Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Колко опасен е новия...
Колко опасен е новият антикорупционен закон?

Колко опасен е новият антикорупционен закон?



Д-р Георги Георгиев – експерт от Движение „ДНЕС“

Спомняте ли си статията "КОНПИ - символ на справедливост или щета за бизнеса, обществото и бюджета?". Писана преди две години, но актуална и сега. Уви, тогава нямаше никаква реакция от медии. За партии и дума да не става, нито ГЕРБ, нито БСП, нито ДПС... А КОНПИ продължаваше да върши всякакви дейности и безобразия, но не и да раздава справедливостта, докато чакахме ли, чакахме.

Защо е важен случаят с Иво Прокопиев?

Новият "Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество" дава още по-големи права на новосъздаващата се комисия за сметка на никаквата отговорност на нейните членове. Подобно нещо не само, че няма да подобри ситуацията с даването на пари под масата, но може и сериозно да ни вкара в беля.

Идеята на гражданската конфискация беше, че едно лице може да има повдигнато обвинение, свързано с незаконно облагодетелстване, ако държавата провери неговото имуществено състояние. Проблемът се появява, когато се установи, че законните му приходи не са достатъчно за това, което притежава, а разликата е повече от 250 000 лева (към момента вече е свалена на 150 000).

Цялата тази работа по проверката и анализа обаче, трябва да я свърши КОНПИ. И тъй като проверяваното лице няма осъдителна присъда, а само обвинение, именно тази Комисия трябва да докаже, че лицето  се е облагодетелствало неправомерно. Проверката е за период от 10 години назад. В началото на мандата си, членовете на КОНПИ, когато все още не бяха преяли толкова много с власт и пари, спазваха тези норми. Спореше се дали КОНПИ трябва да извършва проверка за по-дълъг период от тези 10 години. Когато проверяваният получава пари от продажбата на имущество, придобито преди въпросните 10 години, членовете и инспекторите автоматично приемаха, че този приход е законен. Такава е нормативната уредба. Винаги така е било. До случая с Иво Прокопиев. Там всичко, което можеше да бъде погазено, беше погазено.

ПЪРВО. Председателят на КОНПИ – Пламен Георгиев преди няколко месеца информира обществото, че Комисията проверява Иво Прокопиев. Същият този Пламен Георгиев сега обаче обяснява, че някой е подшушнал на Иво Прокопиев и той взел, че закрил фирми и сметки в Кипър. ДАНС се намесиха в случая да разгадаят кой е съобщил на Прокопиев, че е обект на интерес от КОНПИ. Изнасянето на информация стигна дотам, че медиите на издателя дори знаеха кога и къде са членовете на КОНПИ. В същото време обаче председателят на Комисията не можа да спре теча на информация, а само да обясни колко страшно е това.

ВТОРО. При проверката на Прокопиев единствено Лиляна Терзиева като член на КОНПИ заяви, че приватизацията на "Каолин" не може да бъде предмет на анализ, тъй като е извън максимално разрешения 10-годишен срок. В Комисията обаче решиха, че доходите на лицето от продажбата на имущество, придобито преди тези 10 години са незаконни. Защо? Никой не знае. Единственото ясно тук е, че само четири души имат властта да вземат подобно решение. В новия закон тази власт е още по-голяма, а и никой не носи отговорност. В действителност членовете на комисията могат да решат да проверяват един, но да си затворят очите за друг специфичен случай.

ТРЕТО. Властта и  комисията искат  се  да ударят  медиите. Прокопиев е един от големите издатели у нас и държи сериозен процент от медийния пазар. С удара си към него КОНПИ показват, че са готови да съсипят всеки опозиционен журналист. Тук идва и другият въпрос. Защо изведнъж политиците прекратиха разговора за приватизацията? Нима доскорошните обяснения на Борисов и ГЕРБ, че ще направят анализ на всички сделки от началото на прехода са били измама? Къде потъна и Корнелия Нинова? Каква е нейната позиция около разразилия се скандал? Никой не коментира и членовете на КОНПИ, които са във вихъра на скандала. Важно е да стане ясно за кои други случаи Лиляна Терзиева е била с особено мнение, както и накъде вървят делата на Трайчо Трайков и Симеон Дянков. А може би именно такива хора, над които виси сянката на съмнението, да са сред проверяващите? Достатъчно чисти ли са, че да ровят за далавери. Дали пък не прикриват своите?

ЧЕТВЪРТО. "Независимият" държавен орган КОНПИ се забърка в политиката. В общественото съзнание Иво Прокопиев се идентифицира основно с две политически партии, свързани пряко или косвено с един от символите на разрухата и провала на синята идея в България – Иван Костов. Тези две партии по стечение на ред обстоятелства бяха и част от т.нар. Реформаторски блок, крепил Борисов дълго време на власт, а сега критикуващи го яростно. Ярък пример за политически морал...! Но това, както се казва е друга тема и друг въпрос. По всичко личи, че атаката срещу Прокопиев е именно с политически привкус. Така се поставя и  един недопустим въпрос: Трябва ли с незаконни средства да се търси справедливост за нещо, което е било незаконно преди време? Защо точно сега с действията си КОНПИ се опита да стимулира у нас обидата, унижението, отвращението от всичко, свързано с приватизацията? Така или иначе човек понякога в живота си се стреми към някакво възмездие. Действията на КОНПИ спрямо Прокопиев ще продължат между 2 и 5 години. През цялото това време двете обвързани с него партии, ще се идентифицират с незаконност. Така КОНПИ разчисти дясното пространство еднолично за ГЕРБ. Друг въпрос е, те колко са десни с това ляво (левашко) саниране, да речем. /Павлова, какво стана с безплатното саниране?; Кражба за милиони пред очите на народа... и в името на народа/.

По новия закон възможностите някой целенасочено  да бъде "ударен" са разширени. Човек попада в ръцете на КОНПИ, ако има несъответствие между дохода и имотите в размер на 20 000 лева. Между другото, ако става въпрос за един нормален тристаен апартамент в София или по-големите градове, разликата в пазарната оценка от 20 000 лева е в рамките на допустимото отклонение. Т.е., всеки неудобен може да бъде поръчан и новата комисия, ще оцени с малко повече от 20 000 лева неговия имот. Ето ти несъответствие и следваща конфискация... Или друг пример. Четиричленно семейство, в което двамата родители работят в частни фирми и вземат по 1000 лв. на ръка всеки месец. За десет години – това са 240 000 лева несъответствие между доходите и имуществото. Следва конфискация.

Новият закон не бива да се приеме, въпреки че по всичко личи, че именно така ще стане. Промените ще дадат възможност за още по-брутални саморазправи с неудобните във властта. Със сигурност Иво Прокопиев не е цвете на мирисане, напротив /Да пуснем по един SMS за Прокопиев/, но в случая той просто се явява като изкупителна жертва, с която да се плашат и  останалите неудобни на властта. Защо държавните органи не му потърсиха отговорност, а го правят точно сега? Не е ли прекалено късно или идеята е друга?

Важно е, когато говорим за конфискация и борба с корупцията всички прекратени или образувани производства от КОНПИ да бъдат публични и след това да се анализират. Убеден съм, че един такъв анализ ще покаже, че е само и единствено въпрос на човешка воля и морал, това какво да се конфискува и какво не. А моралът не е силната страна на съществуващия политически елит.