Гражданско Движение ''ДНЕС''

Важно

Анализи, коментари и интервюта

БНТ е майка, а не дама с минало

БНТ е майка, а не дама с минало



Има тотално разминаване между очакванията на зрители и политици за ролята и функциите на обществената телевизия

Иван Ибришимов*

Стана традиция изборът на генерален директор на БНТ да предизвиква горещи дискусии, спорове и скандали. По принцип в това не би имало нищо лошо и ненормално, ако се спазват стриктно законите и правилата на честната игра. Но вместо „не би” има „би”  и то по съвсем обективни причини. Калпав закон за националните радио и телевизия, масово неразбиране на функциите на обществените медии, неудържим партиен нагон за скрит политически диктат, зле структуриран и още по-зле функциониращ Съвет за електронните медии.

История и тенденции

Преди 1990 г. беше лесно – отделите на ЦК на БКП и партийната върхушка като цяло бълваха серийно ръководни кадри, които имаха самочувствието да управляват от ТКЗС-та, през промишлени предприятия до културни институции и дипломатически мисии. Но дори и по онова време, единствената тогава Българска телевизия имаше своя специфика, която не позволяваше на всеки партийно произведен некадърник да се държи като слон в стъкларски магазин. Естествено, имаше и слонове, които силово прокарваха червената линия, но имаше и други, които волю-неволю също спазваха политиката на БКП, но се опитваха понякога да разчупват догмите и да дават известна творческа свобода на телевизионерите. Но за генерален директор, глезотии като „избор” нямаше – имаше партийни назначения.
След 1990 г. надеждите за промяна очаквано граничеха с фантастиката. Тандемът Нери Терзиева – Асен Агов в голяма степен определи посоката към бъдещето, но за кратко. Да, грубият партиен контрол отпадна, но политическите сблъсъци логично доведоха до лашкане и в управлението  на телевизията. Така се стигна до момента, когато при управлението на покойния премиер Любен Беров и особено на Жан Виденов БНТ отново почервеня, а при управлението на СДС се върна към демокрацията, но с често оправдани съмнения за качеството на продукцията. 
През този период вече се появиха и други телевизионни канали, средата започна да се насища, конкуренцията рязко се изостри и рекламните постъпления постепенно се превърнаха в най-мощното средство за въздействие върху медийната политика. 
Единственият начин БНТ да устои, беше телевизията - майка да се превърне наистина в обществена телевизия, която се конкурира с търговските канали на основата на обществено значими тематики и висок професионализъм. Смея да твърдя, че в голяма степен тези намерения се осъществиха. БНТ разполага с високи професионалисти и обхваща тематично най-важните сфери на живота – от селското стопанство и икономиката, като цяло,  през здравеопазването, образованието и социалните дейности, до историята, религията, политиката, културата и спорта. Мога да се аргументирам като изброя редица отлични рубрики, редактори, водещи и репортери, но това е субективно, а и не искам да рискувам пропуски.

Парадокси и процедури

Най-голямата беда се оказа в разминаването между философията на Закона за радиото и телевизията, и реалността. За да бъдат наистина обществени, БНТ и БНР би трябвало да се финансират от Фонд „Радио и телевизия”, който се попълва от таксите на данъкоплатците, а такъв, както е известно реално не съществува. Просто никой политик не смее да поиска от хората да си плащат, както е в почти цяла Европа, а българинът продължава да мисли, че след като си плаща данъците, ако ги плаща изобщо, то той издържа БНТ, а държавата е длъжна да му предоставя продукта без допълнителни такси. Че безплатен обяд, освен в капана за мишки, няма, е известно, но изглежда не е известно, че телевизията и радиото са скъпо удоволствие, трудът в тях също е скъп, но заплащането в БНТ и БНР е значително по-ниско от това, в търговските радиа и телевизии. 
И така се стига до момента, в който двете големи национални медии се финансират почти изцяло от държавния бюджет, което ще рече от управляващите в конкретния момент. И са по-скоро държавни, отколкото обществени. От тук сред политиците се налага схващането, че могат да се отнасят към БНТ като към „дама с минало”, на която се плаща за да е послушна и дащна. Затова всеки избран за генерален директор на БНТ е принуден да се съобразява с властта, за да не му „резнат” от средствата. А тъй като изборът се прави от СЕМ, първата битка се води между политиците, за личностния състав на Съвета, който се определя на квотен принцип. Напомням, че в момента той се състои от пет човека, двама посочени от президента и трима от парламента, а за избора на генерален директор са достатъчни три гласа. Така може да се очаква, че двамата от квотата на президента /Плевнелиев/ и двама от парламентарната квота, посочени от ГЕРБ, ще гласуват единно, а един, пак от парламентарната квота, но посочен от БСП, ще остане в изолация. Накратко – ако изобщо се стигне до избор, то победителят ще бъде определен с 4 към 1 гласа. Естествено, ако няма задкулисни договорки.
Кандидатите за поста, след експертизата на техническата комисия се оказаха девет. Между тях има повече или по-малко известни имена, но всички отговарят по документи на предварителните условия. Сред изискванията са наличието на опит в електронни медии, поне петгодишна работа в телевизия и три години на мениджърска позиция. Всеки кандидат е длъжен да представи своя концепция за развитието на медията. Новото тази година е, че СЕМ си запази правото на „отсявка” между кандидатите, за да станат известни фаворитите, които са допуснати до изслушване. Пресяването би трябвало да завърши до 17-и август, изслушването пред Съвета да бъде на 21 и 22, а изборът да стане на 23-и август. Ако никой от кандидатите не получи необходимите гласове, последните изменения в Закона позволяват досегашният титуляр Вяра Анкова да запази поста си до нов конкурс и избор на нов генерален директор.

Подвижните пясъци

Според дългогодишният член и председател на СЕМ Георги Лозанов, един от рисковете е резултатите от конкурса да бъдат обжалвани, а самият конкурс да бъде обявен за нелегитимен, защото според стария вариант на Закона, конкурсът се насрочва преди изтичането на мандата на действащия шеф на телевизията. По една или друга причина това изискване не е спазено. Втори факт, който насочва мисълта към достигането на патова ситуация и продължаването на мандата на г-жа Анкова, е предстоящото българско председателство на Съвета на Евросъюза, в отразяването на което БНТ има водещо участие. Освен допълнителните 7,6 милиона лева, отпуснати на телевизията за тази цел, ръководният екип на медията отдавна работи по плановете за продуциране и отразяване на основните събития, захранването на чужди медии с информация и картина, подсигуряването на най-добрите екипи и т.н. От тази гледна точка запазването на действащия генерален директор е логично за управляващите.
И не на последно място има още един факт, на който малцина обръщат внимание. Много рядко след 1990 година БНТ е управлявана от външни хора. Причината за това е специфичната за самата медия вътрешна конюнктура. Многобройният екип на БНТ е чувствително настроен към всяко ръководство, особено ако идва отвън. В телевизията действат между 5 и 8, в различни периоди, творчески и синдикални организации, които обединяват професионалисти от различни области. Когато става дума за стабилността на медията, запазването на свободите и професионалните права, тези организации действат единно и са в състояние, образно казано, да катурнат всяко едно ръководство. С това се съобразяват не само ръководителите на медията, но и политиците, които разчитат на тях.
Затова изборът на генерален директор на БНТ е тънка работа и независимо колко и какви качества притежават кандидатите за поста, „петимата от СЕМ” трябва да преценят преди всичко дали изискваните „необходими” качества са и „достатъчни” за изпълняване на функциите. И от тук темата може да продължи безкрайно, с критерии като обществен авторитет, политически и творчески контакти в страната и чужбина, комуникативност  на всички равнища и най-важното - чиста съвест и морал!

Кандидатите /по азбучен ред/.

Валерий Тодоров – бивш генерален директор на БНР, кореспондент в Москва на БНТ, БНР, БТА.
Емил Кошлуков - политик, тв водещ, изпълнителен директор на ТВ 7, Нюз 7, „Ноу фрейм медиа”, програмен шеф на Телевизия „Алфа”.
Иван Гарелов - „човекът „Панорама”, бивш водещ в ТВ 7, сценарист и коментатор.
Константин Каменаров – бивш водещ и оперативен директор на БНТ, бивш правителствен говорител, бивш говорител на „Мобилтел”.
Радослав Главчев - бивш инженер в БНТ, постоянен кандидат.
Сашо Йовков - спортен журналист в БНТ, водещ и редактор в продуцентски център „Спорт” на БНТ
Стоил Рошкев - поет и журналист в БНТ, а също в БТА и БНР
Теодор Ангелов - журналист, водещ в СКАТ ТВ.
Тома Иванов - финансист, бивш финансов директор, и.д. генерален директор, изпълнителен директор на БНТ, бивш член на СЕМ.

* Авторът е дългогодишен телевизионен журналист в БНТ, редактор и водещ на „Световна икономика”, „Актуална антена”, „Актуална камера”, по-късно зам. главен редактор на всекидневниците „Експрес” и „Демокрация” и на седмичниците „Столица”, „КЕШ” и „Българска армия”, коментатор в телевизия „Европа”. В периода 1997 – 2002 г. е секретар-кореспондент на президента Петър Стоянов.

 

Източник: http://www.faktor.bg/