Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Издъхва Смирненски, ненавършил 25 години

Издъхва Смирненски, ненавършил 25 години



На днешната дата преди 94 години умира поетът символист Христо Смирненски.

Комунистите се опитаха да го пришият към идеологията си, обявявайки го като пролетарски поет. А той ще остане в златните страници на българската литература като символист, хуморист и най-добрия представител на модерната градска поезия от началото на 20 век..

Роден в Кукуш през 1898 г. под името Христо Измирлиев, той  става известен с псевдонима Смирненски, който по-късно приема.

Семейството му емигрира в България след Междусъюзническата война. Учи в София в Техническото училище, а от 1915 г. активно сътрудничи на хумористични издания - "К'во да е", "Българан", "Родна лира", "Художествена седмица", "Смях и сълзи", "Барабан", "Сила".

Въпреки младостта си Смирненски бързо става един от най-търсените и популярни хумористи, открояващ се с своята находчивост и изобретателност. През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който остава в историята на българската литература.

През май същата година постъпва като юнкер във Военното училище, но продължава да пише. През 1918 година излиза първата му книга - "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза".

Повлиян от събитията в края на Първата световна война, Смирненски се увлича по левичарството, което доминира в Европа. След 1919 г. участва в списването на седмичното хумористично списание "Червен смях", където не крие своите левите идеи. Въпреки това лявата критика оценява дотогавашното му творчество като "проява на декадентския символизъм". През 1922 г. излиза и втората му книга - "Да бъде ден", която е социално ангажирана.

Поетът умира от туберкулоза, ненавършил 25 години.

БЕЗИМЕННИТЕ ДУШИ

Над блатата на нашата делничност сива,

де Живота ни дебне злорад,

де Смъртта своя гибелен танец извива -

всекидневно там трепват, блестят и загиват

светлинките на подвига свят.

Милиони души непознати, нечути,

се разтапят на светла роса

и угасват безименни в черните скути

на вековните тайни и вихрите люти,

непогалени с братска сълза.

На челата им никога лаври победни

не трепват с нетленни листа -

те безмълвно отдръпват завесите ледни

на забравата сънна и скръбни и бледни,

отминават навеки в нощта.

Като морски корали, родени сред бездни,

те се носят в студения мрак,

но смъртта щом ги смаже под лапи железни -

напластяват те остров и в нощите незвездни

Свободата запалва маяк.

А запиташ ли тези звезди неброими:

"Сред житейската сива вълна

вий какво сте?... Що търсите скръбни,

незрими?" -

отговарят чрез своето огнено име:

"Светлина, светлина, светлина!"