Гражданско Движение ''ДНЕС''

Свят

Начало / Актуално - Свят / Какво става в Русия ...
Какво става в Русия - пълзящ преврат или фестивал на репресивната самодейност

Какво става в Русия - пълзящ преврат или фестивал на репресивната самодейност



Това, че Путин и досега не е коментирал събитията в Москва, не е необичайно.

 

ентърът на Москва е пълен с части на бившите вътрешни войски и на отрядите за борба с безредици. Докато една група от мъже в черни униформи, маскирани лица и шлемове преминава край стресната лелка, тя пита :"Какво е това? Какво става? Война?". Един от мъжете се обръща и троснато отвръща: "Държавен преврат!".


Не, това не е виц, а любителски видеозапис на действителна случка, който се разпространява в социалните мрежи.


Дори да е било опит на полицая да се пошегува, в Русия е нужно по-особено чувство за хумор през август, когато президентът не се е появявал от дни (или телевизиите го показват в сюжети сякаш от друга реалност). В деня на най-многолюдния от години протест Владимир Путин е на рокерски събор и понеже той е в Крим, за мнозина автоматично включва сравнението с августовския пуч срещу Михаил Горбачов от 1991 г., когато той се оказа блокиран в резиденция на полуострова.


Разбира се, такива паралели са нелепи, но е факт, че нещо се случва в Русия, че силовите структури са се активизирали необичайно много и анализаторите се опитват да разберат какво става. Подхвърлят се всевъзможни колоритни определения: пълзящ преврат на "чекистите", плъзгане към фашизъм, фестивал на милиционерското репресивно творчество...


 

Какво става в Русия - пълзящ преврат или фестивал на репресивната самодейност

© Reuters

 


Заради едно локално събитие


И всичко това заради недопускането на шепа опозиционни кандидати до изборите за парламент на град Москва - събитие, което, формално погледнато, е важно, но е локално и не би трябвало да е съдбоносно за Кремъл и политическата ситуация в страната. Но ситуацията не е толкова безобидна при отчетливия ръст на протестни настроения сред населението, намаляването на способността хората да бъдат обработвани от пропагандата (за 10 години с 25% е намаляла телевизионната аудитория) и успешни изблици на гражданска съпротива като протеста срещу строителството на църква в градски парк в Екатеринбург или унизителният за органите на реда провал на акцията срещу разследващия журналист Иван Голунов.


Това, че Путин и досега не е коментирал събитията в Москва, не е необичайно - в критични ситуации той винаги е изчезвал за няколко дни, докато се изясни ситуацията. Този път проблемът му е, че има срок - изборите са на 8 септември и дотогава най-малкото всяка събота в столицата ще има протести и масови арести. От друга страна, засега няма нещо извънредно - колкото и да се стряскат в чужбина от кадрите с полицейско насилие и серийни арести на опозиционни лидери, репресивната машина действа в рамки, които са станали привични за Русия, без да прибягва до нещо ново.


Какво е новото


А ново има и то е по-скоро нивото на гражданско самоорганизиране с елементи на качествено различни способности и най-вече - впечатляващо постоянство и повторяемост на протеста. Такова състояние винаги притеснява репресивните власти, защото е различно от традиционното изригване на емоции и дежурното оправдание "да изчакаме да се успокоят страстите". Вижда се способност на участниците да си помагат, мигновено да създават структури, обменящи информация, издирващи пострадали, обикалящи арестите за оказване правна помощ на задържаните, организиране на смени и логистични операции... Това са организации като "ОВД инфо" или "Агора", "Команда 29", "Апология на протеста", "Медиазона"...


Подобно сцепление на доброволни и съществуващи от дарения структури нямаше в предишните протести от 2012 г. Днес те са несравнимо ефективни, канализират информация, създават масовото ѝ очакване и търсене, а в крайна сметка това означава участие на хората, а те се оказват готови да се включат в действия, които изискват разумно отделяне на време и средства без риск от нарушаване на закона.


Проблемът е със следващата крачка - политическата активност. Както се видя и от многохилядния митинг миналата събота, имаше емоционални речи и скандирания, но дори и през свои говорители опозиционни лидери не предлагат някаква формула, концепция, призив, общ за всички недоволни. Настояванията за освобождаване на арестуваните и допускане на кандидатите до вота изглеждат по-конкретно, но и приличат на плъзгане в правозащитна посока и планове за промяна на изборното законодателство. А това е процедурна и относително консервативна дейност, която не е особено вдъхновяваща и сплотяваща маса хора.


 

Какво става в Русия - пълзящ преврат или фестивал на репресивната самодейност

© Reuters

 


Откъде започна кризата


Вярно, че въпросното изборно законодателство се оказа една от причините за сегашния протест. То изисква събиране на подписи за издигане на кандидати, но по начин, който действа със забранителна сила, корумпиращо и субективно е и на практика е глупаво, коментира политологът Екатерина Шулман. Тя припомня, че то позволява за едни кандидати да се правят "работилници за рисуване" на подписки, а за други - да се отхвърлят събраните подписи в произволна и непрозрачна процедура, която не подлежи на проверка.


Самото даване на подписи представлява по принцип желание на хората да има политическа конкуренция, независимо дали ще гласуват на изборите, докато властите го превръщат в критерий за недопускане на неудобни кандидати. Оказва се, че изборното законодателство предизвиква политически конфликти и криза много преди да е започнала дори избирателната кампания, обяснява Шулман.


Изведнъж, посред лято, всяка седмица хиляди хора излизат да протестират, други хиляди ги обкръжават, бият, арестуват, съдят, после това присъдите ще стигнат до Европейския съд за правата на човека, държавата ще плати глоби... и никой реално няма полза. Управлението не е пряко застрашено от това, че хората искат легално да участват в политическия процес, а влизането на няколко души в изборите и дори избирането им за депутати в Москва няма да доведе до някаква драматична трансформация на политическата система.


 

Какво става в Русия - пълзящ преврат или фестивал на репресивната самодейност

© Reuters

 


Друга причина е грешката на московските власти, заради която не просто изкараха хиляди на улиците, но и фактически изгубиха контрол над тях, защото той бе поет от федералните силови струтури. А те не се интересуват от съдбата на кмета Сергей Собянин, а от собствената си тежест в балансите на интереси и влияние в Кремъл.


Първоначалната идея на кметството бе да пусне множество свои "независими" кандидати, за да не се асоциират пряко с все по-непопулярната управляваща партия "Единна Русия". Но се случиха две важни неща. Първото е, че предизборният щаб бе опразнен от организатори на кампании и избори и бяха вкарани хора от комерсиалните среди, действащи по схема "ние ще приберем парите, а изборите ще си се спечелят сами от задействания административен апарат". Само че политическите мениджъри не предвидиха, че кампанията ще се превърне в нещо много повече от едни обикновени столични избори, че толкова бързо ще се разпадане този план и ще се радикализират недоволните.


Собянин изгуби контрол над града си


Засега не е ясно кой в заплитащата се бъркотия е прибягнал до извикването на помощ на федералните силови структури с размахване на "плашила" от типа на "на улицата се заформя държавен преврат", "има чуждестранна намеса, провокираща безредици" и "очертава се Майдан".


Но това е моментът , в който ситуацията излезе извън контрола на властите в Москва и столичното МВР. Силовите структури, включително Втора служба на ФСБ (за защита на конституционния строй) ОМОН, Росгвардия (бившите вътрешни войски, пряко подчинени на Путин) и Следственият комитет, с ентусиазъм се заеха, защото освен всичко друго получават шанс да се изтъкнат като защитници на родината от врага, докато се конкурират помежду си за повече влияние в Кремъл. Кметът Сергей Собянин не принадлежи към никоя от тези структури, а се оказа, че те могат да завземат града и всяка седмица да устройват улични побоища над протестиращите. Те нямат конкретен план за действие, а реагират според функционалните си особености и инстинкти и това, което обичат, могат и са обучени да правят. Никой не ги спира, никой не предлага алтернативен план.


Режимът е достатъчно стабилен, за да устои на тиражираната от пропагандата версия, че финансирани и инструктирани от САЩ и Запада радикални елементи провокират властта. Кметството на Москва не печели нищо, организаторите на изборите по цялата вертикала до руската ЦИК - също. Никоя конкретна партия, не получава изгода от случващото се, доверието към никого не расте. Всички понасят удари по репутацията си, намалява доверието към легалните институти. Един изглежда като сатрап, друг - като зависим придатък към неизвестно какво, за трети се оформя образ на неудачник, който не е попаднал в бюлетините за изборите, четвърти създава впечатление на радикал, пречещ на държавната власт и изборните комисии да работят... Просто няма ясно разпознаваем субект, който в един момент да излезе на сцената и да оправи цялата каша.


 

Какво става в Русия - пълзящ преврат или фестивал на репресивната самодейност

© Reuters

 


Какво предстои наесен


Какво може да се случи, особено след като всички страни са понесли щети и се трупат въпроси доколко лесно измеримите протестни настроения ще прераснат (или пък не) в турдно предвидима протестна активност?


Много от избирателите може да бойкотират вота на 8 септември, а участващите ще са или (предимно) административно принудени, или силно мотивирани от протестите. Но при "реалистичен" сценарий много хора ще излязат да гласуват по принципа "щом вие се отнасяте така с нас, ние пък ще ви покажем как ще се нагласуваме". В този сценарий нищо не се променя, опозиционни кандидати не са допуснати до изборите, избирателите отиват да гласуват протестно срещу прокремълската партия "Единна Русия" и се очертава столичен парламент от комунистите, либерал-националистите на Жириновски и хора от "резервната" партия на Кремъл "Справедлива Русия".


В този момент избирателните комисии ще бъдат принудени да прибягнат до фалшификации, за да не се окаже кметът с такава Московска Дума, с която почти няма да може да управлява. Това не е лесно да се скрие и само ще предизвика нова протестна вълна - този път срещу фалшифицираните избори. Но вече е есен, руснаците са се прибрали от летни отпуски, не се задава някаква естествена пауза в активността, както обикновено е в началото на лятото. Оказва се, че сегашните безобразия проправят път за още повече безобразия наесен. Технически погледнато няма проблем новите протести да бъдат разгонени със сила. Обаче в комбинация с раздразнението от нагласения състав на столичния парламент и потвърждението, че легалните инструменти не вършат работа, това само ще допринася за радикализиране на протеста.


Има и оптимистичен сценарий. В него властите допускат част от опозиционните кандидати (и така хем малко успокояват недоволството, хем внасят разцепление в опозиционните среди) и изолират "неприемливите" за онези във властта, които са се заели със ситуацията след неспособността на тези преди тях да я овладеят. Измамно е мисленето, че това ще е етап на стабилност - различни силови групи вече дърпат към себе си привилегията да взимат основните решения в Русия и да разширяват контрола си като прехвърлят на други служби отговорността за грешките.


 

Какво става в Русия - пълзящ преврат или фестивал на репресивната самодейност

© Reuters

 


А къде е Путин?


За "предаване на властта" няма как да се говори, защото Русия не се управлява от единен център за взимане на решения, въпреки че умишлено за аудиторията се създава легендата за властовата вертикала. Често изниква въпросът "А възможно ли е всичко това да се случва без инструкции отгоре?". Но и според политолога Глеб Павловски това е въпрос, излизащ от погрешната представа, че има някаква строга вертикала на властта. Няма дори някакъв ръководен екип на Русия, твърди той, защото колективното ръководство предполага разпределение на зони на компетентност и отговорност, а реалността не е такава.


Налагащият се през последните години отговор е, че санкионирането на действията "отгоре" става постфактум когато някое от тях е свършило работа за момента. Всеки от центровете действа така, както предполага, че мисли началството, а след това то или го одобрява, или го критикува и коригира. Това е и една от основните причини Путин да мълчи - той просто изчаква - но то е и причината да се създава усещане за нестабилност и несигурност. Защото когато управляващите не предлагат политическо решение на ситуацията, употребата на груба полицейска сила започва да подчертава нейната слабост и неувереност.


В крайна сметка събитията в Москва от лятото на 2019 г. за всички са голяма репетиция за парламентарните избори през 2021 г. Както и донякъде за "Проблем 2024". Това е годината, в която изтича вторият мандат на Путин и дотогава трябва да се намери формула как той да остане на власт без промяна на конституцията или да се извърши промяна на върха без големи сътресения при преразпределение на собственост и активи.


Ако се запази тенденцията от сегашните протести, този преход вероятно ще се извърши в доста различна ситуация. Коментатори казват, че Кремъл и силовите струтури се отнасят към населението по принципа от Римската империя Oderint, dum metuant (нека ненавиждат, само да се страхуват). Но в Русия това е коварно самоуспокоение, защото трупащото се недоволство може да избухне в бунт и неподчинение.


Само за 5 години всеобщият ентусиазм от анексирането на Крим се изпари без да успеят властите да го оползотворят особено. Междувременно в активна възраст влиза друго по-младо поколение и зад всеки от излезлите по московските улици стоят невидими десетки, а може би и стотици. Алексей Левинсон от социологическия "Левада център" коментира, че изследванията им показват, че и идейните привърженици на управлението, и тези на опозицията са малобройна част от населението. Мнозинството са хора, които внимателно и тихо следят случващото се и не бързат да заемат страна. Засега.

 

 

Източник: https://www.dnevnik.bg/

 

 

НИВОТО НА РАДИАЦИЯ В СЕВЕРОДВИНСК Е БИЛО ОТ 4 ДО 16 ПЪТИ НАД НОРМАТА СЛЕД ВЗРИВА В ПОЛИГОНА

ВИДЕО

 

Петима ядрени инженери загинаха при взрива, а други трима бяха ранени.

 

 

 



109886