Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / Да мислим с главите ...
Да мислим с главите си, а не с

Да мислим с главите си, а не с "преялите си с асфалт стомаси"!



Коментар на "ДНЕС" 

 

На 1 януари 2017 г. се навършиха десет години от приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз. Какво ни дадоха десетте години членство в клуба на богатите държави и какво ни отнеха?

Преди всичко, дадоха ни самочувствие, сигурност, свобода на придвижване и нови пазарни стандарти. Но дали това са все неща, които трябва да сложим в графа „позитиви“?

Самочувствието ни до голяма степен продължава да не е на необходимото ниво, защото макар и пълноправни членове, продължаваме да бъдем третирани като „втора ръка“ и периферия, а клубът на богатите продължава да не ни възприема като равни сред равни.

Свободата на придвижване с всичките си ползи нанесе и не малко вреди на страната ни, защото от нея се възползваха преди всичко хората с умения и знания, от които сега се ползват богатите страни в Европа.

Сигурността ни също се оказа твърде имагинерна, особено като отчетем факта, че България е външна граница на Европейския съюз и е буфер за притока на бежанци към стария континент.

Европейските стандарти, от своя страна, не винаги могат да бъдат еднозначно приемани и често се сблъскват с неодобрението на хората. Европейският съюз ни даде енергоспестяващите крушки, правите краставици и щастливите кокошки, но дали и ние сме така щастливи като кокошките?

Днес всичко ни е по стандарт, евростандарт. Само усещането ни за удовлетвореност и лично щастие е далеч от стандартното за Европа. Българите продължаваме да водим всички негативни класации – по ниво на образование, по качество на живот, по здравословно състояние, по медийна свобода, по ниво на щастие дори.

  • Близо 44% от учениците се справят единствено с елементарни изчисления и не могат да приложат теоретичните знания на практика, показва международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);
  • Според Департамента по икономически и социални въпроси при ООН през последната година населението на България е намаляло с над 50 000 души. Цял един средно голям български град е изчезнал от демографската ни карта! 
  • Страната ни падна през 2016 г. със 7 позиции и вече е 113-а в света по медийна свобода, като продължава да бъде последна в ЕС, показва класацията на „Репортери без граници“;
  • В Индекса за социален прогрес България е на 45-то място от 133 страни при задоволяването на "основните човешки нужди", 59-та по отношение на "основите на благополучието" и на 69-та позиция по "възможности за развитие";
  • Според международния доклад на Мрежата за решения за устойчиво развитие (SDSN), инициатива на ООН и Института за Земята към Колумбийския за щастието по света, България е на 129-о място от 157 държави и се намира точно след Сенегал и Конго и непосредствено преди Мавритания, Зимбабве, Судан, Габон и Мали, и оставаме последни по щастие в Европа.

И за всичко това едва ли е виновна Европа.

Всъщност, за всичко това виновни сме си самите ние. Защото ние сме тези, които избират своите управници. Ние сме тези, които позволяват на същите тези управници да харчат милиарди народна пара, като че е тяхна собствена. Ние сме тези, които позволиха повече от десет години един човек от сутрин до здрач да ни обяснява от телевизора, че ни е построил магистрали, че ни е платил това или онова. Той, с неговите пари?! Не, скъпи сънародници, не са негови, а наши и не ни е платил нищо, а ни е взел – взел е от нашите джобове, от нашите данъци, за да напълни гушите на близки нему люде и фирми.

Въпросът сега, уважаеми сънародници, е дали последните десет години ни бяха достатъчни, за да си направим съответните изводи и на предстоящите избори да не повторим грешките си. За да се почувстваме истински, пълноправни членове на Европейския съюз, трябва да приложим европейските стандарти и в политиката. А това означава да започнем да даваме гласа си не за този, който ни обещава невъзможни неща, а за този, който е достатъчно откровен, за да не ни обещае планини от мед и масло.

Мислете, уважаеми сънародници, нека да мислим с главите си, а не с "преялите си с асфалт стомаси"!


20508