Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / Април е и всички сме...
Април е и всички сме навън. Ей, така, още дишаме! Напук!

Април е и всички сме навън. Ей, така, още дишаме! Напук!



…И така, да продължим с април… Сакралният месец!

Много цъфнали дървета, много цветя в центъра на София и теменужки и лалета, лалета… (благодарение на кметицата, да се свети името й, ама само в Центъра), ама и много протести…

Черни балони! Инвалидни колички и... деца в тях! Гневни родители, нагрубени от поредния „знаещ” чиновник. Правим се на възмутени от човека, който каза, че  майките са „кухи лейки”, заради това, че предполагаемият им PR не познава протокола и програмата на министъра. Правим се на възмутени от този служител, който веднага получи уволнение в името на точно този PR.

Възмутени сме, но тайно си знаем, че това е всеобщото мнение и поведение на всички министерства, имащи отношение по темата с болните деца.

Това сме ние редовите родители и гласоподаватели.

Онези глупавите хора… електората… тези от списъците.

А дали сте се замисляли някога колко сте щастливи? Това не е поредният слогън от Фейсбук, а самата истина.

Дали знаете колко сте щастливи да се радвате на здравите си деца?!

Дали знаете колко сте щастливи с острите вирусни инфекции, със заушките, скарлатините и всички останали детски болести? Дали разбирате, че нощем, стоящи будни и треперещи от високата температура до креватчетата на своите рожби, вие всъщност сте щастливи?! Вие чакате благодарение на антибиотиците и на вашите грижи това да мине. Вие знаете, че утре детето ви ще е по-добре. Че ще иде след това в детската градина и училище и ще се ядосвате, както и преди за това, че не си е написало домашното или че е палувало повече в междучасието.

Това сме ние…

А онези с черните балони!? Онези, „кухите лейки” които не знаят кога да протестират?! Какво остава за тях след всеки протест? След всяка „новина” за тях в централните емисии…

Този път няма да говоря за герои. Би било пошло.

В този случай всичко е любов.

Безвъзмездна любов, каквато само родител може да даде. Няма да говорим и за патологията да оставиш болното си дете.

Безкрайната любов да знаеш, че тръгваш на дълъг път - цял един живот, в който ти ще си всичко за това дете, което не може да се обслужва.

Пътят е… до където е твоят път! А след това какво се случва с това дете? С този голям човек на години, който е напълно зависим от грижите ти... Какво е да си родител на такова дете? Само да обичаш. Без възвращаемост за обичта. Без надежда. Само обич и страх! И всичко пак е само любов

И тези жени са „кухи лейки”???

На тези жени ли им трябва PR за да искат ДЪРЖАВАТА да помогне малко за тяхната любов??? Тези жени ли трябва да „оцелят” подходящият ден за да напомнят за себе си?

НЕ ВИ ЛИ Е СРАМ?

Не! Не е виновен „служителят” , който нарече тези майки „кухи лейки”! Вие всички навредихте и вкупом непотребни станахте, господа управляващи! Идете си! Вкупом! Можем и без вашите съвети за печеливш PR.

Защото, да му се не види, на този народ още му пука. Тук сме! С нашите болни деца и въпреки вас ще оцелеем.

Април е и всички сме навън. Ей, така още дишаме! Напук!

Април е сакрален месец.

В април и май се разчистват сметки… Да си разчистим сметките!

Тук сме!

_____________

Автор: д-р Силвия Робова 

"ДНЕС" споделя гледната точка на автора!


16244