Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / 30 години след импер...
30 години след империите

30 години след империите



30 години след 10 ноември 1989 г. обществото ни продължава да е разделено по всички въпроси, свързани с „мирната ни революция“. А българското интернет пространство прелива от митове, легенди, конспирации, слухове и контраслухове за това как започна т.нар. преход, кой кого излъга, кой се сниши и покри, къде са парите, защо този или онзи взе властта, защо и до днес сме „на това дередже“... Всеки има право на свой прочит и интерпретации, но не и когато става дума за исторически факти. Затова в следващите дни Клуб Z ще ви предложи поредица от материали и интервюта, посветени на годишнината. Ние ще ви кажем фактите, тълкуването им оставяме на вас.

Къде се намира България 30 години след като се освободи от съветската империя? Къде е била 30 години след освобождението от османската империя? Според мнозина анализатори двата периода имат много общи характеристики и те често стават обект на сравнения, от които се търсят изводи и поуки.

Политическата история на тези два периода е добре позната. На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от всички постове в БКП и държавата. По онова време тези постове вървят в комплект. Събитията приличат по-скоро на дворцов преврат, на следващ етап на реформите, свързани с модерните по онова време понятия гласност, перестройка и др. Те, разбира се, идват също идват от СССР.

В историята обаче много често „отпушването на клапана“ за реформи води до революционни промени. Така се случи и тогава. Вместо да се ограничи с перестройка през 1989 г., България изпадна от орбитата на Москва, в която се въртеше 45 години.

В първите 7 години след това БСП, наследницата на БКП, на няколко пъти успя да спечели властта. Всичките ѝ управления завършиха с кризи. След няколко социалистически провала българите разбраха, че за страната няма друг път освен членство в ЕС и НАТО. На власт последователно дойдоха правителствата на СДС, НДСВ и тройната коалиция, като по това време страната постига големи политически успехи – става член последователно на НАТО и ЕС. При последвалите няколко управления на ГЕРБ България се опитва да се интегрира и в Шенген, и в еврозоната, което поне засега не ѝ се удава.

Независима държава

През 1878 г. българите след огромни усилия и многобройни жертви успяват да възстановят своята държава. Те поставят Великите сили в положение, в което Европейският концерт няма друг изход, освен да признае съществуването на такава държава, появила се на картата след Руско-турската война. Седем години по-късно българите постигат най-големия си политически успех – Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Постепенно правителствата успяват да наложат България като уважаван играч на международното поле.

През 1908 г., 30 години след Освобождението, България отхвърля и васалитета от Османската империя и става независима държава. Този голям политически успех е факт благодарение на изключително ловката дипломация на българските политици по онова време.

На въпроса дали 30 години след 1989 г. България е независима от Москва трудно може да се отговори еднозначно. От една страна, държавата е член на ЕС и НАТО. От друга страна обаче, продължаваме да сме тотално зависими от руските енергийни ресурси. Докато на Запад чак през последните години се сблъскаха с руската хибридна война, у нас тя никога не е спирала. Благодарение на нея мнозина българи все още са убедени, че преди 1989 г. животът у нас е бил прекрасен. Тази нагласа е сериозна пречка за нашето развитие.

През последните месеци бяха предприети някои акции срещу руски шпиони. Фактът, че подобни акции се калкулират от властта като печеливша предизборна кампания, е ласкателен за българското обществено мнение. От друга страна обаче, има сериозни съмнения, че всичко е само показна акция, която бързо ще бъде забравена, особено сега след местните избори. Освен това има много хора, включително висши политици, включително такива, които официално подкрепят властта, за които има съмнения, че са далеч по-сериозни проводници на интересите на Москва от тези, към които органите изненадващо проявиха интерес.

Подарената свобода

И до ден днешен мнозина изтъкват, че българското общество като цяло няма сериозен принос за отхвърлянето на съветската власт. И по тази причина не цени достатъчно свободата, която преди 30 години му е била по-скоро подарена. Да се твърди, че българите безропотно са търпели 45 години съветски ботуш, не е коректно. Напротив, мнозина са се бунтували. И то в най-мрачните години, докато на власт е бил все още Сталин. При това, без да имат зад гърба си католическата църква като поляци, унгарци и т.н.

През 40-те и 50-те години на XX век обаче тези бунтове са смазвани особено жестоко. Факт е, че в края на 80-те години по-голямата част от българите не са непримирими врагове на режима. Дисидентите се брояха на пръсти. БКП сдаде властта под напора на външни, не толкова на вътрешни събития. Продължаващата и до днес носталгия по времето на комунизма, която е труднообяснима от всякаква гледна точка, също е доказателство, че преди 30 години бяхме малко изненадани, когато стените на затвора, в който живеехме, изведнъж се срутиха. Това няма как да се твърди за нашите предци през 1878 г., които близо век са се борили за своята свобода чрез училища, чрез самостоятелна църква, чрез революционни комитети, чрез въстания.

Коментарите на политическите събития обаче винаги крият опасност от субективизъм. Далеч по-обективно е да се сравняват икономическите параметри, тъй като в тази област все пак се борави с факти и числа. А и тези параметри са един от най-важните резултати от всяка една провеждана политика.

Когато числата говорят

През 1908 г. България е на прага на може би трите си най-добри години за цялата история на Третата българска държава от икономическа гледна точка. Те продължават до 1911 г. и може само да се гадае какво щеше да бъде икономическото развитие на страната, ако не бяха последвалите войни.

„Тези три години са част от едно от най-успешните десетилетия в икономическото развитие на България – от 1903 г. до 1911-1912 г.”

Това разказа пред „Клуб Z“ доц. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания към БАН.

Доц. Даниел Вачков

Според него, като се разгледат макроикономическите параметри от онова време, се вижда сериозно увеличение на производството, вътрешната и външната търговия.

„За 10 години приходната част на бюджета се е увеличила два пъти, като това увеличение не става чрез повишаване на преките данъци. Те остават в почти същия си размер. Увеличението идва от косвени данъци, от оборот. От мита, от тарифи. Това показва едно впечатляващо стопанско оживление”, поясни доц. Вачков. И допълни, че в този момент в страната има сериозен инвестиционен поток на чужди капитали, които се насочват към индустрията, към банковото дело: „Това е време на модернизация. Това десетилетие е впечатляващо. Наистина, през 1908-1911 г. то достига апогея си.“

Самата 1908-а не е чак толкова успешна. Има една кратка криза на Уолстрийт, която не засяга чак толкова сериозно България. Проблеми обаче има след обявяването на Независимостта. Политическата криза с Османската империя води до бойкот на българските стоки. Той продължава около 6 месеца и се отразява върху българската икономика, тъй като империята е един от двата ни най-големи външнотърговски партньора.

Вторият ни голям партньор е Австро-Унагария.

„Това са двата големи пазара, разположени в непосредствена близост до България”, обясни доц. Вачков. И допълни, че с Австро-Унгария сме свързани чрез Дунав: „Дунавските пристанища и железниците създават отлични предпоставки за много активно сътрудничество. След Освобождението ние продължаваме да изнасяме за Османската империя, преди това сме част от този голям пазар. Войните слагат край на тази политика. След това изчезват и империите. Разпадането на Австро-Унгария открива пътя за икономическото влияние на Германия на Балканите.“

За период около 15 години – от 1894-1895 до 1911-а, броят на индустриалните предприятия нараства от 72 на 345. Това е близо 5 пъти увеличение. Обемът на продукцията им се увеличава над 7 пъти. Най-големият отрасъл, селското стопанство, отбелязва сериозен ръст. Близо два пъти се увеличава производството на селскостопанска продукция. Външната търговия се увеличава над 2,5 пъти.

Този период съвпада с цялостната доста благоприятна световна икономическа конюнктура. От началото на XX век до Първата световна война международната икономика се развива много бурно. Българските правителства по това време обаче провеждат доста адекватна политика.

„Те отварят страната за външната търговия. Това създава предпоставки за развитие на производството. Когато селяните и производителите продават, те са заинтересовани да произведат. Селското стопанство влиза в пазарни механизми, излиза от състоянието си на самозадоволяване”, отбеляза доц. Вачков.

Огромно развитие има и в инфраструктурата. Изграждат се пристанища по Черно море и Дунав, както и железниците – ключово комуникационно средство на епохата.

България провежда активна търговска политика, сключва търговски договори. У нас има приток на външни инвестиции. Води се и политика на умерен държавен протекционизъм по отношение на индустриалното производство. Българските правителства създават сериозни икономически стимули за външни инвестиции.

От 1903 г. има доста осезаема финансова стабилност на фона на някои други балкански държави, основно Гърция, които имат финансови проблеми по това време. Инвестициите навлизат в банковото дело. Създават се западни банки. Политиката на насърчение на местната индустрия създава редица данъчни и други облекчения, които привличат външни инвеститори да създават индустриални предприятия в България.

„Политиката е доста разнообразна. Световната икономика е в подем, има достатъчно капитали, които се насочват към страни, където е създадена среда на доверие. Публикациите от онова време, включително на сериозни западни икономически списания, дават доста добри оценки за икономическо развитие на България, за финансовата стабилност”, изтъква доц. Вачков.

И добавя, че у нас е имало и видима политическа стабилност, която също е важно условие за привличане на инвестиции.

Доста по-различно

Българският лев по това време е конвертируема валута. Той е със строго определена златна стойност, която е равна на френския и швейцарския франк.

„Тогава един златен лев е равен на един златен франк. Дали имате левове или франкове – няма значение. Левът е конвертируем”, изтъква доц. Вачков.

Икономическото развитие се усеща от всички социални групи, макар и в различна степен. За работниците е достатъчно, че имат стабилна работа, макар техните надници да не следват този ръст. Според преброяванията става ясно, че в навечерието на балканските войни рязко се е увеличил броят на използваните метални плугове в българските села. Доц. Вачков поясни, че домакинствата, освен че са имали подобен сериозен инструмент, очевидно са имали и по два здрави и силни вола, за да орат с него.

„Промените най-вече се усещат в градската среда. Повечето по-големи градове придобиват европейски облик. Те не са вече онези кални градчета от времето на Османската империя. През 1900 г. в София вече има електрически трамвай, който свързва Централна гара със „Св. Неделя”, тогава „Св. Крал”. Промените са видими особено в града”, поясни доц. Вачков.

Не е нужно да си икономически експерт, за да се досетиш, че 30 години след като България се измъкна „от лапите на руската мечка“, икономическата ситуация у нас е доста по-различна.

Трудно може да се говори за голям ръст в производството, за успешно привличане на чужди инвеститори. Финансова и политическа стабилност, изглежда, има, но и двете са доста крехки. Българският лев определено не е конвертируема валута. Той е стабилен не за друго, а защото у нас има валутен борд. Докато разчитахме само и единствено на българските политици, в страната галопираше инфлация. Трудно може да се каже, че българските градове са се отърсили окончателно от социалистическия си облик. Както е видно, 30 години след освобождението от Османската империя България е била с по-добри икономически показатели от сходни на нея държави, като например Гърция. При това Гърция се освобождава половин век по-рано.

Днес България продължава да е на опашката спрямо онези страни в Източна Европа, с които по едно и също време се освободи игото на Москва. Всичкият икономически растеж, който имаме, според признанието на мнозина икономисти се дължи най-вече на еврофондовете. Такива еврофондове нашите предци не са имали. Защо тогава те са се справили по-добре?

„Този период, който България преживя след падането на комунистическия режим, тази трансформация от 100% държавна собственост към частна, от планова към пазарна икономика, тези процеси нямат аналог в нашето историческо развитие”, е обяснението на доц. Вачков.

Той припомни, че първите десетина години от прехода българската икономика преживя изключително тежки сътресения – плод както на обективни причини, така и на грешни решения.

„България преживя едно десетилетие, което не е преживяла след излизането си от Османската империя. И там има един период на трудности, държавата се адаптира, дотогава е била част от голямата империя, от големия пазар. Но не се минава през тези сътресения”, смята доц. Вачков.

Според него едва през последните десетина години, които бяха маркирани от голяма световна икономическа криза, може да се каже, че България започва да набира инерция.

„Когато излизаме от Османската империя, имаме необходимост да се модернизираме, но нямаме това изкривяване, което имаше при комунистическото управление. Там се минава плавно, продължават се пазарните механизми. Държавата се опитва да играе ускоряваща модернизационна роля”, обясни доц. Вачков.

Той е категоричен, че твърденията за икономическо благоденствие преди 1989 г. са политическа пропаганда.

„Имахме индустриална база, която не отговаря на изискванията на пазарната икономика. Такова нещо не е имало в Османската империя. Преди 1989 г. се залага на количествени показатели, без да е ясно доколко тази продукция е конкурентоспособна, на каква цена е реализирана, как е остойностена. Продават се индустриални продукти в социалистическата общност, един силно администриран пазар, или в третия свят. На свободния пазар България не може да пробие със своите индустриални стоки. Тази огромна като база индустрия не може да даде конкурентоспособен и качествен продукт в огромната си част. Има само отделни продукти, които отговарят на изискванията на световните пазари”, каза доц. Вачков.

След излизането ни от Османската империя е имало кратко сътресение, защото сме загубили един огромен пазар. Това обаче бързо е преодоляно. Държавата е трябвало да създаде и една по-модерна законодателна база, защото такава е липсвала.

Правилно ли е да се мисли, че Османската империя, въпреки всичките ѝ недостатъци, не е убивала предприемчивостта на българина? За разлика от съветската империя, в която понятия като предприемчивост и частна собственост бяха мръсни думи. Отговорът на доц. Вачков е категоричен:

„Предприемчивостта (през 1878 г. – б.р.) не е била нещо, на което трябва да се учиш. Още в османската епоха имаме изградени предприемачески прослойки, които в свободната държава продължават. Няма нужда да се променя цял един манталитет на едно общество. Няма нужда от такива радикални промени, каквито българската икономика трябваше да осъществи след 1989 г. Този процес на трансформация е изключително болезнен.“

Показателен е и фактът, че българите, които емигрираха зад граница през последните 30 години, са около 2 млн. Докато в онези 30 години след 1878 г. младежите, които са завършвали на Запад, обикновено са се връщали в България. Да се представи всичко това само като плод на идеалистичен патриотизъм е доста повърхностно. България по онова време е била неразорана нива, която очевидно е давала възможности за развитие. Подобни възможности за развитие явно към момента липсват, защото завърналите се от учение в странство са много малко.

Нещо повече – както е известно, мнозина чехи са дошли да живеят, работят и инвестират у нас. Те оставят своя забележителна диря в историята на Третата българска държава. Да се обяснява това само със славянската съпричастност едва ли е доста точно. Очевидно за тях България е била и по-добро място за живеене от Австро-Унгария.

Най-големият успех

Изводите от всичко това са очевидни. Те със сигурност няма да се харесат на онези „патриоти”, за които българският патриотизъм се изчерпва с любов към Русия. 30 години след като напуснахме съветската империя (по-същество тя е руска, но Москва и до ден днешен ревниво брани съветското наследство), ние можем само да мечтаем за икономическите успехи, постигнати от българите 30 години след излизането ни от Османската империя.

За разлика от тогава обаче България успя да се ситуира на международното поле по-успешно, ставайки член на ЕС и НАТО. Чрез членството ни в ЕС ние до голяма степен постигнахме националния си идеал, за който малко след 1908 г. сме водили три войни, довели до две национални катастрофи.

За тези катастрофи тогава сме обвинявали злите Велики сили и коварните си съседи. Истината е по-различна – виновни сме си самите ние, защото, опиянени от военните победи, не сме проявили благоразумие, както при Съединението и Независимостта. По-важното обаче от днешна гледна точка е друго. С повечето от тези, които – с основание или не – смятаме за виновни, днес сме съюзници. България е част от ЕС, най-модерния политически проект в света. И това е големият успех на последните 30 години.

Може би най-големият в цялата българска история.

 

 

Източник:https://clubz.bg/

 

ВИЖТЕ ДРУГИ МАТЕРИАЛИ ПО ТЕМАТА:

Не са спирали радиото и при Живков. Директорите – вън! Наглост е да се обясняват

Потушен преврат срещу Живков бетонира властта му

И внукът на Тодор Живков е кандидат за кмет на София



116456