Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / Като при нашите упра...
Като при нашите управляващи >> Проклятията на Ердоган - икономиката и собствената му партия

Като при нашите управляващи >> Проклятията на Ердоган - икономиката и собствената му партия



Бившият премиер и външен министър Ахмет Давутоглу, президентът Реджеп Тайип Ердоган и предшественикът му на поста Абдуллах Гюл (по това време Ердоган бе премиер), 4 ноември 2016 г.


Image result for abdullah gül ahmet davutoğlu erdoğan

Началото на края на президента Реджеп Тайип Ердоган, рокади в кабинета, предсрочни избори - победата на опозиционния кандидат Екрем Имамоглу на повторните избори в Истанбул отприщи много еуфория, спекулации и сценарии. Някои наблюдатели отиват още по-далеч и гледат на Имамоглу като на потенциален съперник на Ердоган на президентските избори - особено ако те се състоят по график и той има няколко години да се утвърди.


Други са по-скептични. Опозицията и преди показваше признаци на единство срещу Ердоган, но той печелеше избори въпреки кампанията, която поведе след неуспелия опит за преврат преди почти три години. Продължилото дълго извънредно положение, хилядите арести и погромът срещу активисти за човешки права заедно с дебат за връщане на смъртното наказание и създаване на атмосфера на страх не разубедиха поддръжниците му. Тази седмица започна и процесът заради протестите в парка "Гези" - предприемачи, учени и творци са обвинявани, че планирали да свалят президента (тогава премиер) през 2013 г.


Сега той трябва да се изправи срещу други обстоятелства - продължаваща криза в икономиката, възможност за ново напрежение със САЩ и брожения в организацията, поддържала успеха му от самото начало - управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).


Нови възможности вдясно

Само на изборите в Истанбул ПСР загуби 230 хил. гласа от поддръжници на партията или съюзниците националисти. Партията на щастието - ислямистка организация - също подкрепи Имамоглу. Турски и западни анализатори отбелязаха, че това отчасти се дължи на решението за повторни избори, изглеждащо като несправедливост и налагащо партията да бъде наказана. Депутатът от ПСР Мустафа Йенероглу написа именно по този повод в "Туитър", че партията му "морално е загубила изборите" и затова ѝ се е изплъзнал и Истанбул и надеждата може да се върне само след "искрена самокритика".


Разгромът на ПСР обаче отприщи дебат, който обикновено се води основно преди избори в Турция и не продължава и след тях - има ли място за нова консервативна сила в Турция, дали брожение в редиците на ПСР ще я създаде и дали имена, спрягани дълги години като потенциални съперници на Ердоган след напускането на политиката, ще оглавят тази съпротива.


Така отново се появиха имената на президента преди Ердоган, Абдуллах Гюл, бившия премиер Ахмет Давутоглу и бившия икономически министър Али Бабаджан. След спекулации, продължили няколко месеца (на които Ердоган отговаряше, че който се изправи срещу него, е "предател"), Гюл отиде да гласува с послание, напомнящо лозунга "всичко ще е наред", използван от самия Имамоглу през цялата кампания. "Нядавам се, че всичко ще е красиво", каза той.


Гюл говори рядко пред медиите, откакто спря да бъде президент през 2014 г. - тогава премиерът Ердоган зае мястото му. През април той наруши мълчанието си, за да коментираслучващото се с истанбулските избори след първото им провеждане на 31 март: "Точката, до която се стигна, наистина ме натъжава. Когато сме силни, не бива да повтаряме срещу другите злините, които ни бяха причинени в миналото", каза той.


 

Неочаквано за някои бе и завръщането на бившия вицепремиер Бюлент Арънч в ПСР преди около месец. Съосновател на партията, той критикува

© Associated Press

Неочаквано за някои бе и завръщането на бившия вицепремиер Бюлент Арънч в ПСР преди около месец. Съосновател на партията, той критикува "едноличния режим", установен при Ердоган, и я напусна през 2015 г., след като се смяташе за основна фигура в нея. Според турски издания той е станал член на консултативния съвет на президента.

 


Не всички приемат сериозно това твърдение - за "завръщане" на Гюл се говори преди всички избори в опит да се мобилизира електоратът на Ердоган. В силно проправителствени турски медии коментарите за евентуален проект на Гюл и Давутоглу зачестиха в дните, след като бе обявено повтарянето на изборите, макар информацията да се споменаваше и от чужди медии като Би Би Си и "Уолстрийт джърнъл", които не говорят със същия тон за властите в Анкара. Би Би Си цитира и Фехми Кору - журналист, близък приятел на Гюл - според когото намеренията са сериозни. Плановете на Гюл включват и бившия финансов министър Али Бабаджан, заемал поста до август 2015 г. (година преди Давутоглу да напусне). Причината Гюл да е решил да действа е "изключителното му безпокойство заради ситуацията" в Турция.


По същото време се говореше за партия на Давутоглу, считан някога за "архитект" на турската външна политика и свързван с т.нар. неоосманизъм и идеите за завръщане на Турция икономически и културно във всички региони, където има наследство от Османската империя. Дори всички слухове за съперници на Ердоган от собствените му редици да се окажат верни, партиите може и да са две, а не една - Давутоглу и Гюл от години не се разбират.


Турскоезичната редакция на "Дойче веле" писа през май, че бившият премиер и професор по политология и межународни отношения Давутоглу ще се съсредоточи върху конкретен електорат - консервативни кюрди. Прогнозата на "Дойче веле" обаче не се осъществи - според публикацията новият политически проект се очакваше да се учреди в Диарбекир в югоизточна Турция по време на свещения месец Рамазан и е поканил Бабаджан в нея, но последният отказал. По това време Давутоглу, разделил се с поста си след напрежение с Ердоган, подхрани слуховете, като написа в "Туитър", че решението за повторни избори в Истанбул е нарушение на международното право.


Дали скоро след изборите или през септември (или по-късно), разочарованието на избирателите може и да отвори ново пространство вдясно, в което партията на Ердоган вече не би имала монопол. За това дадоха свидетелство дори изборите преди почти точно една година - тогава Ердоган имаше нужда от подкрепата на националистите в рамките на т.нар. предизборен съюз, за да запази мнозинството си в парламента.


Кой ще плати сметката


Фигурата на Имамоглу измести и проблема, заради който милиони турци всъщност нанесоха удар на управляващите в големите градове. Анкара дълго поддържаше решения на икономическите и финансови проблеми, включващи същите мерки, водили до десетилетие на стремглав ръст. Ниските лихви, които Ердоган твърдеше, че ще свалят инфлацията, помогнаха (заедно с напрежението между Анкара и Вашингтон) да се обезцени лирата миналата година - валута, загубила над една трета от стойността си спрямо долара от 2018 г. насам.


За 16 години на власт Ердоган "отново и отново изпълняваше обещанието за мощен икономически растеж", пише "Ню Йорк таймс". В тази задача обаче той приличаше на атлет, избрал да подобри представянето си с допинг, тъй като "осъществяваше разширяване, като прибягваше агресивно до дълг", пише вестникът. Кредитите за недвижимите имоти и строителството, където властват близки до него бизнесмени (изпълнили Истанбул с мащабни проекти), бяха лесно достъпни.


Дългът на компаниите (основно деноминиран в долари и така свързан с обезценяването на лирата) обаче се натрупваше последните години, достигайки около две трети от общо 328 млрд. долара турски дълг (към края на 2018 г.) - независимо от уверенията на Ердоган, че произтичащите от него проблеми са просто резултат от заговор срещу Турция.


Тези твърдения се отнасяха и за инфлацията (над 18% през май), включително за скока в цената на храните, по-скъпите торове и горива за земеделците (чиито проблеми се натрупват от години), увеличените цени на електрониката и други компоненти, с които трябва да се съобразяват фабриките. Безработицата достигна 14%. След рецесията през втората половината миналата година ръстът в началото на тази може и да се обяснява с публичните разходи, направени предизборно от Ердоган.


Особено болезнена става ситуацията заради зависимостта на страната от внос и заеми в чужда валута, обяснява още "Ню Йорк таймс". С отхвърляното от Ердоган повишаване на лихвите кредитите стават по-скъпи за потребителите и бизнеса, намаляват продажбите на коли и ентусиазмът за нови икономически начинания. Според вестника, каквото и доверие да са имали инвеститорите му в независимостта на централната банка, назначаването на зет му Берат Албайрак за финансов министър миналата година (след преминаването към президентска република) го е разклатило. Според икономиста от "Блубей асет мениджмънт" Тимъти Аш последните 18 месеца са "катастрофални за турската парична политика" и ръководството не е успяло да реагира след всеобщи предупреждения, че икономиката прегрява и лихвите трябва да бъдат повишени.


Заплахата заради С-400


Инвеститорите очакват среща между президентите на САЩ и Турция, Реджеп Тайип Ердоган и Доналд Тръмп, на Г-20 тази седмица. Анкара открито признава, че се готви за възможност за санкции от Вашингтон заради покупката на руски ракетни комплекси С-400. Възможно е страната да бъде изключена и от програмата за изтребители F-35, а според заявки на американски служители - дори да се работи за "намаляване на ролята ѝ" в НАТО.


От една страна, според базирания във Вашингтон анализатор Илхан Танир Ердоган може да потърси помощ от Тръмп в лицето на вътрешнопартийната опозиция. От друга, Анкара вече потърси помощ от опозиционните партии в турския парламент. Министърът на отбраната Хулуси Акар се срещна с почти всички опозиционни партии тази седмица, за да представи позициите, които ще изложи Ердоган.


Турските власти си спомнят предишния път, когато нарасна напрежението със САЩ и турската лира бе още по-силно засегната. Сегашният вътрешнополитически момент е твърде деликатен, за да си позволят неприятности и навън.


Козовете още са у Ердоган


Президентът вече почти година съсредоточава по закон цялата власт, която някога упражняваше неформално, като президент в парламентарна република. Тези времена отминаха и той държи лостовете, които са му нужни, за да управлява - от сигурността до икономическата политика - чрез различни мерки от рокади до натиск. Умеещ да разделя обществото.


Той ще трябва да търси вратички към кюрдите, чиито гласове бяха силно решаващи за победата на Имамоглу (но и за добрите резултати на опозицията в другите големи градове) и който партията на кмета на Истанбул невинаги успява да привлече на своя страна.


Трудната битка за него обаче ще е да върне доверието на изгубените консервативните избиратели и онази част от средната класа, просперирала през първото десетилетие и половина на властта му, а сега навлязла в трудни времена. Ако не успее, други ще поискат да опитат на негово място.

 

 

*Заглавието е променено от редакцията

Източник: https://www.dnevnik.bg/sviat/

 

ВИЖТЕ ДРУГИ СТАТИИ, КОМЕНТАРИ И ПОЗИЦИИ ПО ТЕМАТА:

Истанбул въстана и победи, а ние...!?

Изборите в Истанбул - глътка въздух, но не победа

НОВИНАТА НА ДЕНЯ: Опозицията печели Истанбул! Всичко по темата ВИЖТЕ ТУК >>

 

 

 

 


104421