Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Конституционен с(м)ъ...
Конституционен с(м)ъд

Конституционен с(м)ъд



Напълно в рамките на очакваното, Конституционният съд днес се произнесе в полза на искането на Росен Плевнелиев за заличаване на три от шестте въпроса за референдум, инициирани от „Шоуто на Слави“. Нещо повече, решението е взето с пълно мнозинство.

С това си действие Конституционният съд за пореден път доказа, че не е никакъв бранител на Конституцията, а си е политически орган, изпълняващ политически поръчки. При това – с пълно мнозинство!

Преди да аргументирам това свое твърдение, държа да подчертая, че лично аз бих гласувала с „НЕ“ и на шестте въпроса на Слави. Неодобрението ми на въпросите, обаче, не означава, че одобрявам начина, по който цялата институционална и политическа машина беше задействана, за да бъде блокиран или сериозно кастриран инициираният от Слави Трифонов референдум.

Добър или лош – референдумът е иницииран по всички правила на играта и се ползва с подкрепата на над 700 000 българи. Vox pópuli vox Déi!

 

Защо смятам, че КС не действа политически неутрално, а напротив – стана част от машината за смазване на референдума?

 

Основният аргумент на КС за отмяна на три от въпросите на Слави е, че: 

"няма как референдум, който се провежда с решение на обикновено Народно събрание, да поставя въпроси, които са от компетентността на Велико Народно събрание."

 

Според действащата Конституция, списъкът с правомощията на ВНС, по които обикновеното НС не може да се произнася, е следният:

Чл. 158. Великото Народно събрание:

1. приема нова Конституция;

2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;

3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;

4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 (бел.ред.: относно върховенството на международните договори пред вътрешното законодателство) и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията (бел.ред.: относно основните права на гражданите);

5. решава въпросите за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията (бел.ред.: относно реда за приемане на нова Конституция и промяна на действащата).

 

Любопитно е кое от тези пет изключителни правомощия на ВНС има връзка със заличените от КС въпроси за референдум. 

Кой от въпросите е свързан с приемане на нова Конституция? – НИКОЙ!

Кой от въпросите се отнася до промяна на територията на страната? – НИКОЙ!

Кой от въпросите е насочен към промяна на формата на държавно управление? – НИКОЙ!

Кой въпрос е свързан с промяна на основните права на гражданите? – НИКОЙ?

Кой въпрос се отнася до промяна на реда за приемане на нова Конституция? – НИКОЙ?

 

Единственото логично обяснение Конституционният съд да излиза с подобна позиция е, че визира т. 3 от чл. 158 (КРБ) – за формата на държавно устройство, тъй като е повече от очевидно, че в нито един от атакуваните въпроси за референдум няма и намек за нова Конституция или за промяна на територията на страната и правата на гражданите.

 

Без да претендирам за юридически компетенции, все пак се питам: 

  1. Дали броят на народните представители е определящ за формата на държавно управление, респективно – дали промяната на този брой е равносилен на промяна на формата на управление?

  2. Дали формата на държавно управление зависи от това как се избират ръководителите на институциите (МВР, Прокуратура и т.н.)? 

 

Според Конституцията, формата на държавно управление е „парламентарна република„, не „република с парламент от 240 депутати„. Следователно, промяната на броя на народните представители не води до промяна на формата на държавно управление.

 

Не на последно място, Конституционният съд (случайно) пропуска факта, че: 

Чл. 153. Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото Народно събрание.

Чл. 155. (1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

 

Повече от ясно е, че конституционните съдии са били изключително затруднени да аргументират едно напълно неаргументируемо решение, само и само да угодят на политическите си кукловоди.

Бая ги е смъдяло на определени места, докато са мъдрували как да достигнат до формулата „2+2=5“. 

Подобна аргументация, обаче, е обидна не само за самите съдии. Тя е обидна за цялото ни общество, което е принудено да гледа за пореден път безмълвно как шепа хора му хвърлят прах в очите, уж в името на Конституцията и правовия ред.

Бедни ми, бедни, Конституционен съд, и ти за кашмер стана… (като всичко в тази държава)!

 

Източник: Личен блог на Ани Алашка