Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / Дойде ли му времето ...
Дойде ли му времето на мажоритарния вот?

Дойде ли му времето на мажоритарния вот?



Въпросът как точно избираме депутатите е един от най-важните въпроси изобщо.

ЛЮБЕН ОБРЕТЕНОВ

Полемиките около референдума, иницииран от екипа на Слави Трифонов, все повече застрашават неговата същност на историческо, епохално събитие, да бъде обезличена. Най-важното в този референдум е не това кой го организира и не въпросите, по които може да се спори дали те не предполагат промени в Конституцията. Достатъчно беше в референдума да фигурира само първият въпрос - подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура -  за да заслужи той гореспоменатите определения.

Дали депутатите ще се избират по пропорционална или по мажоритарна система е изцяло в обсега на изборното законодателство. И е въпрос, по който определено би могло да има референдум. Без никакви съмнения. Фактът, че наесен българите ще се произнесат именно по този въпрос, по който в обществото отдавна вървят полемики, определено е знаменателно и дълго чакано събитие.

От сега може смело да се прогнозира, че е твърде вероятно всички парламентарно представени партии, независимо от своите идеологически и други различия, да агитират за отговор "не" на този въпрос. Нищо чудно към тях да се присъединят и множество неправителствени организации. А това е сериозен аргумент, че гражданите би трябвало да гласуват по точно обратния начин.

Всички избирателни системи имат своите дефекти. Мажоритарната също. Тя обаче се използва в най-солидните демократични държави, чиито граждани едва ли са по-глупави от нас. Основното предимство на мажоритарната система е фактът, че при нея личността на този, които се кандидатира за депутат придобива далеч по-голямо значение, отколкото когато се използва пропорционалната система. Всеки избирател ще знае за кого точно е гласувал. Това сега не е така и е един от големите дефекти на демокрацията, която се опитваме да градим повече от четвърт век. У нас мнозинството от депутатите са безличности, които не правят нищо друго, освен да изпълняват волята на партийната централа, зад която воля често пък стоят задкулсни интереси.

Мажоритарната система няма да реши изцяло този въпрос. Но чрез нея общественото мнение в района, в който ще се кандидатира един или друг депутат, придобива далеч по-голяма тежест, отколкото сега. На народните избраници определено ще им се наложи да се придържат по-стриктно към онова, което са говорили преди изборите, ако искат отново да бъдат избрани. Докато към момента единственото условие за онзи, които иска да повтори или потрети мандата си, е да се придържа стриктно към партийната дисциплина. Особено когато тя е в противоречие с предизборните обещания, защото именно в таквиа моменти лоялността към партията е на най-голямо изпитание.

Аргументите на противниците на мажоритарния вот издишат. Но понеже те определено имат повече възможности за пропаганда тези аргументи трябва да се оборват при всеки повод. Например този, че парламентът щял да се напълни със съмнителни личности. Простете, но Делян Пеевски чрез коя изборна система бе избран за депутат? Или пък този, че ако системата е мажоритарна ГЕРБ щял да има 160 депутати или ще разполага с две трети от парламента. В момента обаче ГЕРБ има 129 от 265 кметове на общини. Или горе-долу 50%. Сравнението е относително, но все пак съотносимо, защото кметовете се избират точно чрез мажоритарна система в два тура.

Мажоритарната сисема може би улеснява по-големите партии и дава възможност за по-лесно събиране на собствено парламентарно мнозинство. Това обаче не е задължително лошо. През последните 15 години се нагледахме на коалиции, в които малките извиват ръцете на големите, а големите се оправдават с малките за едно или друго не особено удачно решение. Пресният пример е ограничаването на гласуването в чужбина с промените в Изборния кодекс. Въпросът не е ли по-добре една партия да взема властта и да си носи отговорността вероятно няма еднозначен отговор, но със сигурност е достатъчно сериозна тема за размисъл. А въпрос номер 1 от референдума на Слави Трифонов е добър повод за подобна обществена дискусия.

Дяволът, както обикновено, е в детайлите. Ако се тръгне към избор на депутати с мажоритарна система в два тура е много важно страната да се раздели на 240 многомандатни района, в които да гласуват относително еднакъв брой избиратели. И всеки един депутатски мандат да струва приблизително еднакъв брой гласове. Нещо, което настоящата пропорционална система, не осигурява.

Каквито и дефекти да има мажоритарният вот обаче той ще принуди партиите да се съобразяват в местните авторитети и с местното обществено мнение в много по-голяма степен, откокото го правят сега. Парашутистите, спуснати от София, няма да имат почти никакъв шанс за успех. А избраните депутати ще имат много солиден аргумент, за да се противопоставят на едно или друго партийно решение, когато то предизвиква обществена неприязън. Именно това е един от най-големите дефицити на политическия живот у нас и предстоящия референдум ни дава възможност да го отстраним или поне да го намалим.

 

Източник: http://clubz.bg/

 


14673