Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Байганьовщина, Брайън Адамс и промените в Закона за авторското право

Байганьовщина, Брайън Адамс и промените в Закона за авторското право



Не е новост в България концерт да бъде отменян или отлаган – лошо време, лоша организация, случвало се е. Доскоро обаче не се беше случвало концерт да бъде отменян заради неуредени авторски права. Това вече е факт и се случи с концерта на Al Di Meola в Русе – събитието трябваше да бъде на 12 май, но беше анулирано, тъй като организаторът не беше уредил авторските права и няма лиценз. Главен „виновник“ за това са новите промени в Закона за авторското право, приети в края на март.Новият термин, на който трябва да обърнем внимание, е „солидарната отговорност“, която вече имат залите и местата за провеждане на музикални събития.

Представете си, че сте организатор на такова. Каните известен изпълнител и ви трябва зала. Нека отидем в „Универсиада“ – ръководството на залата може да ви откаже да подпишете договор, ако не предоставите лиценз за уредени авторски права, който трябва да се вземе от „Музикаутор“. Ако няма такъв документ, залата вече също ще подлежи на санкция за неуредените права. Именно такъв е случаят и с Al Di Meola в Русе и Доходното здание (общинска сграда), където трябваше да се проведе концертът. За да не понесе санкция, залата се подсигури и отмени концерта.

Такива мерки се налагат, тъй като някои организатори на концерти са пословични в бранша със своите хитрини. Промоутърът Mokko Solutions, който организира няколко големи концерта през последните години в „Арена Армеец“, e измислил интересен начин за измъкване от отговорност и уреждане на авторски права - с фирми еднодневки. За организирането на концерта на руската група "Любе" у нас се създава специална фирма - ЛЮБЕ 2016 ЕООД, но събитието бе под шапката на Mokko. Същото стана с концерта на Драгана Миркович – прави се фирма ДРАГАНА 2016 ЕООД. Брайън Адамс свири у нас, като организаторът му се казваше БРАЙЪН 2016 ЕООД. Всички тези фирми в момента имат запори и са в ликвидация, сочи справка в търговския регистър

Нито държавата, нито фирмите партньори могат да си приберат парите от тези еднодневки. Не се знае за какво още не са платили, но сметката за авторските права за всички 11 големи концерта, организирани под бранда „Мokko”, е 300 хил. лева. За тези случаи има сигнал до ДАНС, пратен от „Музикаутор“, а новият закон и „солидарната отговорност“ трябва да изолира подобни действия.

Когато става въпрос за музика и забавление, проблемите за авторското право не спират само до залите и концертите. У нас има около 100 хил. обекта – заведения, ресторанти, барове, клубове, кафенета и подобни, които пускат музика на своите клиенти, но пък едва 15% от тях имат сключен лиценз за уредени авторски права. В Европа един от първенците е Великобритания – там 95% от обектите са си платили за това.

Как работи системата у нас?

Нека вземем за пример заведение на брега на морето с 250 места, което пуска музика на своите клиенти. Според калкулатора на сайта music-pro.org за една година таксата за уредени музикални права ще бъде 5000 хил. лева. Ако този нощен бар е член на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, ще получи 50% отстъпка и така сметката за музиката става 2500 лева.

Годишният отчет за 2017-та година на „Музикаутор“ показва, че обектите от графа „Търговия и туризъм“ са платили 988 хил. лева за лицензи. Най-много пари идват от телевизиите – близо 3 млн. От концерти – 273 хил. лева. Общо за 2017-та година бизнесът и държавата за авторски права са платили 7 392 014 лева.

Ето и сумите по разпределените авторски възнаграждения от 2011-та до 2017-та:

Досега контролът върху обектите за уредени авторски права се извършваше мудно и неефективно – единствените хора с власт да санкционират бяха петимата инспектори на дирекция „Авторско право“ към Министерството на културата. За 2015-та година те са извършили 346 проверки, което изглежда крайно недостатъчно на фона на 100-те хил. обекта.

Новите промени в закона предвиждат друга голяма промяна в тази сфера – служителите на общинските инспекторати вече ще имат правомощия да следят и проверяват заведенията, баровете и всичките подобни обекти дали имат лиценз за уредени авторски права. Това ще стане официално след 6 месеца, когато приключва 9-месечният период на обучение и подготовка. С такъв всеобхватен и мащабен контрол вече може да се очаква в отчета на Музикаутор за 2019-та в графа „Търговия и туризъм“ да има голям ръст. Всъщност прогнозата на организацията е, че с такъв инструмент за контрол до няколко години броят на лицензираните обекти ще бъде 90% от тези 100 хиляди.

4,3-те млн. лева, разпределени на авторите за 2017-та, далеч не значат, че музикант може да изхрани цяла къща. По-скоро може да нахрани себе си с един сандвич. Процесът е безумно дълъг, имайки предвид факта, че единствената организация, която управлява правата на авторите на музика у нас - “Музикаутор“, отбелязва през 2018-та година 26 години от основаването си, а едва през последните години започна да прави първите си големи стъпки и да става фактор във вземането на решения в бизнеса и законодателството.

Все пак можем да завършим с добри новини за тази непопулярна в България материя – интелектуалната собственост. CISAC - Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори, по време на годишната си конференция, даде България за пример в Европа за бързо развитие в тази сфера. Също така след дълги години САЩ най-сетне извади страната ни от черния „Списък 301“, в който влизат държавите, не зачитащи защитата на авторското право.

 

Източник:https://offnews.bg/