Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Изтупайте нафталина и пуснете озона в класните стаи!

Изтупайте нафталина и пуснете озона в класните стаи!



Преди ден ни заля поредната порция негативни новини за отчайващите резултати на българските ученици. PISA 2018 безмилостно регистрира краха на родната образователна система, що се отнася до основната й задача да подготвя младите за реалния живот.

Випуск след випуск показват фрапираща неграмотност и въпреки че констатациите се повтарят във всяко издание на международното изследване, те трябва да ни стряскат всеки път - всеки втори деветокласник в България не може да разбере и анализира прочетеното, не умее да различава факти от мнения и да прави изводи.

Причините за това хронично заболяване се знаят отдавна. Реформите практически са зад гърба ни. Почти всичко в училищата вече бе променено - закон, учебни планове, програми, учебници, изисквания за учителски квалификации, атестации, оценяване и т.н. Образованието е консервативна система и просветният министър Красимир Вълчев е прав, че ще минат години, преди да усетим промяна. Тревожно е обаче, че много от промените остават на хартия, а нагласите са си все старите. Тревожно е и че част от тези постановки вече са безнадеждно изостанали - МОН вече говори за нов формат на изпитите и нов подход към преподаването на математика. Спешно е обаче да започне и още една ключова промяна - да се смени нагласата на учителите и от източници на информация те да станат вдъхновители за учениците си. С две думи, както казва един преподавател, системата да изтупа нафталина, да отвори прозорците и най-накрая да погледне в XXI  век.

 

Защо пропадаме?

 

Една от сочените причини за срива са учебните програми, които са прекалено амбициозни в предоставянето на знания, но не и в транслирането на умения. Програмите по всички предмети вече бяха променени постъпателно за всички класове от I до X. Деветокласниците, които през 2018 г. се явиха на PISA, обаче нямаха шанса да усетят промените, защото тогава учеха по старите варианти.

Но и новите програми не са кой знае колко нови. По оценка на хиляди учители те са доста близки до предишните и продължават да изобилстват от ненужни детайли. Това, естествено, се пренася и върху учебниците, които също на места задълбават прекалено в дадени теми, вместо уроците да се разглеждат предимно през практически казуси, нужни за живота. Въпреки че по много предмети 40% от часовете се "освободиха" за упражнения, преговор и затвърждаване на материала, преподавателите са категорични, че времето за това пак не стига.

Около приемането на програмите и изпадането или оставането на дадена тема или автор в тях имаше страшни разправии и едва ли е разумно те да бъдат "отваряни" отново. В такъв случай става резонен въпросът какво можем да очакваме от сегашните осмокласници, които вече учат по новата програма и през 2021 г. ще се явяват на следващото издание на PISA?

Просветният министър прогнозира доста реалистично, че за 3 г. съществена промяна е невъзможна. Времето обаче поне може да се използва за преобръщане на нагласите, което трябваше да започне още преди приемането на новия училищен закон. Вярно е, че PISA 2018 не е атестат на започналата у нас през 2016 г. реформа. Но също така може да се каже, че още тогава се говореше за въвеждане на ключови компетентности в програмите и т.н., което чак сега започна като че ли да се проумява като ключово. Т.е. нагласата като цяло си остана същата.

Българските ученици изостават по четене, математика и природни науки с около 1.5 г., дори 2 г. от връстниците си от останалите държави от ОИСР, като сред обясненията за това бе посочена и по-кратката учебна година. Звучи доста логично да сме по-назад в класацията, след като и учебните часове у нас са 14% по-малко от останалите държави. Това навежда на въпроса защо не се помисли за увеличаването им. Всичко около нас, включително начинът на учене и възприемане на учениците, се променя с такива темпове, че да се гледа на нещо в образователната система като на свещена крава, както е в случая с

 

дългата 3 месеца и половина лятна ваканция, е анахронизъм

 

За мнозина започването на училище преди 15 септември звучи кощунствено, но редуването на учебни дни и по-дълги ваканции през годината за сметка на лятната почивка, през която повечето ученици забравят що е то книга, отдавна е дало ефект в по-напредналите от нас държави.

Остарелите методи на преподаване са друг ключов проблем. Да застанеш пред черната дъска и да наливаш знания вече не върви, но голяма част от учителите продължават да разчитат само на това. Масово по-малките ученици са принудени да учат наизуст стихотворения по 2 пъти в седмицата, вместо да бъдат стимулирани да направят проект или да поразсъждават над някоя тема. Има предостатъчно примери на вдъхновяващи учители, които изготвят заедно с учениците си правила за поведения в клас, играят с тях, водят ги по музеи, използват нови технологии.

Да свържеш знанията от един предмет с друг, да ги пречупиш през уменията, да облечеш всичко това в занимателен проект за децата и те да откликнат с радост е трудна задача и като всяка такава изисква сериозна подготовка. Тук също не сме постигнали много.

Задължителната квалификация на учителите,

които според новия закон трябва да си набавят на всеки 4 г. определен брой кредити, на много места е превърната в чист формализъм и печалбарство. Ресурсът от ЕС е значителен - 20 млн. лв., и от правилното му изразходване ще зависи в голяма степен префокусирането на системата от даване на енциклопедични знания към формиране на умения - за критично мислене, работа в екип, комуникация и т.н. Засега обаче изглежда, че този ресурс е полезен най-вече на хилядите обучителни центрове, които изникнаха у нас покрай отпускането на 20-те млн.

Все още не сме "консумирали" (по думите на министър Вълчев) ефекта от увеличените заплати на учителите, които от догодина трябва да надхвърлят средното ниво на възнагражденията в страната. Със сигурност са силен стимул за навлизащите в професията, но дали са достатъчен? Младите учители търсят и кариерно израстване, позитивна работна среда, подкрепа от колектива и др., не на последно място се нуждаят и от адекватно, доста по-практическо обучение по време на 4-те години следване в университета. Скокът в заплатите рано или късно трябва да доведе и до скок в резултатите, в противен случай разочарованието от системата ще е голямо. Задължително е по-големите заплати да бъдат обвързани с качеството, защото рискът е парите да потънат у много пасивни и живеещи в XX век учители.

Качеството на обучението най-после започна да се мери -

инспекторите от независимия Национален инспекторат по образованието вече започнаха първите проверки на училища, като заявката е те да не са както досега - формални и по документи, а да набелязват силните и слабите страни на учебното заведение. Засега обаче не сме видели какво ще представляват тези оценки. Публикуването дори на части от тях може да послужи като добър пример за останалите, които ще бъдат проверявани. А за финансиране според оцененото качество на учебния процес ще трябва да почакаме поне до следващата PISA.

Промененият "демографски и етнокултурен пейзаж"

може би е сред най-сериозните фактори днешните учители да се чудят как така преди години без усилия са обучавали ученици за шестица, а сега с 10 пъти повече усилия възпитаниците им едва връзват тройка. Все по-висок става процентът на децата от семейства, за които образованието не е ценност, както и тези с майчин език, който е различен от българския, като техните резултати, както показа PISA, са няколко пъти по-ниски от тези, които говорят у дома български. Опитът на държави като Финландия показва, че успехите идват, след като разликите между най-силните и най-слабите ученици започнат да се стопяват. У нас за такава тенденция е твърде рано да се говори.

PISA 2018 показва, че най-добрите ни ученици влошават резултатите си, докато най-слабите ги повишават незначително (повишението може да е и в рамките на статистическата грешка). България е комай единствената сред участвалите в изследването, в която стопяването на дистанцията между силни и слаби идва не толкова от подобряване на слабите, колкото от влошаване на силните. От МОН признаха, че нямат обяснение на този резултат и тепърва ще го анализират. Дано обещанията им бъдат изпълнени, защото още чакаме обяснението на феномена от PISA 2015, която показа, че се увеличава делът на учениците от заможни семейства, които влошават видимо резултатите си.

Най-неотложната задача пред министерството ще е да промени формата на изпитите от националните външни оценявания, които в момента възпроизвеждат стария модел. Учителите в много по-голяма степен ще бъдат мотивирани да преподават съобразно компетентностния подход, ако знаят, че изпитът, за който готвят учениците си, измерва точно изградените у тях умения. Най-ранната възможност за това е началото на другата учебна 2020/21 година, но при добра работа, и това е възможно. 

Най-важният фактор за успеха обаче си остава нагласата на учителите и в семейството. Никакви променени учебни програми не са в състояние да накарат едно дете да чете и да мисли, ако преди това то не е запалено към знанието от своя учител и ако няма една книга у дома. Пред нас има два варианта, казва просветният министър - или да се упрекваме взаимно, или да действаме градивно. По думите му, за да обърне посоката си каруцата, в един момент й трябва голяма помощ от много ръце. Едва тогава тя ще тръгне напред с по-голяма лекота.

 

Източник: https://www.segabg.com/

 

 


118201