Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Депутатски лудости 4...
Депутатски лудости 4 – Консти… какво?

Депутатски лудости 4 – Консти… какво?



 

Скромната ми поредица, посветена на психическото здраве на родните депутати, е на път да се превърне в сапунен сериал, но… не съм виновна аз, че непрекъснато ме заливат с материал за размисъл.

Днешният повод да почета обитателите на бялата сграда срещу „Коня“ е сутрешната им сбирка, инициирана от многоуважаемия ни премиер, на която бистриха как да замажат акитата, които сътвориха около промените в Изборния кодекс.

Въпросната сбирка провокира множество въпроси, но ще се опитам да ги сведа до няколко.

Въпрос № 1: Защо изобщо се стигна до тази сбирка?

Нямаше ли да е някак по-благоприлично да не бяха се държали като магарета на мост и зорлем да гласуват текстове, за които от самото начало знаеха, че не срещат обществено одобрение?

Старите българи са казали „да би мирно седяло, не би чудо видяло„.

Само че, нашите депутати поговорките не ги вълнуват, рано или късно обаче, ще усетят последиците от тях (това ми го говори вроденият ми оптимизъм, който се надявам да не ме подведе).

Въпрос №2: Защо уж сме парламентарна република (по Конституция), а ръководителят на изпълнителната власт свиква заседания на депутатите, за да им начуква канчетата как да гласуват?

Нали уж работата на изпълнителната власт е да изпълнява решенията на законодателната власт? Пък, оказва се, че на практика „втората власт“ управлява уж първа власт…

Сега ще кажете: „Тази откри топлата вода„.

И ще сте прави! Защото публична тайна е, че който обитава „Дондуков“ 1, той държи ключа от бараката на родното управление.

Ама, нали уж имаше разделение на властите? Някакви такива неща уж пише в Конституцията…

Ама пък, като се замисля, че то кой спазва тази Конституция?! И защо изобщо ни е Конституция, като никой не я спазва?

Най-добре да вземат да я отменят, та да мирясаме.

И, като заговорих за Конституцията, веднага в главата ми изникна следващият въпрос…

От стенограмата на днешната среща става ясно, че след като разсъждават известно време неучастието в колко и какви по вид избори да се санкционира, управляващите избират варианта, при който наказанието да е най-отдалечено във времето – след години… По-интересен, обаче, е аргументът, с който взимат това решение, а той е, че дотогава Конституционният съд ще се е произнесъл по въпроса дали е законно въвеждането на задължително гласуване и тогава вероятно всички текстове ще паднат.

Та, тук е мястото на

Въпрос №3: Защо депутатите приемат нещо, за което знаят, че е незаконно и съдът ще го отмени?

Бързо да идват хората с бели престилки!!!

Да обобщим:

  • В публичното пространство тече активна дискусия за това дали трябва да се въвежда задължително гласуване и дали Конституцията го позволява.
  • Предстои провеждането на референдум по този въпрос.
  • Депутатите правят всичко възможно да провалят референдума, изобщо не се интересуват от позицията на българите по този толкова съществен въпрос и на своя глава решават да въведат задължителното гласуване.
  • Следва голямо чудене дали и като как да бъдат санкционирани негласувалите задължително. Чудят се дали пък да няма стимули вместо наказания… Генерират се гениалности за разиграване на томболи… Накрая решават – който не гласува на тези избори, няма да може да гласува на следващите, защото ще направим всичко възможно да му попречим името му да се върне в избирателните списъци, откъдето за наказание сме го заличили.
  • Пътьом приемат още няколко малоумщини, сред които рязко намаляване броя на изборните секции зад граница…
  • Народът започва да ръмжи и е на път да изригне.
  • Депутатите започват да се притесняват… ама, лекичко (засега), но все пак решават да понамалят от пАрата на народното недоволство.
  • Събират се по заповед на онзи, когото трябва да контролират, и решават все пак почти нищо да не променят, защото той Конституционният съд така и така ще отмени решенията им, тъй като те са незаконни (???)

Доколкото имам някакви най-общи познания в сферата на правото,непознаването на закона не те оневинява. Демек, ако не знаете, че е наказуемо да убиете човек, но все пак го убиете, получавате си наказанието – съдът не се интересува познавате ли закона, или не. В този ред на мисли, любопитно ми е как юристите биха квалифицирали извършване на незаконно действие в условия на абсолютно познаване на закона.

Въпрос №4: Защо се хаби толкова обществена енергия и финансов ресурс, за да се правят всякакви законодателни еквилибристики с единствената цел да бъде провален един референдум на един човек, от който (видно от днешната стенограма) премиерът не се страхува?

Е, като не се страхува, защо ни прави разногледи в опит да си мери мъжкото достойнство с един тв-водещ?

Доколкото помня, на парламентарните избори пускахме бюлетини за избор на народни представители, а не си купувахме билети за цирк или за гладиаторски двубой.

Пък може и аз нещо да съм се объркала и онова с бюлетините да е било просто сън – някакви глупости, свързани с демокрация и държавно управление, родени в болния ми мозък. Знам ли…

Въпрос №5: След като сме (уж)парламентарна република, която се управлява от онзи, дето трябва да изпълнява, защо президентът ще трябва да решава кога да се провеждат референдумите? Още повече, че в Закона за прякото участие на гражданите в… (последният да затвори вратата) изрично е записано, че „Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум“ (чл.10, ал.2 от закона) .

Отговорът на този въпрос отново е свързан с познаването и прилагането на законите, които същите тези хора приемат. Значи, приемат си нещо, след което не си го изпълняват – ей, така, за разкош… Какво може да ги спре? Мен ако питате, и Конституционният съд не може да ги спре. Дори и за Меркел не съм сигурна…

Та, на фона на казаното дотук трябва ли да ни изненадва, че в стенограмата на днешната среща е уточнено, че заседанието е завършило с „весело оживление„?…

На хората им е весело. Не съм сигурна, обаче, че и у народа цари същото това весело оживление.

________

Вижте още: Депутатски лудости – част 1част 2 и част 3

 

Източник: Личен блог на Ани Алашка