Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Как Волен превзе телевизията

Как Волен превзе телевизията



Сядаме оня ден с милото да вечеряме и му викам:

- Пусни нещо любовно по телевизията да гледаме, че се уморих от простотии цел ден!

Взима той дистанционното и почва да ми изрежда какво дават:

- „Убийства в задния двор“, „Историята на човека без крак“, „Психопатът с електрически трион“, документален филм за Първата световна, по „Дискавъри“ хранят лъвове с живи зайци – кое да ти пусна, мило - провиква се любимият, докато аз режа салатата. Поглеждам към телевизора и мярвам по един от каналите Ричард Гиър.

- А, Ричард остави. Той е винаги богат и винаги влюбен -  моля аз, а милото пак ме полива със студена вода:

- Тоя филм е оня, дето всички умират от рак накрая - казва.

- Не всички, само любимата му, ама добре, махни го. Еми, остави БНТ-то тогава, поне да се посмеем - предлагам и в тоя момент чувам пукотевици. - Стига, бе, мило, стига с тия екшъни, БНТ-то пусни, те помолих, провиквам се, докато влизам в хола с нарязаните домати и що да видя – милото стои в ступор, гледа екрана и е зяпнал. Поглеждам и аз и също зяпвам. БНТ-то. Пукотевица. На живо в предизборното студио.

В студиото всички са насядали около кръглата маса и всеки е извадил пищов, който държи насочен към слепоочието на съседа си. Ситуацията е мексиканска. Водещата пищи:

- Изключих ви микрофоните, изключих ви микрофоните! - Никой не я отразява. Участниците в дебатите синхронно натискат спусъка на пистолетите си...

... 20 минути по-рано...

По обществената телевизия върви поредният безкрайно скучен предизборен формат. Всички са в костюми, водещата прави комплименти на предизборните им програми, сипят се нищо незначещи слова, шефовете са доволни. В този момент се чува трясък. Някъде пищи репортерка: „Нападат ни!“. Участниците във формата пребледняват. „КОЙ ни напада“, прошепва в микрофона водещата достатъчно силно, за да чуят и зрителите. Кадърът се сменя, запотена, леко пукната камера, клатушкайки се, предава от мястото на събитието – главният вход на БНТ на пъпа на София. Там се е събрала чета. Внушителна група патриоти на анаболи, облечени в ямурлуци, потури и цървули гледа свирепо към телевизията и люто се кани. Фюрерът* им е облечен по модерному – с кожена тужурка и офицерски ботуш. Ако не беше квадратният мустак под носа му, човек би помислил, че това е Волен Сидеров. Камерата най-сетне успява да фокусира и – о! Това не е квадратен мустак, а само сянката на микрофона, който фюрерът на патриотите държи.

- Искаме лебенсррраум**. Лебенсрррраум в обществената телевизия и за нас, истинските патриоти – крещи той на полунемски и натъртва на р-то. Армията му се разделя на две. Едната част вади отнякъде черешово топче и го насочва към сградата на телевизията. Другата донася една пластмасова маса и я вдига над главата му, бранейки го. Топчето гръмва. В камерата плисва кръв. Няколко случайни гражданки и около хиляда телевизионни зрителки припадат. Байчото на входа на телевизията обаче не се предава. Натрупал е пред входа една камара маси от стола и стотици бутилки от кабинета на генералните директори. По някаква случайност в сградата има и поп, който е гостувал на Горан Благоев. Попът започва да пее псалми и да псува люто поганците, които не е ясно в тая ситуация кои са. Горе в телевизионното студио гостите спорят.

- Видяхте ли какво стана, господин комунист – крещи единият и пръска слюнка. - Вие го докарахте този долу, заради вас обикаля улиците с черешово топче.

- Не съм аз – крещи на свой ред набеденият за комунист. – Той е ваш кадър, на вашата протурска и проруска партия – и забива едно кроше в нищо неподозиращата водеща, просто, щото тя му е най-близко. Тя припада. Представителят на градската десница се е усмихнал широко – най-сетне всички го гледат по телевизията и то в предаване, което със сигурност счупва рейтингите точно в тоя момент. Вади айфон от джоба на сакото си и пише статус във фейсбук: „Победихме!“ Около него хвърчат столове – събеседниците  му са се разгорещили. Черешовото топче долу гръмва още веднъж и декорите в студиото падат. Някъде някой разбива стените с брадва. Друг участник в студиото се опитва да надвика суматохата:

- Къде е Кошлуков, генералният директор къде е? Имам хапчета, да раздаде. Да извика флота. Къде е? – Кошлуков обаче го няма. Водещата тъкмо се е съвзела, когато една брадва разбива стената на студиото. В зейналата дупка се появявя лицето на фюрера. Очите му светят с нездраво сияние. Водещата пак припада. Фюрерът се ухилва зловещо: „Волен е тууук! Тук съм, пе.....стчета!“ Участниците в предизборния дебат се смразяват, всички млъкват, само лидерът на ВМРО тихо хлипа и тайничко се опитва да се скрие целият в синята каска, която междувременно си е нахлупил. Фюрерът влиза през дупката в стената, сяда на масата, плясва един шамар на водещата, за да се съвземе и казва делово:

- Та докъде стигнахме? – Другите участници заемат своите места. Всеки държи ръката си в джоба върху дръжката на служебния пистолет от ДС. Водещата се окопитва, оправя грима и с дрезгав от вълнения глас подновява дебатите:

- И тъй като господин директорът на телевизията все още го няма, ще се наложи да продължим в тази необичайна ситуация. Следващият ми въпрос към вас е: Как точно смятате да елиминирате конкуренцията?- Всички вадят едновременно пищовите и ги насочват към конкурента отдясно. Натискат спусъците едновременно, точно, когато тръгва заставката „60 години БНТ, 60 години цирк!“ Студиото се напълва с балони и пушеци.

-----

* Фюрер – ръководител.

** Лебенсраум – жизнено пространство. Така нацистката идеология оправдава геноцида над други етноси, целта е да се освободи пространство за висшата раса.

 

Автор: Лола Монтескьо

 

 

Източник:https://clubz.bg/


114064