Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / „Референдум ДНЕС“ ще...
„Референдум ДНЕС“ ще търси сред гражданите отговори на най-важните въпроси

„Референдум ДНЕС“ ще търси сред гражданите отговори на най-важните въпроси



вж. ВИДЕО

Движение „ДНЕС“ стартира нова национална инициативи – „РЕФЕРЕНДУМ ДНЕС“, за допитвания до обществото по ключови въпроси за развитието на страната, вкл. в сферата на изборното законодателство, обществения ред и сигурност, икономическата и социалната политика и др. Резултатите от допитванията ще бъдат обобщени в национална подписка и предоставени на вниманието на институциите с цел обективизиране на тяхната работа по промяната на законодателството.

Това обявиха на пресконференция днес, 15 март 2015 г., членовете на Координационния съвет на  „ДНЕС“ Анжелика Цокова, Галя Николова и Дани Милев (музикант), както и проф. Духомир Минев (социолог) и Харалан Александров (социален антрополог), които са сред съмишлениците на инициативата.

Повече от 20 личности с активна гражданска позиция и обществен авторитет, покриващи целия политически спектър като начин на мислене, но убедени в ползите от инициативата, вече са се присъединили към нея, съобщиха организаторите. Сред тях са Харалан Александров, Ваня Щерева, проф. Духомир Минев, Дани Милев, Мария Пиргова, Петър Паунов, проф. Боян Дуранкев, Теди Кацарова, Арман Бабикян, проф. Генчо Начев, Светла Караджова, проф. Вихрони Попнеделев, Силвия Кацарова, Христо Чешмеджиев, Янка Рупкина.

Чрез „РЕФЕРЕНДУМ ДНЕС“ ще се положат усилия за формулиране на ключовите обществени очаквания за реформи, на база проведени целеви допитвания („референдуми“) до гражданите. Допитванията ще бъдат предшествани от серия дискусионни форуми, посветени на темите: 1. Изборно законодателство и регламентация на политическите партии; 2. Сигурност и обществен ред; 3. Антимонополно законодателство; 4. Социално-икономически приоритети.

В резултат от проведените дискусии, ще бъдат формулирани въпросите за референдумите, след което ще бъдат проведени и самите допитвания, а резултатите ще се оповестяват публично след всеки референдум. Въпросниците ще включват: 1. Въпроси от затворен тип (само отговори „да“ и „не“) за необходимите промени в законодателството, 2. Въпроси, които ще носят информация за аргументите, възгледите и нагласите на анкетираните.

Гражданските референдуми ще се провеждат чрез анкетни карти, които ще се разпространяват в приемните на „ДНЕС“ в цялата страна, както и от доброволци по оживените места в градовете. Ще има и онлайн-вариант на въпросниците, който ще се разпространява чрез сайтове и в социалните мрежи. За целта от „ДНЕС“ отправиха апел към всички симпатизиращи на инициативата медии и организации да се включат в разпространението на въпросниците, така че да се осигури максимално участие на гражданите в планираните публични допитвания. Очакванията на движението са десетки хиляди да се включат в инициативата.

За формулирането на въпросите за референдумите, както и за обработката на данните от тях ще бъдат привлечени представители на научната общност, както и студенти от водещите български университети. По този начин ще направим съпричастни и младите хора.

На база резултатите от референдумите ще се организира национална подписка под списъка с искания, по които е постигнат обществен консенсус. Подписката ще бъде внесена в Народното събрание, от което ще се очаква да осъществи необходимите законодателни промени, така че да бъде удовлетворено желанието на гражданите, декларирано чрез участието им в референдумите.

В рамките на инициативата ще се настоява за приемането на нов Закон за допитване до гражданите, отменящ Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. От „ДНЕС“ аргументират това свое настояване с факта, че настоящият закон не създава условия за ефективно включване на гражданите в местното и националното управление, вкл. липсва механизъм за бързо и ефективно прилагане на резултатите от допитванията. Освен това, приложното поле на закона е твърде стеснено и не позволява гражданите да бъдат питани по такива важни въпроси, като например, социална и данъчната политика, включване и напускане на международни съюзи, приемане или отхвърляне на генномодифицирани храни и нови технологии за усвояване на природните богатства, и др. подобни проблеми с висока обществена значимост.

 „Инициативата се провежда на изцяло доброволен принцип. Нямаме спонсори, не се подчиняваме на финансова, политическа или каквато и да било друга опека, респективно – имаме пълната свобода да осъществим замисъла си по начин, който да отговори на обществените очаквания за обективност, честност и прозрачност“, категорична бе Анжелика Цокова.

Според социолога проф. Духомир Минев, основните цели на инициативата са четири: 1. Стартиране на структуриран обществен дебат по серия значими теми и проблеми; 2. Съдействие за формулиране на ключовите очаквания на обществото за съответните реформи; 3. Формиране на единна позиция на база проведени целеви проучвания сред обществото; 4. Изработване и приемане на консенсусни промени в законодателството. Проф. Минев обясни, че от методологическа гледна точка инициативата има три измерения: 1. Информационно – да бъдат запознати хората със смисъла и ефекта, плюсовете и минуси на една или друга потенциална промяна в ключови обществени сфери; 2. Изследователско – да се проучат нагласите на обществото към съответните промени; 3. Политическо – да бъдат принудени (доколкото е възможно) политиците да реализират очакванията на обществото. „Много важно е да привлечем обезверените, апатичните, хората, които са се отказали от участие в процесите на промяна на обществото. Политиците говорят за реформи, но без да взимат мнението и съгласието на хората. Искаме да ги събудим, да ги насърчим да се включат активно в публичния дебат, тъй като мнението им е ценно за формирането на пълноценна картина на обществените очаквания за промени“, каза още проф. Минев. 

На страната е необходимо стабилно управление и смели, реални реформи в ключовите сфери - икономика, пазар на труда, образование, здравеопазване, осигурителни отношения, сигурност и обществен ред, правосъдие. Политическата криза от последните 2 години показа неспособността на партиите и институциите да преодолеят наслоените в продължение на 25 години дефекти на прехода. Докато тези дефекти не бъдат отстранени, не можем да очакваме реално стабилизиране на управлението. Затова основните въпроси, по които ще се допитаме до гражданите, са свързани с промяната на изборното законодателство и правосъдието“. Така музикантът Дани Милев, който е сред учредителите на „ДНЕС“, аргументира съпричастността си към най-новата инициатива на движението. „Българският народ твърде дълго беше подценяван и мнението му не беше търсено, вкл. по значими за историческото и икономическото ни развитие въпроси като членството в НАТО и ЕС“, каза още Дани Милев. Той припомни, че единственият референдум за целия период на преход беше този за бъдещето на АЕЦ „Белене“. „Този въпрос беше твърде експертен, в голяма степен неясен за средностатистическия българин, а и едва ли се осъзнаваше като базов за развитието на страната. Това провокира и ниския интерес от участие в този референдум“, смята Дани Милев. „Убеден съм, че българите имат позиция, а ако все още нямат такава по определен въпрос, имат желание и готовност да получат необходимата информация, аргументи „за“ и „против“, така че да формират мнение. Българите искат да бъдат питани, но не само за това кой да ги управлява, а КАК да ги управлява, КАК да бъде избиран, какви права и отговорности да има и т.н., и т.н.“, допълни Дани Милев.

Социалният антрополог Харалан Александров сподели наблюденията си върху провеждащата се дискусия сред съмишлениците на инициативата. Според него, налице е широк диапазон от възгледи и убеждения, но има нещо, което обединява всички – всички са съгласни, че нещо не е наред с  управлението на страната и е необходима промяна. „Вярваме, че България има нужда от промени и че тези промени трябва за бъдат припознати и одобрени от обществото. За целта обществото трябва да бъде попитано какво мисли, какво очаква, какво желае. Хората трябва да бъдат попитани какво искат да се промени и как да се промени“, смята Харалан Александров. Според него, повече от естествено е, когато на едно място са събрани хора с радикално противоположни политически възгледи, между тях да има разногласия в каква посока трябва бъдат промените и с какви средства да бъдат постигнати те. „Това обаче е по-скоро плюс, отколкото минус, защото всеизвестно е, че в спорът се ражда истината. Ние не сме се събрали да променяме взаимно възгледите си, а спорейки, да търсим аргументите, свързани с едно или друго решение, в целия им спектър. Хората трябва да чуят всички аргументи „за“ и всички аргументи „против“, за да могат да вземат информирано решение.“ , обясни Харалан Александров.