Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Измъчват ли се негри-пишурки в нашата страна?

Измъчват ли се негри-пишурки в нашата страна?



Откак закрихме рубриката "Прелет над печата", малко занемарихме четенето на вестници. 

Престъпна небрежност! 
Вестниците трябва да се четат, въпреки веруюто на един издател, че "вестниците не са за четене, а за продаване". 
Хванахме се, та прочетохме една, така да се каже, статия на председателя на парламентарната Комисия по култура и медии Вежди Рашидов. Във вестник "Труд".
Ето я статията тук, прочетете я, ако ви стигнат силите, и се върнете да я обсъдим, защото няма да я преразказвам - то и не подлежи на преразказ. 
***
Прочетохте ли я? Колкото сте прочели - толкова. 
Ако не сте разбрали много, не е беда - аз съм долу-горе запознат с темите, по които се вихри огнедишащият автор, но пак не успях да му проследя съвсем мисълта. 
И тук, читателю, искам заедно да направим един мисловен експеримент. 
Нека се поставим на мястото на клетия пиар, който е писал статията. 
Разбира се, тук разсъждаваме изцяло хипотетично, защото статията си има автор и дори може да допуснем обратната хипотеза - че г-н председателят на парламентарната Комисия по култура и медии си е написал статията собственоръчно. 
Това е напълно възможно, все пак авторът е именит мултифункционален културтрегер с огромни творчески и административни заслуги към отечествената и световната култура - защо да не може да напише една статия?
Напълно е възможно. Ала аз ви предлагам все пак да се поставим на мястото на клетника, който е писал статията по указания на автора. 
Това също е напълно легално средство и, както знаем от историята на литературата, например Александър Дюма е ползвал т.нар. "литературни негри" или "литературни роби" - хора, които пишуркат под указанията на автора, а той после минава с майсторска ръка и добавя блясъка в очите. 
И сега с всичките тези условности, нека се поставим за миг в кожата на клетия негър, който е писал статията на г-н Рашидов. 
Нека, както казват англоезичните, да му влезем в обувките и малко да ги подпетим. 
Какво представляват скръбният труд и черната робия на този окаяник?
Този човек трябва да изведе от бурния поток на Рашидовата мисъл някаква нишка и да състави "статия".
Аз например съпреживявам с клетия писател мляскането, пуфтенето, афекта, сквернословието и зачервеното лице на автора, който "диктува".
Прегръщам мислено този безименен труженик и мъченик, който се напряга с всичките си умствени сили да улови нишката на това, което би трябвало да е авторовата мисъл. Прегърни го и ти, читателю, не бъди коравосърдечен. 
Срамна работа няма, а когато работиш без публика, срамът вероятно изчезва почти напълно. Обаче каторжната мъка и умственото напрежение няма кой да ги отмени.
Аз съм убеден, че човек на такава служба освен другите задължения трябва и да се възхищава от творческия гений на Шефа. Абсолютно задължително трябва да му ходи на изложбите, да съзерцава шедьоврите му и да рови в главата си за живописни похвали, с които после и самият творец ще ходи да се хвали сам по телевизорите. 
И нека пак се върнем на работния процес по писането на "статия от Вежди Рашидов". 
Шефът мляска, пърпори и се горещи, бълва змии и гущери срещу стари и нови врагове. Мисълта му подскача от едно на друго, губи се в алогизми и безразборни псувни. Колкото повече говори авторът, толкова повече разширява бездруго неуточнената тема на статията. Успоредно с това пишурката не бива да забравя някакви задължителни послания, които авторът може и да не е продиктувал този път, но служителят трябва да се досети за тях сам.
От всичкия този материал, който можем да сравним със съдържанието на обърнато чекмедже, служителят-писател трябва да конструира грамотен текст и по възможност - някаква теза. Тезата не е съвсем задължителна, но е желателна, все пак работиш за велик човек и творец.
Ако всичко мине добре и статията има успех, служителят може да получи потупване по рамото или например целувка тип "уважавам те!"
С тая целувка Шефът си мисли, че позлатява пишурката, а на клетника малко му се повръща. 
Но не много. 
Всичко се изтърпява и с всичко се свиква, има даже хора, на които това им харесва. 
Има къде по-тежки професии.
Но все пак трябва да бъдем хора и да съчувстваме, макар че - за трети път казваме, напълно е възможно г-н Рашидов да си е написал "статията" сам. 

Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

 

Източник: https://www.segabg.com/


129235