Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

България слага спирачка на реформите заради европредседателството

България слага спирачка на реформите заради европредседателството



След като от май 2013 г. досега в България се проведоха три парламентарни избора и президентски вот, страната се намира в период на относително политическо спокойствие, пише в. "Файненшъл таймс".

 

В момент, когато България поема председателството на ЕС, се е установило своеобразно неофициално примирие както в правителството, неспокойна коалиция между дясноцентристи и десни националистически партии, така и между властите и социалистическата опозиция. Никой не иска да клати лодката и да злепоставя страната, докато тя е на европейската сцена, коментира вестникът.

 

"Националистическата десница няма да разруши управляващата коалиция", предвижда Кънчо Стойчев, ръководител на "Галъп интернешънъл". "Защо не? Отчасти, за да не навреди на българския имидж по време на европредседателството – но още повече, защото се наслаждава на вкуса на властта."

 

Според български политически коментатори и дипломати в София

 

социалистите също са настроени да не създават проблеми.

 

"Коалицията е достатъчно силна, за да задържи социалистите. Освен това, дори и социалистите не искат да жертват българското европредседателство заради своята изгода", коментира дипломат пред "Файненшъл таймс".

 

Спокойствието е от полза за премиера Бойко Борисов, който рядко пропуска възможност да подчертае, че неговата основна грижа е стабилността на българската държава.

 

Този социален мир обаче има цена.

 

Партньорите на България в ЕС например биха искали да видят повече напредък в съдебната реформа, борбата с корупцията и модернизацията на полицията, здравеопазването и образованието, пише вестникът.

 

"Няма парализа, но няма и апетит за реформи", коментира Огнян Шентов, политически анализатор от Центъра за изследване на демокрацията в София. "Борисов не иска да предизвиква никакви вълни по време на българското европредседателство. През следващите шест месеца всичко, което би разочаровало хората или би предизвикало улични протести, ще се избягва."

 

В статията се отбелязва, че дългосрочното благоденствие зависи от по-енергичен подход към реформите. Споменават се данните на Световната банка, че доходът на глава от населението е 47 процента от средния за ЕС, което прави България най-бедната страна в съюза, и че производителността ще трябва да расте с поне 4 процента годишно през следващите 25 години, за да достигне средните стойности в ЕС. Заради емиграцията и ниската раждаемост населението на България, което в момента е 7.1 милиона души, се е свило с около една пета от 90-те години до сега.

 

Коалицията дойде на власт след изборите през март, спечелени от Борисов, което му донесе трети мандат като премиер. Тъй като неговата партия ГЕРБ спечели само 95 места в 240-местния парламент, Борисов реши да сформира коалиция с "Обединени патриоти", съюз на три десни националистически партии, който получи 27 места, припомня вестникът.

 

Решението предизвика изненада не само заради войнствения национализъм на "Обединени патриоти" и расизма, изразяван от някои от членовете му, но и защото водещите фигури в съюза имат проруски възгледи, които са необичайно явни дори и за България, поддържаща силни икономически и културни връзки с Русия, коментира "Файненшъл таймс".

 

Кремъл се радва на тесни връзки

 

и с Българската социалистическа партия, както и с Движението за права и свободи - партия, която представлява българското етническо турско малцинство.

 

Руското влияние се забеляза скоро след изборите, когато управляващата коалиция съживи идеята за изграждане на атомна електроцентрала в Белене. Проектът, в който има широко руско участие, започна по времето на бившия комунистически режим през осемдесетте години. Той бе прекратен при предишното водено от Борисов правителство през 2012 г. на основание, че е твърде скъп и ненужен.

 

Бивш полицейски началник и кмет на София, 58-годишшният Борисов доминира в българския политически живот от толкова дълго време, че понякога е трудно човек да си представи политическата сцена без него, коментира изданието. Според някои анализатори това е знак, че той може би обмисля да се кандидатира на следващите президентски избори през 2021 г.

 

Последните избори за президент през 2016 г. бяха спечелени от Румен Радев, който бе подкрепен от социалистите. Радев използва позицията си, за да критикува правителството на Борисов, че прави твърде малко за борбата срещу организираната престъпност и корупцията, допълва изданието. По подобен начин предшественикът на Радев Росен Плевнелиев използва възможността да говори яростно срещу руските опити за разделяне на Европа.

 

Според Кънчо Стойчев Борисов ще се кандидатира за президент, макар наскоро да отрече да има подобни намерения.

 

"Той мисли бързо. Той е лисица. Разбира човешката психология.

 

Мисля, че ще служи на страната по-добре като президент. Ще има малко или никакви отговорности за икономическата политика. В момента няма никакви реални реформи в тази област", допълва Стойчев.

 

Най-големият въпрос е дали наследникът на Борисов, евентуално Томислав Дончев, политик от ГЕРБ и един от четиримата вицепремиери, ще се заеме сериозно с необходимите реформи.

 

"Доверието в нашето общество е ниско, смята Шентов. Не става въпрос само за нас или за Балканите, за целия посткомунистически регион. В подходящите условия това би била здравословна доза недоверие. Но доверието в публичните институции е сериозен въпрос. То е бариера за доброто управление във всяко общество. Трябва да се преодолее с истински реформи, но в момента в България ситуацията не е такава."

 

Източник: https://www.dnevnik.bg/