Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Истината в политичес...
Истината в политическите слухове на пасианса – Борисов & Радев

Истината в политическите слухове на пасианса – Борисов & Радев



Коментар на Правда Великова 

В слуховете винаги има малко истина, казват старите хора. А за политическите това е факт. През годините партиите се научиха, че е добре преди да предприемат и направят нещо, да го пуснат тихомълком в общественото пространство, за да видят реакциите на електората. Внимателно подбрани клюки могат дори да свалят правителства, да предизвикват бунтове, да влияят на изборите. През последните седмици сред политическите  върхушки  витаят няколко много упорити слуха, за които се твърди, че не само почиват върху истина, но и реализацията им вече е започнала. С вещото съдействие на ГЕРБ, разбира се, и се движи ускорено.

•          РАДЕВ – ПРЕМИЕР, БОРИСОВ – ПРЕЗИДЕНТ. Само преди седмица държавният глава умело избяга от отговор на въпроса: "Ще правите ли партия?". По всичко личи, че Радев е разколебан в решението си накъде да се насочи. А изкушения очевидно не липсват: Държавният глава се ползва с високо лично доверие, разполага с чувствителна и много информация, длъжностната му характеристика предполага добри контакти с външни фактори, има и възможност да подбере лоялен и многопрофилен екип чрез назначенията си в службите за сигурност, армията, Конституционния съд, дипломатическите представителства, БНБ, ЦИК, та чак до Съвета за електронни медии.

От друга страна историята е доказала, че президентските партии са пълен провал. Едно е авторитетът на президента, друго е партията на президента?!

Експерименти има всякакви: от почетното председателство на Желю Желев в "Либерален форум", през банкрутиралото лидерство на Петър Стоянов в СДС, до азбучното фракционерство на Георги Първанов, довело до обезкървяването на БСП и персоналното негово пълно обезличаване.

Партията на Желю Желев понесе съкрушителен крах още на първите си парламентарни избори през 1997 г., само 3 месеца след края на президентския му мандат. С резултат от 0,32% формацията бе пълен провал.

Петър Стоянов пое ръководството на СДС през 2005 г. Тогава той се принуди да управлява партия с по-малко от 8% доверие и то в коалиция с Яне Янев и Любен Дилов-син. Накрая Стоянов се отказа от партийните опити и се върна безславно към правото. Там потъна във вечно забвение.

Може би единственият що годе пробив беше направен от Георги Първанов с АБВ, но и тази формация не се задържа дълго. Тя умря веднага след потъването на първия кабинет на Борисов, докато за Първанов упорито се разправяше как през вечер кроят планове и играят белот с Борисов и собственика на "Лукойл" Валентин Златев. Съмненията, че агент Гоце (Георги Първанов) е слуга на Борисов и олигархията срутиха до дъното кариерата му и го превърнаха в захаросан политически труп.

Май само проваленият и безличен сателит на Бойко, Росен Плевнелиев реши, че не му се занимава с партийни задачи и предпочете да се отдаде на любовта с Деси Банова и жълтите клюки, отколкото да си троши главата в политиката.

За момента Радев сякаш не се е отказал заедно с Борисов от амбициите си и то поради една единствена причина - приближаващата се огромна опасност в лицето на праволинейния, упорит и последователен нов водач Слави Трифонов. Инициаторът на Референдума по всичко личи, че ще е единствената и тотално различна алтернатива на всичко случило се досега през последните 28 години. И именно затова тя успява да обедини милиони българи и да преобърне изцяло политическата система.

Радев се страхува от Слави и го показа още по време на референдума. След провеждането на допитването, на което 3 млн. българи казаха решително "ДА“ на 3-те въпроса, имаше ясни индикации, че президентът ще се придържа по-скоро към лукавата и лицемерна позиция на ГЕРБ по въпросите. Той така и не излезе да застане ясно зад хората. Радев се възползва и възкачи на гребена на вълната от референдума и желанието на българите за промяна (а това се случи след нахалното, цинично и без позволение "развяване" в интернет на клипа с участието си в "Шоуто на Слави" от 2008 г., чрез което кандидат-президента успя да създаде впечатление, че Трифонов е твърдо зад него). Само няколко месеца по-късно той, като вече действащ президент, не посмя да призове Народното събрание да вземе решение в полза на националното допитване.

Нещо повече, на 25 септември 2017 г. пред българите в Чикаго на въпрос за отхвърления референдум президентът отговори уклончиво. Той заяви: „Не знам защо депутатите решиха така“. Отговорът на Слави беше: „Г-н президент, нямахте ли доблестта да кажете в очите на нашите сънародници, че всъщност вие не подкрепяте волята на българските граждани, изразена на референдума? Че вие, избраният президент на втори тур от 2 063 032 души, неглижирате волята на 2 509 864 българи, които категорично поискаха да избират депутатите си с мажоритарен вот в два тура? Че вие, също като госпожа Корнелия Нинова, сте привърженик на немската смесена избирателна система, която, както се видя тези дни, е повече пропорционална, отколкото мажоритарна.“ И беше прав.

С евентуалната президентска партия държавният глава ще успее макар и малко да откъсне от избирателите, които евентуално ще гласуват за Слави.

Разрояването на една формация винаги води до убийството ѝ. По всяка вероятност именно това цели и Радев. Примери, колкото щеш...

СДС беше един от символите на демокрацията, но именно с цел кражба на гласове и разделение на избирателите няколко години след създаването му наблюдавахме мощно разцепление на три части – СДС-движение, СДС–център (БСДП, начело с Петър Дертлиев и ПК „Екогласност”) и СДС–либерали (Федерацията на клубовете за демокрация и Зелената партия). Започна едно  диво боричкане и самоизяждане, с една дума – пълна простотия. Това дразнеше обикновените хора и разбиваше надеждите им. Последиците за движението бяха катастрофални. Малко по-късно се появи ДСБ и се обявиха за чиста като сълза нова алтернатива, после пък дойде Реформаторски блок, накрая и „Нова република“, „Да, България“ и какво ли още не.

Идеята и днес е ясна – да се откраднат, колкото се може повече гласове от евентуална партия на Слави Трифонов като се следва вече изградения модел.

Всички знаем, че Радев и жена му са пионки, а той закостеняло лице на статуквото, което по всякакъв начин ще се опитва да се задържи във властта. И така той не би допуснал някой друг, външен и многообещаващ човек да наруши изградения партиен модел, който съсипва България вече близо три десетилетия.

Ако Радев слезе от президентското кресло, то би било освободено и тогава на него може спокойно и желано да се възкачи Бойко Борисов, който и сега макар и изхабен министър председател се изживява като пълен господар на държавата. През последните месеци премиерът залага изцяло на външната политика (напълно безуспешно за жалост) и се опитва безуспешно да влезе в редиците на световния елит. С безпочвените си опити да се докосне, целувайки Меркел, Макрон, Путин и Ердоган, той се надява да си постеле килимче пред големите сили. Подобно поведение подхожда преди всичко на президент, но не и на министър-председател, още повече, когато вкъщи те чакат куп неразрешени проблеми като бедност, корупция, ширеща се престъпност, разкапана държава и държавност... Това е и косвено доказателство за бленуваната и нереализирана мечта на Бойко - президент. След като беше за малко кандидат-депутат от НДСВ, гл.секретар на МВР, кмет на София, две оставки като министър -председател с 3-ти мандат и в момента европредседател, то какво остава, освен Президент да стане! Но колкото повече като премиер стои, толкова на тщеславния Бойко харизмата се руши. И затова се поразбърза и вече започна да реди преждевременен властови пасианс с Радев...

А и това Борисов не веднъж е казвал, че е обмислял да седне на президентския трон и след три напълно неуспешни мандата нищо чудно това да е следващата му и последна цел.

•          ОСТАВКА НА БОРИСОВ 3. Още един от упоритите слухове, които върлуват в политическото задкулисие е, че Борисов готви поредната си трета оставка в края на май–юни. Според запознати премиерът ще намери достатъчно убедителна причина и начин, за да свали собственото си правителство (както го е правил вече два пъти досега) и да излезе почти сух от политическата каша, в която се е забъркал. След близо година и малко управление третият кабинет на ГЕРБ е пълен провал. Борисов не успя да се справи с нито една сфера на дейност, а скандалите гърмят един след друг като футболни бомбички. Краят на така рекламираното и ненужно европредседателство ще е идеалният вариант министър-председателят да хвърли оставка.

Една от основните причини за това отново е Слави Трифонов. Продуцентът настъпва бавно, сигурно и методично, избутвайки всички добре познати политически партии и стари мутри. Народът се обединява около него и е в очакване на решителната крачка. Ако Борисов допусне електоратът да се разбунтува и излезе на улицата, това категорично би превърнало партията му в треторазрядна сила при следващи предсрочни избори. А от останалите квази играчи и опозицията около него би останало само блед и избелял мимолетен спомен. Премиерът е доказал, че играе брилянтно ролята си на "политик-жертва" и сега за трети път ще опита да се възползва хитро и обмислено от този сценарий. Слизайки сам от власт, той би загубил по-малко, отколкото ако бъде изритан от народната любов.

•          НИНОВА В ПАНИКА. Надушвайки какво се случва през последните месеци, червените дейци са изпаднали в паника. Социалистическите мишки се опитват да напуснат кораба преди той да е потънал и драпат отчаяно да се наместят в някоя по-сигурна и спокойна лодка. Лидерката на БСП Корнелия Нинова е заета с непрекъснати совалки между различните политически и икономически кръгове, за да намери подкрепа за структурите си при евентуални предсрочни избори. За нейно съжаление обаче всички се опитват да избягат от горящата сграда. С абсурдните си пиар ходове (като обречения вот на недоверие и искането за намаляване заплатите на депутатите) червената богиня се надява по смешен начин да привлече малко от и без това намаляващите ѝ поддръжници. След 30 години червената старческа сила на БСП намалява ежедневно, а младите социалисти вече търсят не само обещания, но и действия.

Дали и кога тези слухове ще се превърнат в реалност само времето ще покаже. Факт обаче е, че вече има категорични доказателства за тяхната реализация. Ще успеят ли за пореден път партиите на статуквото да ни измамят или този път ще ударят на камък е трудно да се прогнозира.

Неоспорим факт обаче е, че силите на статуквото, както и досега са още по-обединени в общия си стремеж да отстояват и възпроизвеждат сегашната система, размествайки само от време на време местата си. А скандалите между тях и в държавата са само прах в очите на слепците...

Българският народ обаче вече се пробужда и търси промяна – категорична и ясна! С ясен, уверен и силен водач. И промяната не е за бъдеще неопределено време, а се иска и очаква сега, днес!