Гражданско Движение ''ДНЕС''

Актуално

Начало / Актуално - Твоите права / Как се приемат закон...
Как се приемат законите в българския парламент?

Как се приемат законите в българския парламент?



"Актуалните версии на Правата (статиите) се съдържат на www.pravatami.bg"

 

Още от училище са ме учили, че България е парламентарна република. Рядко обаче ми е било преподавано за функциите на държавните органи, включително и за тези на Парламента. Поради това реших самостоятелно да се информирам относно работата на Народното събрание – как то приема законите и колко депутати са нужни, за да бъде одобрен един проектозакон.

На първо място – какво представлява Народното събрание (НС)?

Народното събрание, или иначе казано Парламентът, е държавен орган, чийто състав се избира пряко от гражданите за срок от 4 години. В него влизат точно 240 народни представители

Важно! В Парламента те трябва да представляват не само своите избиратели, но и целия български народ, като по този начин защитават обществения интерес.

Основното, но не и единствено, задължение на НС е да осъществява законодателната власт. (Информация относно другите функции на Парламента мога да открия тук.) Законодателната функция на Парламента се изразява в приемане, изменяне, допълване и отменяне на законите в държавата. Те са абсолютно задължителни както за държавните институции, така и за всички граждани и юридически лица (фирми) в България.

Как се приемат законите?

Първо бива изготвен законопроект, който се внася и регистрира в Народното събрание. Право да внасят законопроекти имат Министерски съвет и всеки един депутат. След регистрирането председателят на Народното събрание разпределя законопроектите в постоянните комисии на Парламента, като определя по една водеща комисия за всеки законопроект в зависимост от неговата област. 

Постоянни комисии са например Комисията по правни въпроси, Комисията по енергетика, Комисията по околната среда и водите и други. В тези комисии се разглеждат и приемат законопроектите в областта на тяхната компетенция. Например през Комисията по енергетика минава за обсъждане всяко предложение, свързано с енергетиката. Освен постоянните комисии в НС действат и временни, които се образуват по конкретен повод. Такава е например Временната комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет.  Членове както на постоянните, така и на временните комисии са определен брой депутати.

Втората фаза на законодателния процес се изразява в предварителното обсъждане и одобрение на проекта. То се извършва от членовете на избраните постоянни комисии. Те изготвят и доклад, който се предава на НС заедно със самия законопроект. След това стартира и третата фаза – гласуването в Парламента. 

Важно! Всеки законопроект заедно с мотивите към него се публикува онлайн, за да бъде обект на обществено обсъждане. В качеството си на физическо или юридическо лице аз имам възможност и да представя писмено становище по проектозаконите. 

Как протича гласуването в Парламента?

В Народното събрание законите се обсъждат и приемат с две гласувания – на първо и второ четене. 

  • При гласуването на първо четене се обсъжда законопроектът в цялост. Тоест депутатите одобряват само основните точки на предложението.
  • При гласуването на второ четене депутатите одобряват проектозакона по същество – те преглеждат предложението глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. 

Важно! По принцип двете гласувания се извършват на отделни заседания, но по изключение НС може да реши друго. 

На първо четене Парламентът задължително изслушва направените доклади преди да започне гласуването. Ако проектозаконът бъде приет на първо четене, депутатите получават възможност да направят предложения за изменения и допълнения на законопроекта. Предложенията обаче трябва да бъдат представени в 7-дневен срок и задължително трябва да бъдат аргументирани. 

На второ четене депутатите одобряват всяка една точка на проектозакона, като обсъждат и направените предложения, ако има такива. 

Важно! Почти всички заседания на НС са открити, като мога да ги гледам пряко по Българската национална телевизия и да ги слушам по Българското национално радио. Закрити са само тези, в които се обсъжда класифицирана информация или в случай, че важни държавни интереси налагат подобни действия. 

Колко на брой депутати могат да приемат един закон?

За да започне всяко събрание на Парламента, трябва да е налице кворум. Това означава, че в залата трябва да присъстват повече от половината депутати – това е най-малко 121 народни представители. За да бъде приет един закон обаче се изисква да са гласували “за” повече от половината от присъстващите депутати. Това е т. нар. “обикновено мнозинство”, за което често чувам по новините. Ако в залата например има 200 депутати, ще бъдат необходими минимум 101 положителни гласа, за да се приеме законът. Това на практика означава, че законодателно предложение може да бъде прието само с  61 гласа, стига да е налице кворум от 121 народни представители в пленарната зала.

Важно! В някои случаи, като например промените в Конституцията, се изисква по-голямо мнозинство, за да бъдат приети законовите промени. 

Кога законът влиза в сила?

Когато бъде приет на второ четене, законът все още не е действащ. Той се изпраща на Президента, който трябва да издаде указ за обнародване. Три дни след обнародването в “Държавен вестник” актът влиза в сила, освен ако в самия закон не е определен друг срок. Най-често такъв друг срок е посочен – например законът влиза  в сила от 1 януари 2018 г. Така всички граждани, юридически лица и най-вече държавните органи, които трябва да прилагат новия закон, имат достатъчно време да се запознаят с него и да се подготвят за прилагането му.

Важно! Президентът може да наложи отлагателно вето на приетия от Народното събрание закон. Това означава, че държавният глава връща акта за ново обсъждане в Парламента, но не може да го отмени! Депутатите трябва отново да приемат закона, но този път с мнозинство повече от половината от всички народни представители. Тоест минимум 121 депутати трябва да дадат положителен глас (това пък е т. нар. “абсолютно мнозинство”, за което също често чувам тук и там). Ако ветото на президента бъде преодоляно, той е длъжен да обнародва закона в 7-дневен срок, след което актът влиза в сила по правилата, посочени по-горе. 

Конституция на Република България (КРБ):

чл. 5, ал. 5 – относно влизането в сила на приетите закони;

чл. 62, ал. 1 – относно задълженията на Народното събрание;
чл. 63 – относно броя депутатите в Парламента;

чл. 64, ал. 1 – относно мандата на Народното събрание;

чл. 67, ал. 1 – относно функциите на народните представители;

чл. 81, ал. 1 – относно необходимия кворум за провеждане на заседание в НС;

чл. 81, ал. 2 – относно необходимото мнозинство за приемане на закон;

чл. 84, т. 1 – относно законодателните функции на Парламента;

чл. 86, ал. 2 – относно задължителния характер на законите;

чл. 87, ал. 1 – относно правото на законодателна инициатива;

чл. 88, ал. 1 – относно първо и второ четене в НС;

чл. 88, ал. 3 – относно обнародването на законите’

чл. 98, ал. 4 – относно функцията на президента да обнародва законите;

чл. 101, ал. 1 – относно възможността за налагане на отлагателно вето;

чл. 101, ал. 2 и ал. 3 – относно преодоляването на отлагателното вето.

Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС):

чл. 17 – относно видовете постоянни комисии към НС;

чл. 37 – относно временните комисии в НС;

чл. 50 – относно закритите заседания;

чл. 76, ал. 1 – относно внасянето и регистрацията на законопроекта в НС;

чл. 77, ал. 1 и ал. 2 – относно разпределянето на постоянните комисии;

чл 79, ал. 6 – относно възможността физическите и юридическите лица да дадат писмено становище относно законопроект;

чл. 28, ал.1 и чл. 78 – относно обсъждането на законопроекта от постоянните комисии;

чл. 49 и чл. 50 – относно закритите и откритите заседания на НС;

чл. 51, ал. 1 – относно излъчването на заседанията на НС;

чл. 78, ал. 3 – относно публикуването на законопроекта на сайта на НС;

чл. 79, ал. 1 – относно изготвянето и предаването на доклад относно законопроекта;

чл. 80, ал. 3 – относно изслушването на доклада от НС;

чл. 80, ал. 4 – относно гласуването на първо четене;

чл. 83, ал. 1 – относно предложенията за изменения на законопроекта;

чл. 84, ал.1 и ал. 2 – относно гласуването на второ четене.

 

Източник: https://pravatami.bg/