Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Как ГЕРБ ще борят ко...
Как ГЕРБ ще борят корупцията? С (не)зависим орган, от който нищо не зависи!

Как ГЕРБ ще борят корупцията? С (не)зависим орган, от който нищо не зависи!



Коментар на Ани Алашка

Управляващи и опозиция си мериха вчера антикорупционните идеи. Два законопроекта – на ГЕРБ и на БСП, бяха обсъждани в пленарната зала на Народното събрание и, очаквано, законопроектът на ГЕРБ беше приет на първо четене, а този на БСП – отхвърлен.

Около двата законопроекта се вдига силна политическа пушилка месеци наред, което е, меко казано, странно, след като и двата документа практически едва ли ще доведат до решаване на проблемите.

Най-голямата промяна, която се предлага, е създаването на нов антикорупционен орган, а основният спор се върти около това кой да избира шефа на въпросния орган.Законопроектът на ГЕРБ предвижда ръководството на комисията да бъде избирано от Народното събрание за срок от 6 години, а БСП предлагат смесена система за избор – председателят да се назначава с указ на Президента на РБ, а заместниците му да се избират от Народното събрание за срок от 5 години. Друга съществена разлика между двата законопроекта е, че БСП вижда антикорупционния орган като разследващ, а според ГЕРБ той трябва да налага само административни санкции и да има по-скоро аналитични функции. Третата голяма разлика е, че законопроектът на Левицата допуска разглеждането и на анонимни сигнали, докато в този на управляващите изрично е записано, че анонимни сигнали не се разглеждат, а към подателите на сигнали има детайлно разписани изисквания.

Важно е да се отбележи, че и двата законопроекта се появяват като очевиден отговор на над 10-годишните критики от страна на Брюксел срещу България, заради липсата на резултати в борбата срещу корупцията, и след като миналото Народно събрание отхвърли законопроекта на тогавашния вицепремиер Меглена Кунева.

На този фон, и днешното решение на Народното събрание, и предхождащите го политически спорове по-скоро създават усещане за поредното отбиване на номера и отклоняване на общественото внимание, отколкото на реално желание от страна на народните избраници да се борят с най-големия обществен бич у нас – корупцията. Повече от ясно е, че създаването на поредния орган нищо не решава. Още повече, че ръководството на този орган ще се избира от тези, които трябва да бъдат обект на неговото внимание. С други думи, новият орган ще трябва да следи за корупционни практики онези, от които е зависим. Като добавим към това и твърде орязаните правомощия на въпросния орган (анализ и налагане на административни санкции, но не и разследване!), става още по-видимо безсмислието на неговото съществуване. Това ще е поредната административна структура за изпълнение на мокри политически поръчки и нищо повече. Корупцията пак ще си се вихри, но този път под чадъра на още един (не)зависим орган. Като в онзи стар виц – толкова ще е независим органът, че от него нищо няма да зависи.

По-същественото е, че споровете около двата антикорупционни законопроекта задушиха плахо стартиралия публичен дебат около начина на избиране на Висшия съдебен съвет (ВСС). Защото борбата с корупцията минава през гарантирането на независимостта на съдебната власт, а публична тайна е, че у нас тази независимост е само „лаф от Конституцията“, изпразнен от съдържание. Достатъчно е да се спомене фактът, че 11 от общо 25 членове на ВСС се избират от Народното събрание, а трима (Главният прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд) се назначават от Президента. Т.е. уж независимата съдебна власт практически се контролира от законодателната власт, която пък де факто се контролира от изпълнителната. За каква независимост изобщо можем да говорим?

За сравнение, румънският аналог на ВСС (Supreme Council of Magistracy – SCM) се състои от 19 членове, само двама от които се избират от Сената (горната камара на парламента) по предложение на професионални организации на юристи, неправителствени организации, работещи в областта на защита на човешките права, акредитирани юридически факултети. Чудно ли е тогава защо Румъния постига доста по-осезаеми резултати в борбата срещу корупцията? И чудно ли е, че изпълнителната власт в България се нарежда на четвърто място в ЕС по склонност към корупционни схеми, а съдебната ни власт заема трето място сред най-корумпираните в ЕС?

Сигурно е едно – поне до Нова година ще ни занимават с поредното законодателно недоносче, а през това време на анатикорупционния фронт нищо няма да се случва. Ако си мислите, че България е бедна държава, грешите – очевидно, доста богати сме, след като все още има какво да се краде. И се краде с все по-големи шепи!