Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Как се прави бизнес ...
Как се прави бизнес в България?

Как се прави бизнес в България?



Автор: Ани Алашка

Задавали ли сте си някога този въпрос?

Или сте от онова мнозинство българи, което смята бизнесмените за едни неприлично богати хора, получили парите си даром, докато крадат от държавата и работниците си, и имат по няколко лъскави къщи, коли и жени?

Е, ако сте от тази, втората категория, прочетете историята, която ще Ви разкажа, и пак помислете дали да не смените категорията.

Историята е за един неприятен на пръв поглед, но обществено необходим и твърде доходоносен бизнес. Иде реч за екарисажите за продукти от животински произход, които в България са всичко на всичко два – един във Варна и един в Шумен. Двата екарисажа обслужват цялата страна и функционират в изпълнение на ангажиментите на страната ни към ЕС, а целта е обезвреждане на продукти от животински произход, потенциално опасни за здравето на хората и животните, както и за околната среда. Клиенти на екарисажите са, например, всички месопреработвателни предприятия в страната, както и много частни лица, кметства и пр.

Двата екарисажа са изградени по всички евроизисквания и подлежат да тежък контрол не само от страна на българските власти, но и на европейските чиновници, които периодично, без предупреждение извършват всевъзможни проверки. Тук именно започва интересното в историята, защото европейските проверки показват, че всичко е съобразено с изискванията, а българските постоянно откриват нередности (например, открита паяжина в едно от помещенията или напукана мазилка в друго помещение), което тутакси се превръща в повод за спиране на работата на предприятията.

Ако се чудите защо родните чиновници от БАБХ усилено търсят начини да спрат работата на двата екарисажа, веднага ще ви обясня. Схемата е простичка, добре изпитана и… със сигурност добре заплатена от КОЙто трябва.

Ето я и самата схема:

КОЙто поръчва проверките и затварянето си е закупил няколко подвижни екарисажа, на обща стойност 5 млн. лв. Междувременно, държавата (в лицето на БАБХ) пуска обществена поръчка за 30 млн. лв. за унищожаване на продукти от животински произход. Т.е. инвестицията от 5 млн. лв. тутакси би се изплатила, а печалбата би била доста сериозна, ако въпросните подвижни екарисажи заработят.

Подвижните екарисажи, за разлика от двата стационарни, не подлежат на никакви проверки и контрол, а е достатъчно да информират кмета Х, че в следващите 24 часа ще оперират в населеното място Y. Единственото изискване е подвижните екарисажи да работят, само ако не функционират стационарните, т.е. при форсмажорни обстоятелства.

Следите ли ми мисълта? Значи, ако има работещи стационарни екарисажи, подвижните нямат право да работят. Т.е. има екарисажи в Шумен и Варна – няма печалба за собственика на онези подвижните им събратя.

Проблемът за КОЙто плаща, разбира се, е никакъв – просто изпраща контрольора Х да изфабрикува предписанието Y и предприятието Z е затворено. Няма екарисаж – няма проблем! При това, за неопределен срок, защото контрольорът не е длъжен да си оттегли предписанието, ако паяжината бъде премахната, например. Човекът трябва да сформира специална комисия, а това може да му отнеме месеци, че защо не и години, а през това време предприятието няма да работи и няма да бъде никаква пречка за КОЙто плаща и поръчва музиката. Ама, че нечий бизнес ще бъде съсипан – голям праз! Ама, че някакви си 150-160 семейства ще останат без препитание – дреме му на КОЙто плаща. Нали той ще си прибере милиончетата от обществената поръчка. Пък и тя няма да е последна все пак… А че държавата може да получи тежки екосанкции откъм ЕС – и за това голям праз, нали няма Той да ги плаща, а ще са грижа на данъкоплатеца.

Междувременно, медиите мълчат, дума не обелват за поредното извращение на т.нар. контролни органи, успешно партниращи си с КОЙто им плаща. Единствено медиите на КОЙто плаща бълват ежедневни ужасии по адрес на екарисажите в Шумен и Варна, удобно пропускайки да обяснят, че в тях изобщо не се извършва горене (т.е. няма пушек, няма замърсяване на околната среда), а се ползва съвсем друга, модерна технология, за разлика от подвижните екарисажи, които работят на добрия стар принцип на горенето и вече няколко села са пропищели от миризми и пушеци.

Сега сигурно се чудите защо ви занимавам с този „миризлив“ бизнес и неговите проблеми. Отговорът е лесен – защото всеки бизнес у нас е потенциално интересен за унищожаване и превземане от един небезизвестен „бизнесмен“, собственик на почти цялата държава, барабар с властта й. Защото у нас, ако си достатъчно глупав да инвестираш в нещо, да поддържаш работни места и детски градини (например), но да не плащаш на партийни централи и на определени персони, рано или късно се срещаш очи в очи с контрольора Х, а предприятието ти бързо бива затворено като първа стъпка към преминаването му в чужди ръце.

Затова у нас почтените бизнесмени буквално се крият, гледат да не се демонстрират публично, по възможност никой нищо да не знае за техния бизнес. В тази връзка, ще ви разкажа още нещо. Преди две години БСК стана институционален партньор на телевизионното реалити „Шеф под прикритие“, а задачата ни беше да помогнем на екипа да привлече участници. Проведоха се срещи с десетки мениджъри на компании – прекрасни компании, каквито, слава Богу, у нас вече има не една и две. И всичките тези мениджъри до един казаха „Не, не, не, в никакъв случай не мога да участвам, защото не искам никой да знае, че бизнесът ми върви. Ако научат, ще ми го вземат, ще ми го съсипят“. Аналогична беше ситуацията, когато започнахме да номинираме компании за наградите “ИН-5”. “Не, никакви награди не искаме, по-добре ни е да си работим тихо” – такава беше масовата реакция.

Това е тежката реалност, скъпи сънародници! У нас да си почтен не е модерно. У нас почтеността е конфиденциална, а успехът трябва старателно да се укрива. Виж, ако си безскрупулен, няма от какво да се притесняваш, няма от кого да се криеш и всички врати са ти широко отворени. Най-вече вратите на властта! Същата онази власт, която всички ние солидарно избираме и солидарно оторизираме да се държи като рекетьор, вместо да работи за просперитета на държавата и обществото ни.

Затова сме обречени да си останем бедни – защото ни е по-лесно да псуваме и мразим онзи, който е успял с труда и ума си, вместо да сме по-разсъдливи, когато си пускаме бюлетините и когато си мълчим пред очевидните несправедливости. Тук е мястото да попитам къде са шумните еколози, но въпросът ми е реторичен, защото не очаквам да ги видя на жълтите павета, бранейки нещо или някой, който не им е платил.