Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Измислените герои като Евгений Михайлов и закъснелите антикомунисти – 30 години след 10 ноември

Измислените герои като Евгений Михайлов и закъснелите антикомунисти – 30 години след 10 ноември



Иван Бакалов

 

В понеделник сутринта участвах в смешно предаване за култура по БНТ. Повод –  откриваме във вторник, 14 май, изложба „Големите надежди“ – 30 години от 10 ноември 1989, мои снимки от първите шествия и митинги (3 ноември, 18 ноември, 10 декември). По инициатива на „Фотофабрика“ и Еми Барух.

Но не за това е думата.

В БНТ поканили заедно с мен Евгени Михайлов и Бойко Станкушев. Втори или трети път участвам в предаване с Евгени Михайлов. Всеки път започва да говори дълго и протяжно за своята „танкова касета“, как Петър Младенов на 14 декември 1989 казал „да дойдат танковете“, а Евгени Михайлов геройски го заснел. И колко страшно било, че по митингите имало хора на ДС.

Вече 30 години Евгени Михайлов се опитва нарцистично да превръща в основен проблем на прехода своето видео.

Измислен герой. Измислен героизъм и измислен, несъществуващ проблем.

Никакви танкове никога не са викани и не са идвали. Какво е казал и дали го е казал това Младенов е без значение.

ДС не е била страшна по митингите след 10 ноември. ДС беше страшна преди това – донякъде и за някого, но не и за Евгени (точното му име е Евгений), възпитаник на кинофакултета в Москва.

В България нямаше профсъюзи като „Солидарност“, митинги като на площадите в Прага, дисиденти в затвора и т. н.

Стефан Цанев не стана българският Хавел. Пишеше стихове за партията и чекистите (виж тук), дадоха му апартаменти от комитети и съюзи, а не го тикнаха зад решетките.

Никакъв преход и лидери на СДС не са подменяни, внедрявани и т. н. Първите митинги бяха организирани от най-активните, а това си бяха тези от снимките. Нямаше други. Ако е имало – да са си организирали митинг, да са станали лидери, да са направили партии. Тогава кой ли не направи партия.

Тогавашни западни медии писаха, че на опозицията в България й трябваше една седмица след свалянето на Живков, за да организира първия си митинг.

И поради липса на дисиденти и герои, изпълзяха измислени – антикомунисти, закъснели с по 10-20-30 години.

 

 

Източник:http://e-vestnik.bg/


99446