Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / Безчувствието на еди...
Безчувствието на един народ (ОБНОВЕН)

Безчувствието на един народ (ОБНОВЕН)



Сайт на Движение "ДНЕС"

Може ли човек да прескочи умиращо дете и да продължи по пътя си сякаш нищо не е видял? Явно може. Протестът на родителите на деца с увреждания показа точно това. Българските политици не могат да се трогнат дори и смъртта на едно дете. Те остават с  вкаменени и равнодушни лица, гледайки в очите  болните и страдащите.

Тъжен беше протестът на майките. Изпълнен със сълзи, инвалидни колички и слепи очи. И много черно. Всяко едно семейство, дошло на жълтите павета ежедневно се изправя със страшната съдба между четирите стени на своя дом. Изолирани от властта , отхвърлени от обществото тези хора се борят за онова най-изконно право на всеки - да живее достойно.

Нямаше нищо достойно в поведението на политиците, на т.нар. общественици, на певците, актьорите, интелектуалците, които всички удобно се скриха в колите си, в студията, в лъскавите си офиси... Юли и август не е времето за протести казват. Юли и август са месеци за почивки и ваканция. Защото Народното събрание вече не работи, певците и актьорите са на участия по морето, интелектуалците пишат нови книги в усамотението на някоя планинска хижа или къмпинг, телевизионните водещи затварят кепенците на предаванията си, за да си починат от цензурата, от изнурителния труд да стават сутрин рано или да си лягат вечер късно. Юли не е време за такива неща.
Не ни безпокойте, каза вчера цялото българско общество, барабар с псевдо политиците и псевдо интелигенцията. Днес Бойко Борисов замаза положението. Отдели 5 часа от ценното си време за тези деца и после... нищо. Нови лицемерни приказки и лъжливи обещания.

Дали обаче някои от тези деца ще имат време да почакат още месец или два?

Ще могат ли да оцелеят, ще дочакат ли, за да се върнат господата и дамите депутати от ваканцията си, за да се появят социолозите, за да тръгне театралният сезон, поп и рок изпълнителите да се завърнат от морето, усмихнати и с пълни джобове?

А вие? Вие, драги съграждани от цялата страна? Ще осъзнаете ли, че неподкрепяйки тази абсолютно чиста кауза, вие просто прескачате едно умиращо дете. За да отидете на почивка, за да изпиете чаша ракия, за да дремете пред телевизора и да сключите някаква сделка. А всички вие, които не живеете в София, не осъзнавате ли, че оправданието "далече е" е жалко в страна колкото една човешка длан.
 
Това е българското общество днес. Дори кауза като тази за спасяването на едно дете не може да го обедини. Козата на баба Дора беше в пъти повече оплаквана, отколкото тези деца. Снимката на бедната старица беше разпространена и "харесана" от телевизии, вестници, сайтове, социални мрежи в пъти повече от снимките на умиращите деца. И всички онези, които казват - ще дойда утре, в неделя, следващата седмица, трябва да знаят, че денят беше вчера, понеделник 30 юли 2018 г.

Ние сме едно безчувствено, жалко, бедно и мизерно общество и по всичко си личи, че такова ще си останем. А всички вие, които ще се съгласите с мен, знайте, че когато се погледнете в огледалото ще видите бедност, мизерия, жестокост и мерзост, които идват не от някой друг, а от всеки един от вас... и мен.

Да затворим кепенците и да отидем на море. Да затворим кепенците и на държавата и да оставим всичко да умре и отмре. А за умиращите деца нека някой друг да се погрижи.

А и нали знаете, всеки народ заслужава и определя съдбата си...

 

 
 

 

 

 

 

 


71283