Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Експертът от „ДНЕС“ ...
Експертът от „ДНЕС“ Пламен Даракчиев с предложения за новия изборен кодекс

Експертът от „ДНЕС“ Пламен Даракчиев с предложения за новия изборен кодекс



След три месеца заседания, публични дискусии с участието на специалисти и граждани временната комисия за изработване на нов изборен кодекс завърши работата си с чернова, която парламентарните партии тепърва ще променят.

 

В тази връзка  „ДНЕС“ е изпратило писмо до Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения към НС и Временната комисия за изработване на проект за нов изборен кодекс към НС.

 

Уважаема г-жо Манолова, се казва в него, след отправена покана от Ваша страна, експерти от Гражданско движение „ДНЕС” участваха в работата на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения по обсъждане и изготвяне на нов Изборен кодекс в Република България. Считаме, че проведените до момента обсъждания са изключително ползотворни и се надяваме НС да продължи да се съобразява с мнението на гражданското общество. Убедени сме, че ще бъдат приети промени, които са в полза на гражданите, отразяват техните искания и защитават правата им.

 

В тази връзка, подчертава писмото,  представяме на Вашето внимание предложения на Гражданско движение „ДНЕС”,  изготвени от г-н Пламен Даракчиев за включване в проекта за нов Изборен кодекс:

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ   НА  ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ „ДНЕС” ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ПРОЕКТА ЗА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС


Макар да е приет едва преди по-малко от 3 години, Изборният кодекс е далеч от добрите европейски практики.  През изминалите години в обществото не е имало дебат нито за изборната система, установена преди 22 години, нито за условията, при които се състезават политическите партии и независимите кандидати, нито за администрирането на процеса на подготовка, провеждане и отчитане на резултатите.
За нас е очевидно, че по всички тези въпроси е необходим продължителен и задълбочен дебат в обществото. В условията на остра политическа криза, която преживява страната, неговото осъществяване едва ли е възможно. Според нас изборите през май и ниската избирателна активност отразяват, както натрупания  през годините негативизъм към политическия живот, така и виждането на гражданите, че изискванията и процедурите, заложени в изборното законодателство, ограничават техните възможности за избор.

 

Ето защо ние считаме, че народното представителство в диалог с гражданите, трябва да осъществи най-наложителните промени в Изборния кодекс, по които в съкратени срокове би могъл да бъде постигнат необходимият консенсус.  Промените, които биха могли да създадат необходимите предпоставки за обективен процес и по-широки възможности за избор на гражданите са свързани най-вече с:

 

1. Актуализиране на избирателните списъци;

 

2. Прозрачност в работата на ЦИК и районните избирателни комисии;

 

3. Равнопоставеност на участниците пред държавните медии;

 

4. Демократизиране на участието чрез облекчаване на процедурите за участие на независимите кандидати, както и чрез въвеждането на преференциално гласуване с оптимален праг за отчитане на преференциите.

 

Освен посочените промени, ние извеждаме пред скоби една особено важна предпоставка, която да промени коренно начина, по който се обсъжда Изборният кодекс,  най-важният закон за политическата система у нас. Изминалите 22 години показаха ясно, че установената процедура предоставя сериозно предимства на управляващото мнозинство и обикновено поставя в неизгодно положение опозицията при осъществяването на промените в закона. България е една от малкото европейски страни, в които най-важният за политическата система закон се приема с обикновено мнозинство и при кворума, изискуем за преобладаващата част от нормативните актове, приемани в Народното събрание.

 

Нашето предложение е за стартирането на процедура да бъде установен кворум, равен на 2/3 от състава на Народното събрание, а също така и квалифицирано мнозинство при гласуването на промените.

 

Смятаме, че установяването на такава процедура би създало условия за истински дебат и за пълноценното включване в него на опозицията. Тя би гарантирала в много по-широка степен и участието на неправителствените организации в предварителните дискусии, свързани с предложените промени.

 

По т. 1, ние считаме, че проблемът може да бъде решен с активната предварителна регистрация на избирателите за гласуването, най-вече при провеждането на парламентарни и президентски избори.  Организацията на процеса и актуализирането на списъците по този начин е напълно по силите на правителствената администрация и нейните структури, които имат отношение към изборния процес.

 

По т. 2 предлагаме ЦИК да бъде превърната в постоянно действащ орган. Правилата за нейната работа, установени в закона, да бъдат допълнени с методиката за определяне на изборните резултати,  с публичност на софтуерния продукт, използван за изчисляването на изборните резултатите, а така също с актуализация на  правилата за разглеждане на жалби срещу изборни нарушения и неправилно прилагане на закона. Промените в закона трябва да гарантират необходимата публичност и своевременното оповестяване на протоколите от заседанията на ЦИК и на районните избирателни комисии.

 

По т.3. Премахване на привилегиите за парламентарно представените политически организации, заложени  в  чл. 145, ал. 2 ИК. Осигуряване на допълнително финансиране и закупуване за сметка на бюджета на минимален пакет необходимо време  в определен брой недържавни медии с национален обхват. Мярката да бъде приложена само за партиите, получили на последните избори над 1 процент от гласовете на избирателите, но не успели да преминат 4-процентовата бариера.

 

По .т. 4. Възстановяване на преференциалното гласуване без праг или праг  с оптимален размер – до 5 процента.  Тази мярка ще позволи на гражданите да подреждат кандидати в партийните листи и да направят своя избор измежду предлаганите кандидати.

 

Другата наложителна мярка е намаляването на изискуемия от закона брой подписи за независимите кандидати. Практиката през изминалите две десетилетия сочи, че тази възможност, заложена в изборното законодателство, не работи и от 1991 г. насам в българския парламент няма прецедент, свързан с избирането на независим народен представител.

 

За да бъдат променени нещата в тази посока, ние предлагаме броят на  изискуемите подписи от независимите кандидати да бъде установен в границите на 0, 5 и 1 процент, съобразно спецификата на района и броя на избирателите в него. Предлагаме също така намаляване на размера на необходимия паричен депозит, изискван от кандидатите - от 10 000 на 5 000 лв.

 

 

 

***

 

 

 

Експерти от Гражданско движение „ДНЕС“ участват във всички етапи на работа на временната комисия.

 

От онова първо заседание в зала „Изток“  на Народното събрание, когато всички очакваха да видят ще заработи ли въобще този нов подход на включване на всички заинтересовани граждански движения и организации.

 

През всичките прения, когато участниците се подканваха един друг да говорят по същество, а много от тях повтаряха или отхвърляха исканията на останалите, по теми активна регистрация с цел прочистване на избирателните списъци от "мъртви души", машинно или електронно гласуване, намаляване или премахване на партийните субсидии, драстично намаляване на броя подписи и депозита, необходим за регистрация на независими кандидати. Докато накрая гражданските организации се обединиха околотри основни теми - видът на избирателната система, видът гласуване – машинно, електронно или както досега – с хартиена бюлетина, и осигуряването на равнопоставеност на всички участници в изборния процес.

 

 

Основен проблем, естествено, през цялото време, бе всъщност вида изборна система. Участниците дискутираха различните, използвани в съвременния политически живот, изборни системи:

 

-          Пропорционална изборна система с преференции;

-          Смесена (немска) избирателна система;

-          Мажоритарна избирателна система

 

 

На последното заседание депутатите от БСП, ДПС и "Атака" оцениха работата на комисията като "добра база". Оттук нататък всяка партия ще използва изготвения проект, ще го променя според идеите си и ще внася собствен законопроект, обясни председателят Мая Манолова.

 

 

Надявам се да намерим консенсус по основни теми - машинното гласуване, прекия избор на районни кметове, присъствието на наблюдатели на всички фази на процеса, нови правила за кампанията и за медийното отразяване, коментира след заседанието Мая Манолова. Разчитала да се стигне до съгласие и с ГЕРБ, въпреки че със сигурност щели да внесат различни законопроекти.

 

Манолова изрази увереност, че между различните парламентарни групи има "много голямо ниво на консенсус".

 

И добави, че в крайна сметка всички ще се съобразят с исканията на гражданите.