Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / Кметове искат компен...
Кметове искат компенсации от държавата за намалели приходи

Кметове искат компенсации от държавата за намалели приходи



Местните данъци са се сринали с над 50%, очакват се сериозни дефицити в общинските бюджети

 

Собствените приходи на общините са се сринали наполовина след обявяването на извънредното положение заради пандемията COVID-19. В същото време орязването на общинските разходи е невъзможно без драстнични съкращения на работни места, а противоепидемичните мерки са довели до непредвидени харчове. Така под риск е поддържането на основни общински услуги не само до края на годината, но и в средносрочен план. 

Констатациите са от проучване на Националното сдружение на общините в България, направено в периода  март-април - най-тежките месеци на коронакризата. Анкетирани са 82% от общините или 217 от общо 265.

Кметовете предупреждават, че за май общинските бюджети излизат на червено и тези дефицити трудно може да бъдат покрити до края на годината, ако не получат финансови компенсации от държавата.

 

Срив на приходите

Собствените приходи на общините за март и април са намалели с 41% спрямо миналата година, или с близо 160 млн. лв. Очаква се в края на май тези „загуби” ще надхвърлят 200 млн. лв. Най-засегнати от коронакризата са големите общини – областни центрове, при които спадът на постъпленията достига 46%.

В същото време финансовото министерство представя далеч по-оптимистична картина, като отчита спад на собствените приходи от 24%. За разлика от проучването на НСОРБ, финансовото министерство отчита данните от началото на годината до края на април. Според общините обаче подобна статистика не показва истинската ситуация. В началото на 2020 г. повечето общини изпреварващо проведоха своите данъчни кампании и така успяха да съберат с 16% повече собствени приходи спрямо 2019 г., обясняват от НСОРБ. Сривът в постъпленията идва след въведените ограничителни мерки и най-вече след приетите разпоредби за отлагане с два месеца за края на юни на сроковете за плащане на данъците върху недвижимите имоти и превозните средства - двата основни приходоизточника на общинските бюджети. 

Приходите от данък сгради са се сринали с 51%, което означава 43 млн. лв. по-малко. Така например през миналата година към края на април общините са събрали близо 100 млн.лв., като само за март и април постъпленията са били над 83 млн.лв. Тази година до края на април в общинските бюджети са постъпили едва 62,3 млн.лв., от които за двата месеца март и април са едва 40,6 млн.лв.

Спадът на постъпленията от данъка върху превозните средства за изследвания период е с 37 млн.лв. или с 42%. При събрани 93 млн.лв. за първите четири месеца на 2019 г. и почти 77 млн. лв. само за март и април, тази година постъпленията са малко над 72 млн.лв., от които за периода март–април са едва 41 млн.лв.

С 31% са паднали приходите от данък сделки, туристическия данък и патентният също намаляват – с 53% и с 25%. Тези налози обаче нямат значим фискален ефект върху местните бюджети, посочват от НСОРБ.

Сериозно намаляват постъпленията и такса смет. Много общини отложиха плащането й наред с данък сгради. През април-май приходите по това перо са паднали с 55 млн.лв. или с 38% спрямо м.г. За сравнение в края на април 2019 г. общините са събрали 174 млн.лв. такса смет, като само за март и април постъпленията са били 147 млн. лв. През 2020 г. за първите четири месеца в общинските бюджети са влезли130 млн.лв., от които за март–април са едва 92 млн.лв.

Тотален срив има и при останалите местни такси - за детски градини и ясли, за ползване на пазари и тържища, за технически услуги и административни услуги и др. От средата на март общините спряха да взимат наеми, с което доходите от собственост са паднали с 35%. Паднали си са и постъпленията от глоби, санкции и наказателни лихви. 

Единствено са се увеличили приходите от дарения -  ръстът им е със 137%, т.е.  почти 2,5 повече. От сдружението на общините обаче не посочват каква е получената сума от дарения тази година.

Разходите остават високи

Поради липсата на прогнозируемост в прилагането на противоепидемичните мерки е невъзможно разходите да бъдат ограничени със същите темпове, с каквито намаляват постъпленията, посочват от НСОРБ. Местните управи са успели да свият разходите в края на април спрямо същия период на 2019 г., с едва 44 млн. лв. 

В същото време съкращаване на разходите за местни дейности и за делегираните от държавата услуги не се очаква, а напротив – прогнозите са за ръст на разходите в края на май с над 242 млн. лв., спрямо май 2019 г.

Кметовете полагат огромни усилия да се запази заетостта в общинската администрация и в общинските предприятия, много от които са преустановили временно дейността си и не генерират приходи, се посочва в проучването на НСОРБ. Изплащането на заплати не е спряло, въпреки, че част работниците и служителите са били пуснати в платен и неплатен отпуск.

Процентно орязване на разходи е неприложимо, защото би довело до масови съкращения на работещите в най-засегнатите от кризата общински предприятия, а това ще натовари държавата с обезщетения за безработица, предупреждават от сдружението.  Заетите в местни дейности и общински предприятия са над 36 000 души, чиито заплати и осигуровки се финансират от собствените приходи на общините. Това е 1/3 от работните места пряко заети в туризма, за който се предвиждат редица мерки за държавна подкрепа.

Противоепидемичните мерки са натоварили местните управи с нови, непланирани дейности и разходи, оплакват се общините. За месеците март и април оценките са за 6 млн. лв. допълнителни харчове, а към края на юни се очаква да достигнат 18 млн. лв. 

В условията на коронакризата се увеличават разходите за дейностите по чистотата. Като цяло общините тази година са заложили 13% ръст на тази услуга, но сметките показват, че в края на април увеличението вече е с 15%. Отлагането с два месеца на срокове за плащане на такса смет връзва ръцете на общините при покриването на увеличените разходи за чистота. Затова и редица общини са отложили внасянето на дължимите отчисления и обезщетения към РИОСВ по Закона за управление на отпадъците, независимо от рисковете от санкции.

Трудно може да бъдат остойностени разходите по компенсиране на зтеагубата на общински дружества в транспорта, по-активния социален патронаж, закупуването на оборудване и медицинска апаратура за болници, за контрол по спазването на социалната дистанция в общинските пазари, за закупуване на лични предпазни средства и дезинфектанти на служителите от различни бюджетни структури, работещи на територията на общината и др.

Всичко това очертава траен дефицит по общинските бюджети, който към края на май се очаква да надхвърли 77 млн. лв. , показва проучването. Преодоляването на този дефицит до края на годината е минимална, смятат от НСОРБ. За да не изпаднат в голяма задлъжнялост кметовете настояват за допълнителна държавна подкрепа, която също така да гарантира, че общините няма да преустановят публичните услуги.

Така например НСОРБ смятат, че може да получат компенсации за намалялите приходи от местни данъци и такси вследствие на ограничителните мерки срещу COVID-19. Тази възможност дава Законът за публичните финанси, когато заради държавна политика падат собствените приходи на общините. Освен това кметовете настояват за  авансово превеждане на трансферите от бюджета, както и разширяване на мярката 60/40 за общинските предприятия и дейности.

Тези дни обаче финансовият министър Владислав Горанов обясни в отговор на депутатско питане, че общините не трябва да се надяват на компенсации. Финансовото министерство цитира данни, според които в края на април общините отчитат излишък от 338.7 млн. лв. - от тях 115.4 млн. лв. излишък в местни дейности и 223.2 млн. лв. излишък в делегираните от държавата дейности и дофинансирането им.

Данните от нашето проучване показват несъстоятелността на „оптимистичното говорене“ за възможностите на общините самостоятелното да се справят с негативите от кризата, смятат от НСОРБ. 

 

Източник: https://www.segabg.com/

 

 

 


126727