЗК разбрахме, че от началото на 2012 г. до настоящия момент комисията е наложила имуществени санкции за извършени нарушения в размер на 20 745 418 лв., т.е. членовете и служителите й ще си разпределят „материално стимулиране” в размер на 5 185 354 лв. – 4 пъти повече от 2011 г.! Това е още един повод да поискаме по-висока ефективност в работата на комисията и по-осезаема защита на потребителите от нелоялни и незаконни пазарни практики”, каза Георги Мартинов.

 

Експертът припомни, че в края на 2012 г. за двама от членовете на комисията (Александър Александров и Елена Димова) беше установено, че се намират в конфликт на интереси, но въпреки това продължават да участват в работата на регулаторния орган. „Това не само е незаконно, но е и неморално! Явно е, обаче, не можем да очакваме морал от лица, които предпочитат угодничеството към монополистите пред справедливостта за потребителите”, категоричен беше Мартинов.

 

Според експертът на „ДНЕС” в сферата на енергетиката и монополите Георги Христов, огромният процент от решенията на КЗК са оправдателни, т.е. не са установени нарушения на антимонополното законодателство. „Ако съдим по тези резултати, би трябвало да сме горди, че живеем в страна, в която монополите са натикани в ъгъла и по никакъв начин не притесняват потребителите. Истината обаче е коренно различна и това се вижда с просто око. Ако толкова добре КЗК си върши работата, защо хората са на улицата? Защо след като толкова успешно и прозрачно работи КЗК, хората не могат да разчетат ежемесечните си фактури за ток и парно?”, попита реторично Георги Христов. Той подчерта, че очакванията за по-голяма активност от страна на комисията не е само в областта на конкуренцията в сферата на енергетиката, макар че именно тя изкара хората на улицата. „С не по-малка сила стоят проблемите с конкурентната среда в сферата на горивата, основните храни (брашно, захар, олио и др.), телекомуникационните услуги, медиите и др. чувствителни и силно значими за обществото сектори”, категоричен бе Христов.

 

От последния публичен отчет на КЗК, който се отнася за 2011 г., е видно, че през въпросната година комисията е излязла с две решения по разработени от нея секторни анализи – за туризма и за течните горива, по които има твърде уклончиви и нищонеказващи изводи. „Едва ли законодателят е имал точно това имитиране на дейност предвид, когато е създавал комисията и й е вменявал определени задължения”, смятат от „ДНЕС”.

 

На днешната пресконференция експертите на „ДНЕС” представиха и пакет предложения към правителството за спешни мерки, които да подобрят социално-икономическата ситуация в страната. Експертите на „ДНЕС” направиха уговорката, че голяма част от мерките са дългосрочни и няма физическа възможност настоящият служебен кабинет да ги приложи в тяхната цялост, но призоваха да стартира работа по подготовката на съответните проекти за нормативни промени, които да гарантират изпълнението на  предложенията.

 

Мерките в икономическата сфера са разделени в няколко основни групи – мерки за повишаване на прозрачността на публичните финанси, мерки за намаляване на финансовата тежест за бизнеса и гражданите, антимонополни мерки и мерки в сферата на енергетиката. „ДНЕС” очаква яснота относно състоянието на държавния бюджет, бюджетите на НОИ и НЗОК, и фискалния резерв, както и ускорено издължаване към бизнеса за изпълнени обществени поръчки и за невъзстановен ДДС. От движението призоваха да стартира подготовката на промени в данъчното законодателство, с които да се премахнат всички държавни и общински такси за услуги, вменени на гражданите и фирмите като задължение по силата на нормативен акт (например, издаване на удостоверение за самоличност или свидетелство за липса на данъчни задължения, когато се изисква от държавен или общински орган, и др.).

 

В антимонополната сфера „ДНЕС” предлага да се забрани прекратяването на доставката на монополна услуга при неизплащане на суми под определен праг, да бъде премахнато понятието „прогнозна сметка”, да се въведе възможност потребителят да обжалва сметката си, без да е задължен преди това да я е заплатил, както и да бъдат премахнати всички такси за регистрация, промяна на данни и др. Освен това, движението предлага да се въведе ограничение до определен праг на възнагражденията на мениджърския състав на монополните дружестав, банките, лизинговите и застрахователните компании. „ДНЕС” настоява и за осигуряване на потребителски контрол върху дейността на монополните структури и на съответните регулаторни органи.

 

В сферата на енергетиката „ДНЕС” предлага да се създаде целеви фонд към БЕХ за покриване на добавките към енергийните цени за т.нар. зелена енергия, невъзстановими разходи и др., както и да се въведе горна граница на цените при формиране на енергийния микс, като се осигури преобладаващ дял в него на енергията, произведена от АЕЦ. Друго предложение на движението е да бъдат монтирани в абонатните станции отделни топломери за кръг „отопление” и кръг „топла вода”, така че тези две практически самостоятелни услуги да бъдат отчитани и заплащани също така независимо една от друга. 

„ДНЕС” настоява още за премахване на посредниците в търговията с ел.енергия и на фирмите за топлинно счетоводство.

 

„Предложенията ни в сферата на социалната политика, здравеопазването и образованието са най-малко на брой, но не защото подценяваме тези сфери, а защото предпочитаме да се въздържим от крайно популистко говорене, каквото те по презумпция предполагат. Освен това, смятаме, че в тези три ключови за общественото ни развитие сфери са необходими радикални реформи, за каквито настоящото правителство нито има време, нито правомомощия”, обясни Петър Лазаров, социален експерт на „ДНЕС”. Според него, единствено възможно в този момент е, в рамките на финансовите възможности и бюджетни разчети на държавата да се потърсят механизми за компенсиране на най-тежко засегнатите от кризата социални групи. „ДНЕС” очаква активност от страна на правителството и по отношение разработването на дългосрочни програми и мерки за създаване на нови работни места, както и в подкрепа на хората с увреждания, пенсионерите, майките, децата без родители и др. уязвими групи в обществото, така че да не се изпада в безвремие и новият парламент да бъде бързо „захранен” със съответните законодателни предложения. В сферата на здравеопазването, освен дългосрочните политики, по които не трябва да се спира работа, като въпроси от спешно естество „ДНЕС” определя възстановяването на одържавения резерв на НЗОК в размер на около 2 млрд.лв. и отмяна на методиката за договаряне на стойности, до които НЗОК заплаща медицинските изделия в болничната и извънболничната помощ.

 

В пакета предложения на „ДНЕС” са заложени и мерки в сферата на правосъдието и вътрешния ред, които също са приоритетно насочени към осигуряване на повече прозрачност – например, въвеждане на граждански контрол върху системите за разпределение на делата в съдилищата и публичност на всички етапи от конкурсите за избор на административни ръководители в съда и прокуратурата. Според „ДНЕС”, необходимо е преразглеждане на съдебните такси, които към момента са прекалено високи и имат възпиращ ефект върху хората да търсят правата си по съдебен ред. „ДНЕС” призова, също така, за изграждане на публичен регистър на собствениците на медии, както и регистър на спонсорите на политически партии и на държавни институции. „Обществото трябва да знае кой определя дневния му ред!”, категорична беше Анжелика Цокова.

 

Ключов приоритет в дейността на служебното правителство, според „ДНЕС”, еосигуряването на честни и прозрачни избори. За целта движението очаква да бъде гарантирана възможност за граждански контрол при броенето на гласовете и обработката на данните, както и да бъдат изчистени „мъртвите души” от избирателните списъци.

 

 

„Има ли ефективен антимонополен орган в България? 

Кой защитава потребителите от безобразията на монополите?” 

 

На сайта на КЗК четем: „КЗК е независим специализиран държавен орган, който е оправомощен да прилага Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. КЗК установява нарушения на свободната конкуренция съгласно разпоредбите на ЗЗК”.

От това описание на функциите на комисията произтичат два въпроса:

  1. „Независим орган” означава ли, че от него нищо не зависи или „нищонезависенето” е удобна позиция за КЗК?
  2. Как комисията „установява нарушения на свободната конкуренция”, след като практически отказва да се самосезира, а от годишните й отчети е видно, че в около 90 на сто от случаите производствата приключват с оправдателни решения? Оттук следва логичният въпрос: „Доколко ефективно КЗК защитава правата на потребителите, разходвайки милиони лева обществени средства?”

Отново на сайта на КЗК са публикувани отчетите за дейността на комисията, чиято цел очевидно е да демонстрират висока степен на ангажираност, активност и стриктно прилагане на законовите разпоредби.

 

И при всичките тези твърдения на улицата излязоха стотици хиляди българи, които протестират срещу монополите!

Значи нещо не е наред:

-       Защитникът на хората от монополите работи прекрасно съобразно законите, а хората са на улицата.

-       Защитникът на хората от монополите работи прозрачно (видно от сайта на комисията), а хората не могат да разчетат ежемесечните си фактури за ток и парно.

Преди 3 години в организирана от „ДНЕС” подписка срещу терора на енергийните монополи се подписаха над 700 000 души, чиито искания безвъзвратно потънаха в административните дебри на 41-то Народно събрание. КЗК също остана безмълвна!

На 20 март т.г. комисията възрази срещу отправения от служебния премиер Марин Райков призив да се самосезира и да направи проверка за злоупотреба на определени търговски дружества с монополно и/или господстващо пазарно поведение. От комисията предпочетоха да ограмотяват премиера и българските граждани за това какво е „монопол” и какво е „предприятие с господстващо положение”, вместо да направят нещо, което трябваше да се случи отдавна – да анализират ситуацията на пазара в най-чувствителния сектор на икономиката, какъвто е енергетиката. Нещо повече, самият Закон за защита на конкуренцията вменява подобно задължение на КЗК – да се самосезира и да прави секторни анализи, на база на които да предлага на компетентните органи прилагането на мерки за възстановяване на конкурентната среда.

Поведението на КЗК от 20 март т.г. може да бъде определено само с една дума –НАГЛОСТ!

 

„ДНЕС” ПИТА:

-       Кого всъщност защитава КЗК – потребителите или монополите?

-       Кога КЗК ще покаже, че е действително независим орган, прилагащ антимонополното законодателство?

-       Ще поеме ли КЗК отговорност за дългогодишното си мълчание и пасивно наблюдаване на случващото се на пазара, вкл. в областта на енергетиката и енергийните ресурси, хранителните стоки от първа необходимост (хляб, олио, захар и пр.), телекомуникациите, медиите и др.?

-       Докъде може да се разпростре наглостта на дамите и господата от КЗК и готово ли е обществото ни да търпи това очевидно пасивно поведение на органа, призван да брани потребителския интерес?

 

„ДНЕС” НАСТОЯВА:

-       КЗК публично да се извини на българския министър-председател и на всички български потребители за наглото и крайно непремерено изявление от 20 март т.г.;

-       Членовете на КЗК да подадат колективна оставка, която да бъде приета веднага след формирането на състава на 42-то Народно събрание;

-       Основните политически сили, претендиращи за участие в 42-то Народно събрание, да поемат обществен ангажимент една от първите задачи на новия парламент да бъдат промени в антимонополното законодателство, вкл. Закона за защита на конкуренцията;

-       Чрез промени в Закона за защита на конкуренцията:

  • да бъде променен принципът на формиране на КЗК, вкл. като се допусне „гражданска” квота, избрана от организациите на потребителите;
  • да се въведе „плаващ” мандат на комисията, като половината от членовете се избират през три години, а другата половина – през пет години. Така ще се осигури приемственост в работата на комисията, както и по-висока степен на безпристрастност и ефективност.

 

ФАКТОЛОГИЯ

  • Министър-председателят Марин Райков след първото заседание на Министерския съвет: „Бих желал КЗК да се самосезира и да даде отговори кои са монполистите и какви картелни споразумения има. Не мога да приема, че това не е направено досега”.
  • Отговорът на комисията: „КЗК няма правомощия да прилага правилата на конкуренцията по отношение на самото пазарно положение на фирмите, без да е установена злоупотреба. КЗК не е оправомощена да приема решения, с които да установява „кои са монополистите” или „кои са господстващите предприятия”, извън случаите, в които се проучва евентуално извършено нарушение по ЗЗК. КЗК постановява решения, с които установява извършени нарушения по ЗЗК или ДФЕС и налага предвидените в закона санкции.”
  • Какво пише в Закона за защита на конкуренцията?

 

Чл.21. Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите.

Чл.27(1) Комисията извършва секторен анализ в случаите, в които конкуренцията в даден сектор, отрасъл, подотрасъл или регион може да бъде предотвратена, ограничена или нарушена.

Чл.38. (1) Производството пред комисията се образува по:

  1.  решение на комисията; 
  2. искане на прокурор;
  3. искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон;

....

  1. искане за становище на държавен орган, включително орган на изпълнителната власт или орган на местното самоуправление.

Чл. 70 (3) Решението за образуване на производство по инициатива на комисията на основание чл.38, ал.1, т.1 не подлежи на обжалване.

Чл.91. (1) Производство за извършване на секторен анализ на конкурентната среда се образува с решение на комисията на основание чл.38, ал.1, т.1.

(5) Комисията приема секторния анализ с решение, с което може да:

1. постанови да се образува производство за установяване на нарушение .....;

2. информира компетентните държавни органи за необходимостта от предприемане на мерки за подобряване на конкурентната среда в сектора;

3. предостави анализа за ползване от Народното събрание и/или от Министерския съвет при подготовката на стратегии, програми, планове за развитие на съответните сектори на икономиката и др.

(6) Решението на комисията по ал.1, както и решението по ал.5 не подлежат на обжалване.

 

КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

На 9 октомври 2012 г. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) излезе с решение, според което двама членове на КЗК са в конфликт на интереси.

Александър Александров и колежката му Елена Димова са „консултирали лица – участници в процедури за възлагане на обществени поръчки, които при обжалване на актове на възложителите по такива процедури са заинтересовани от актовете, в постановяването на които посоченото лице участва в качеството си на член на КЗК”. Освен това, двамата „са давали съгласие и са били обявявани в покани, отправени в публичното пространство до широк кръг от лица, ангажирани професионално в процедури за възлагане на обществени поръчки, в своето служебно качество на член на КЗК.”

Въпреки решението на КПУКИ, Александров и Димова продължават да са част от 7-членния състав на КЗК!

 

ПРАВОМОЩИЯ НА КОМИСИЯТА

Въпросите, които са в правомощията на КЗК да бъдат разглеждани, са:

-            забранените споразумения;

-            злоупотреби с права и пазарно положение;

-            нелоялна конкуренция;

-            концесии и обществени поръчки.

 

ФИНАНСИРАНЕ НА КОМИСИЯТА

Съгласно Закона за защита на конкуренцията:

-        КЗК е „независим държавен орган на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджетни средства”;

-        По бюджета на комисията постъпват приходи от такси и разноски по Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите, както и имуществени санкции и глоби по влезли в сила решения на комисията.

-        25% от приходите се разходват за повишаване на квалификацията и материално стимулиране на членовете и служителите на комисията.

По информация на самата КЗК, от началото на 2012 г. до настоящия момент комисията е наложила имуществени санкции за извършени нарушения в общ размер на 20 745 418 лв., което означава, че членовете и служителите на комисията ще си разпределят „материално стимулиране” в размер на 5 185 354 лв. – 4 пъти повече от 2011 г.!

Съгласно финансовия отчет на КЗК за 2011 г., бюджетът на комисията е бил в размер на 9 млн.лв.:

-        Приходи от такси и санкции - 5 659 249 лв.;

-        Разходи 3 755 660, от които 2 455 999 лв. за заплати на служителите, в т.ч. 1 330 000 за допълнително материално стимулиране (премии). Още 125 000 лв. са разходвани по перо „други възнаграждения и плащания за персонала”, вкл. 39 000 за нещатен персонал.

Бюджетът на КЗК за 2013 г. е 6 млн.лв., като е предвидено разходите да са 3 775 200 лв.

 

ОТЧЕТНОСТ

ЗЗК, Чл.14. (1) Комисията изготвя годишен доклад за дейността си, който предоставя на Народното събрание не по-късно от 30 май следващата година.

          (2) Комисията издава годишния доклад по ал.1 и го публикува на страницата си в интернет.

Към 20 март 2013 г. последният публикуван отчетен доклад е за 2011 г., съгласно който КЗК е:

  • образувала 1475 производства, от които 1250 по Закона за обществените поръчки, 9 по Закона за концесиите и 216 по Закона за защита на конкуренцията;
  • произнесла 1250 решения или определения, по които е наложила глоби и имуществени санкции, с общ размер 6 314 687, 51 лева;
  • образувала общо 26 производства по Глава трета от ЗЗК „Забранени споразумения, решения и съгласувани практики” и Глава четвърта „Злоупотреба с монополно и господстващо положение”.     По 5 от тях е извършена проверка за наличие на нарушения;
  • постановила 7 решения във връзка с прилагането на антитръстовото законодателство, като 5 от решенията е установила, че не е извършено нарушение;
  • постановила 26 решения по производства за злоупотреба с монополно или господстващо положение, като:
    • по 23 от тях е установила, че не е извършено нарушение на ЗЗК.
    • Установена е злоупотреба с господстващо положение и е наложена санкция в размер на 3 204 225 лв. на „Е.ОН България Продажби” АД с Решение № 350/22.03.2011 г.
    • Установена е злоупотреба с господстващо положение и е наложена санкция в размер на 232 242 лв. на „Далкия Варна” ЕАД с Решение - № 585/04.05.2011 г.
  • образувала четири производства за извършване на секторен анализ на конкурентната среда във връзка с наличието на данни за възможни проблеми за конкуренцията в секторите „Производство и търговия със слънчоглед и слънчогледово олио”, „Производство и реализация на бензин и дизелово гориво”, „Производство на веригата хлебно зърно – пшенично брашно – масов пшеничен гляб” и „Разпространение на вестници и печатни издания”;
  • постановила решение по секторните анализи за:
    • сектор „Туризъм” (Решение №1058/27.07.2011г.). Съгласно решението: „Някои разгледани практики, свързани с ролята на браншовите национални и регионални сдружения в определянето на ценовата политика в сектора биха могли да надхвърлят стандарта за приемливо и полезно сътрудничество”;
    • сектор „бензин и дизелово гориво” (Решение № 1059/27.07.2011 г.). Съгласно решението: „Лукойл България ЕООД е ясно изразен лидер като доставчик, както на пазара за реализация на едро на бензин А 95Н, така и на този за реализация на едро на дизелово гориво; Лукойл България ЕООД участва на всички нива на реализацията на двата нефтопродукта до крайни потребители и освен това е единствения участник на пазара за реализация на едро; Пазарът за реализация на дребно, както на бензин, така и на дизелово гориво е с олигополна структура - основните участници като доставчици са Лукойл България ЕООД, ОМВ България ООД, Петрол ЕООД, Шел България ЕАД, Еко България ЕАД и “Ромпетрол България АД, като първите четири имат основен дял от пазара, а Лукойл България ЕООД е с най-висок пазарен дял; КЗК установи силен ръст на нетната цена на горивата на дребно, както и паралелно движение на цените на различните участници. Във връзка с това комисията е информирала Министъра на финансите за необходимостта съобразно неговата компетентност да се предприемат мерки за подобряване на конкурентната среда.

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

ЗА СПЕШНИ МЕРКИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, КОИТО ДА ДОВЕДАТ ДО 
ОБЛЕКЧАВАНЕ  ЖИВОТА НА ХОРАТА ДО СРЕДАТА НА 2013 Г.

 I. ИКОНОМИКА И ФИНАНСИ

1. Публичност и прозрачност:

1.1. Министърът на финансите да изготви и представи:a). Отчет и анализ за състоянието на държавните финанси към 13 март 2013 г., вкл.:• Държавен бъджет, съгласно Закона за държавния бюджет;• Бюджет на НЗОК, съгласно закона;• Бюджет на НОИ, съгласно закона;• Бюджет на Съдебната власт;• Консолидиран бюджет.b). Прогноза за изпълнението на цитираните бюджети за 2013 година;c). Актуални данни за състоянието на фискалния резерв към 13.03.2012 година и месечна прогноза до края на годината;

1.2. Министърът на земеделието и министърът на икономиката:a). да предложат система за защита на изкупните цени на земеделската продукция;b). да обяснят защо не функционират борси за земеделска продукция с минимални изкупни цени и  на складови разписки. Искаме  прекратяване на мафиотската система на изкупуването на земеделската продукция.

1.3. Публикуване на сайта на МС всички сключени след 2005 г. (както и занапред):a). Договори за обществени поръчки, вкл. анексите към тях и договорите с подизпълнители;b). Договори за концесии, вкл. техните приложения и договорите с подизпълнители на концесионерите;c). Договори на значителна стойност, сключвани от оператори на обществени услуги (вкл. НЕК, БЕХ, системния енергиен оператор, електропреносните и разпределителни дружества, ВиК, топлофикационни дружества и т.н.), и всички други икономически оператори с доминиращо пазарно положение, вкл. на договорите за управление и контрол с членовете на управителните им органи и всички анекси към тях.

1.4. Незабавно публикуване на всички жалби и решения на подадените жалби, внесени в КЗК, чрез което да се даде възможност на гражданите да наблюдават провежданите обществени поръчки и оплакванията по тях.

1.5. Ускорено изграждане на електронно правителство и подобряване на административното обслужване.

2. Финанси:

2.1. Да отпаднат всички държавни и общински такси за услуги, въведени като задължение на гражданите по закон или друг нормативен акт.

2.2. Увеличение на данъчните и осигурителни приходи чрез ефективна борба срещу сивия сектор и характерните за него данъчни измами, както и укриване на осигуровки;

2.3. Ускорено издължаване на държавата, общините и фирмите с преобладаващо държавно и общинско участие към бизнеса за изпълнени обществени поръчки и европейски проекти, както и ускорено възстановяване на ДДС.

3. Разработване и приемане на антимонополни мерки:

3.1. Задължително използване на уреди за измерване и отчитане, които не отчитат потреблението, когато доставяната услуга не отговаря на стандарта (изискванията);

3.2. При ценообразуването на монополни услуги и стоки размерът на нормативно-признатите разходи от загуби и кражби да бъде ориентиран (съобразен с) към европейските нива за конкретните случаи до максимум 7 %;

3.3. Рязко да се ограничи размерът на признатите разходи за консултантски и външни услуги в монополните дружества;

3.4. Да не се прекратява услугата при незаплащане на суми под определен праг;

3.5. Да не се олихвяват прогнозните сметки;

3.6. Въвеждане на право на потребителя да обжалва сметката си, без да има задължението да я е заплатил;

3.7. Операторите на обществени услуги да бъдат задължени да правят тримесечни безлихвени отсрочки/разсрочени плащания на длъжниците си – физически лица;

3.8. Да се премахнат всички такси или плащания с подобен характер, касаещи регистрация, промяна на данни и други подобни;

3.9. Осигуряване на възможност за отказ от  услугите на мобилните оператори  без последствия за клиентите;

3.10. Ограничаване на възнагражденията в дружествата-монополисти и особено на ръководния състав , също така и на банките.

3.11. Подобряване работата на регулаторните органи:a). Да се осигури участие или представителство на гражданските структури в регулаторните, контролните и надзорните държавни органи. b). Държавните контролни, регулаторни и надзорни органи да:• Обявяват публично дневния ред на заседанията си;• Обявяват публично решенията си;• Осигурят излъчването на заседанията през интернет.

3.12. Регулиране на взаимоотношенията между големите търговски вериги и производителите;

II. ЕНЕРГЕТИКА:

1. Осигуряване на потребителски контрол:

1.1. Да се извърши пълна ревизия на дейността на ДКЕВР от създаването й до момента;

1.2. ДКЕВР да се преструктурира в Държавно-обществена комисия за енергийно и водно регулиране с равноправно участие на легитимните и заинтересовани граждански организации;

1.3. ДКЕВР да изготви и прилага гъвкава система за контрол върху методите и средствата за отчитане на консумацията на енергийни услуги от крайните клиенти.

1.4. Да се промени методиката, по която ДКЕВР включва в цените на монополните услуги размера на инвестиционните разходи на отделните дружества;

2. Електроенергия:

2.1. Да се ускори приемането на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия. 

2.2. За покриване на добавките към цената на електрическата енергия, определени по конкретни държавни политики и ангажименти („зелена” енергия, високоефективно комбинирано производство, невъзстановяеми и др. разходи), да се създаде целеви фонд към БЕХ от определени източници (приходи от износа на ток, продажба на въглеродни емисии, курсови разлики, дивиденти и др.);

2.3. Да се въведе изискване за „горна граница” на цените при формиране на микса от източници за доставка на електрическа енергия. За крайните битови и небитови клиенти да преобладава електроенергията, произведена от АЕЦ

2.4. Премахване на всички паразитни посредници при производството и търговията с електрическа енергия за вътрешния пазар.

3. Топлоенергия:

3.1. Спешно да се подготви от МИЕТ нова Наредба за топлоснабдяването.

3.2. Топлофикационните и електроенергийните дружества да разсрочат събирането от клиентите на шоковите сметки от месеците януари и февруари 2013 г.

3.3. Незабавно сключване на договори за присъединяване и продажба на топлинна енергия между топлофикационните дружества и клиентите им;

3.4. Оборудване и настройка на всички абонатни станции с необходимата екипировка за регулирана доставка на топлинна енергия;

3.5. Монтиране на отделни топломери в абонатните станции за кръг „отопление” и кръг „битова гореща вода” (БГВ) и на водомери пред подгревателите за БГВ;

3.6. Въвеждане на задължително ежемесечно отчитане на изразходваната топлинна енергия от потребителите;

3.7. Премахване на дружествата за топлинно счетоводство.

III. ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШЕН РЕД

1. Въвеждане на граждански контрол върху системите за случайно разпределение на делата в съдилищата и прокуратурата. Чрез изменения и допълнения в Наредба № 1 от 8 януари 2008 г. за автоматизираните информационни системи в съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 6 от 18.01.2008 г. - в сила от 19.02.2008 г.), с които да се въведе единна интегрирана система за случаен подбор, позволяваща достъп на гражданите и проследяване процеса на подбор в реално време.

2. Осигуряване на публичност и прозрачност на всички етапи от конкурсите за избор на административни ръководители в съда и прокуратурата. Това може да стане чрез изменения и допълнения на Наредба № 2 от 27 април 2011 г. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (приета от ВСС през 2011 г.).

3. Заличаване на пропорционалните такси (определяни в %), събирани в системата на МП и съдилищата, и замяната им с прости такси  (в абсолютна стойност в лева). Тук влизат таксите за прехвърляне на имоти, за вписване на прехвърлянето, таксите по искове с материален интерес и др. Това може да стане чрез изменения в съответните тарифи за което е компетентен МС;

4. МВР да осигури сигурност в малките населени места и да ограничи битовата престъпност, като пази по-ефективно имуществото на гражданите;

5. Решително съкращаване броя на неуниформените служители в системата на МВР (полицейската бюрокрация). Ликвидиране на неефективни звена в правоохранителните органи и съдебната администрация;

6. Да бъде представен публичен отчет за осъществения следприватизационен контрол, вкл. установени нарушения на приватизационните процедури и договори и наложени санкци;

7. Изграждане на публичен регистър на собствениците на медии, както и регистър на спонсорите на политически партии и на държавни институции.

IV. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ

1. Осигуряване на средства от държавния бюджет чрез преструктуриране и намаляване на административните разходи, с цел прилагане на компенсаторни мерки (вкл. еднократни помощи) и увеличение на доходите на пенсионери и социално слаби граждани;

2. Ускорено приключване създаването на Националния електронен регистър на хората с увреждания от Агенцията  за хората с увреждания;

3. Публично обсъждане на приоритетите и приемане пакет от мерки за подпомагане на хората с увреждания – изграждане на достъпна архитектурна среда, осигуряване и заплащане на лекарства за всички тежки и редки заболявания, превозни средства, паркиране и др.

4. Да се намери спешно решение за всички лица, чиито осигурителни вноски са заплатени от колективни дружества, но плащанията не са отразени в персоналните партиди;

5. Възстановяване на одържавения резерв от 2 млрд. лв. на НЗОК;

6. Да се отмени методиката за договаряне на стойността, до която се заплащат от НЗОК медицинските изделия в условията на болничната и извънболничната медицинска помощ и останат действащите правила от 2012 г.

7. Да се промени методиката за разпределение на бюджетите към болничната помощ и стандартите към доболничната помощ. Да се оповестят отпуснатите за болничната помощ средства и тяхното разпределение по болници.

8. Въвеждане на електронна здравна карта;

V. ПРОВЕЖДАНЕ НА ЧЕСТНИ ИЗБОРИ:

1. Осигуряване на граждански контрол при броенето на гласовете от изборите на всички нива – секции, РИ