Гражданско Движение ''ДНЕС''

Свят

Начало / Актуално - Свят / Кризата в Украйна сп...
Кризата в Украйна спасява

Кризата в Украйна спасява "икономическото чудо" на Източна Европа



Преди почти точно пет години Русия анексира Крим, а дни след това се разгоря и конфликтът в Източна Украйна. Европа застана зад Киев в конфликта с Москва, но получи и скрита полза от него - трудностите, които изпита Украйна, подтикнаха милиони нейни жители да потърсят прехрана в чужбина.

 

Страните от Централна и Източна Европа, бързащи да настигнат Запада по стандарт на живот, се оказаха подходящ избор. Жизненото равнище стремглаво се увеличаваше след влизането в Евросъюза, включително заради европейските средства. В последните години зад гръмките правителствени послания за икономически бум и ниска безработица (и заявките, особено във Вишеградската четворка, за нарастващо политическо влияние заради този просперитет в години на крехко възстановяване на запад) обаче се криеше зависимост от притока на чужди работници. Няма значение, че част от страните се обявиха за "антиимигрантски" след кризата от 2015 г.

 

Украйна се оказа подходящ източник в момент, в който бизнесът в повечето от тези държави предупреждава, че стотици хиляди служители, които са им нужни, не могат да бъдат намерени, а динамичният растеж в региона се очаква да се забави. "Дневник" събра данните от страните, където украинските мигранти са най-много и все по-ценни.

 

Официално населението на Украйна е намаляло от 45.5 на 42.4 млн. души между 2014 и 2018 г. Според министъра на социалната политика 3.2 млн. души са напуснали страната за пет години (въпреки че година по-рано държавната статистика обяви, че броят им е едва 1.3 млн.). От тях голяма част са в Европа - според Евростат само за 2017 г. 662 хил. души са получили право на пребиваване в държави от съюза. От тях 585 хил. са отишли в една държава.

 

Имигрантска или емигрантска държава 

"Полша става имигрантска страна." Така бе озаглавен коментар на швейцарския "Нойе цюрхер цайтунг" в края на 2017 г. "Без трудовите мигранти от Украйна икономиката на Полша едва ли би могла да процъфти. Те са добре интегрирани и на тях се гледа добре," макар че, както разказват други германски издания, Варшава ще трябва да свикне с набор от емоции за тях - едва всеки четвърти поляк изпитва симпатии към украинците. Все пак тогавашният финансов министър (а сега - премиер) Матеуш Моравецки, с когото швейцарският вестник разговаря, казва: "Трябва ни повече имиграция." Украинците следват този призив - от строителството до таксиметровите услуги (90% от шофьорите на "Юбер" са украинци) и сезонната работа в земеделие, в почти всеки ресторант или хотел. Полша е по-малко желана от Германия за украинците, но далеч пред САЩ и Канада.

 

Самата Полша се рекламира като антиимигрантска държава, а десетилетия беше емигрантска. През 2017 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) изненадващо я определи като лидер в притока на сезонни работници. Една от причините вероятно се нарича Украйна. Според украинските власти там работят 2 млн. украинци, от които милион - нелегално - почти колкото поляците, разселили се из Евросъюза, след като Полша стана членка през 2004 г. Властите във Варшава разбират, че на страната ѝ липсва работна ръка и дориха изготви план за привличане на хиляди живеещи във Великобритания поляци след Брекзит.

 

Лесното придобиване на нужния статут за работа и пребиваване, многохилядната украинска общност и ниските разходи за живот дадоха възможност стотици хиляди да работят в страната. Полски агенции за набиране на кадри действат в почти всеки украински регион. Различните изследвания и данни на държавни агенции не създават ясна представа дали числата, обявени от Киев, отговарят на действителността.

 

Най-малкият брой законно пребиваващи в началото на миналата година, регистриран от полска служба, е бил 900 хил. украинци. За цялата 2017 г. обаче полските власти са издали 1.8 млн. свидетелства, че смятат да наемат украински работници (документа за временна заетост, спестяващ кандидатстването за разрешително за работа).
Дори живеещите постоянно украинци да са 900 хил. души, числото прави впечатление - при 17 млн. работещи и 662 хил. безработни поляци (според националната статистика).

 

 

"Следващата Полша" 

Украинците, които не намират работа в Полша, го правят в Чехия. Страната облекчи режима за наемане на чужденци. От 2012 до 2016 г. силно рестриктивната политика в миграцията предполагаше украинци да могат да работят в страната единствено след като са го правили в Полша.

 

През лятото на 2016 г. бе въведена квота за наемане на 20 хил. украинци годишно и в резултат към май 2018 г. в страната, според чешката статистика, работят 85 хил. души. Легално пребиваващите бяха повече - над 117 хил. към началото на 2018 г., почти всички за над 12 месеца (и това не включва хората с "полски визи", а вероятно и други сектори на сивата икономика). В определен момент от годината броят им според някои издания е бил 167 хил. или 34% от общо 493 хил.чужденци, за пръв път най-голямата група, дори преди словаците.

 

 

В средата на октомври Прага удвои квотата - от 20 на 40 хил. Чешката търговска камара, водеща работодателска организация, заяви за "Хосподарске новини", че бизнесът се нуждае от поне 440 хил. души, но догодина недостигът може да е още по-голям 0.5 млн. (в страна с около 5 млн. души в активна възраст).

 

В Чехия никога от независимостта насам не е имало толкова чужденци - около 11 на сто от всички служители (след като са около 5 на сто от населението). Заради липсата на кадри икономиката се задъхва - трипроцентният ръст е доста под този в Полша 5.1%), Унгария (4.9%) и Словакия (4.1%). От няколкостотин хиляди свободни работни позиции повечето са в индустрията. Статистическата служба в Прага отбеляза, че се наблюдава "изтичане на мозъци" квалифицирани работници от Източна Европа.

 

Дори съседна Словакия, в която живеят сравнително малко чужденци и в която според местни медии е издала повече разрешителни за украинци. Точният им брой не е известен, но по данни на ОИСР всички живеещи през 2017 г. украински граждани са били 10.7 хил., (1000 повече спрямо 2014 г.), а според посланика на Киев в Братислава само работещите през август 2018 г. са били 10 хил.

 

 

Отложена криза на идентичността

 

И "антиимигрантска" Унгария гледа към Украйна и въведе по-лесна процедура за придобиване на гражданство, макар да е основно за чужденци, които се възприемат като етнически унгарци (например румънски или украински граждани). Същевременно получилите паспорти по тази схема украинци са над 100 хил. души, при малцинство от 156 хил. в Закарпатието. Унгарски и украински издания периодично твърдят, че основната цел на част от "новите унгарци" не е трудова миграция, а достъп до Европейския съюз.

 

Докладът за миграцията в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обаче сочи, че към края на 27 г. 55.8 хил. души, родени в Украйна, живеят в страната, при 28.8 хил. в края на 2013 г. (преди анексията на Крим и кризата в Донбас) - почти двойно увеличение.

 

Хиляди украинци гледат и Литва - при 3600 живеещи там в началото на 2017-а те се увеличиха няколко пъти. В малката страна с население 2.8 млн. души живеят(при това по данни от 2017 г.) 11892-ма души - втората (след 12.8 хил. руски граждани) най-голяма група от страни извън ЕС. Това е около една пета от всички чужденци в страната.

 

Литовските миграционни служби очакват тази година броят на украинските мигранти да се увеличи с между 30 и 50%. Страната премахна и визите за украинци преди две години. Литовците "не искат повече хора да се заселват в страната им," въпреки силната поддръжка, която Вилнюс оказва на Киев в сблъсъка с Москва, написа за "Дойче веле" Константин Егерт. Въпреки това, продължава той, някои компании са готови да плащат част от наема на украинските и беларуски работници (последните са около 9200 души, но от по-стара миграционна вълна), за да могат да ги задържат - украинците в някои случаи са готови да работят 10-12 часа. Същевременно социолози смятат, че "кражбата" на работни места е недоказуема, а хилядите литовски емигранти едва ли ще се върнат скоро, за да се справят с нуждата от кадри.

 

Дори Естония, въвела строги ограничения за трудови мигранти извън ЕС, започна през 2016 г. кампания за набиране на украинци.

 

След мигрантите 

Някои от украинците в тези държави вероятно ще останат. За пенсионна схема в Полша са кандидатствали 425 хил. души - 26 пъти повече граждани на страната, отколкото през 2008 г. ичетири пъти повече, отколкото през 2016-а.

 

Задъхващата се Източна Европа обаче ще трябва да мисли и за алтернативи, след като другите си отидат.

 

Вълната мигранти от Украйна в Полша вече започна да намалява, твърди Марта Ярошевич в доклад, озаглавен "Миграцията от Украйна към Полша" и публикуванпрез октомври от полския Център за източни изследвания. Освен това скоро част от мигрантите може да предпочетат по-конкурентната Германия, която до началото на идната година смята да облекчи процедурите за достъп до пазара си за някои държави извън ЕС, включително Украйна, пише Ярошевич.

 

Безработицата не е най-големият проблем в Украйна. Хората в трудоспособна възраст (между 18 и 60 г.) са не повече от 25 млн. според националната статистика в края на 2017 г. От тях икономически активни са около две трети от жителите, но от останалите мнозина не са безработни, а си намират временна работа в съседни държави. Освен това населението намалява и застарява и работещите ще са все по-малко, така ще намалее и източникът на работна сила, на който редица европейски държави разчитат.

 

 

 

Сред желаещите да ползват този ресурс е и България - политици и предприемачи тук говорят от години за възможността да се набират недостигащите кадри сред хилядите бесарабски българи. Хиляди сезонни работници от Украйна идват и в България и броят на разрешителните, издавани за тях, се увеличава в пъти всяка година - трикратно за миналата според Агенцията по заетостта. Интересът към по-успешно развиващите се държави в Източна Европа и конкуренцията на Германия обаче повдигат въпроса дали по-голямата част от украинските трудови мигранти няма да предпочетат по-добри икономически възможности.

 

Проблемът е, че конкуренцията за наемане на кадри от "съседите" на ЕС ще става все по-остра, а нуждите на икономиките само ще нарастват. Украинците запълниха временно празнината в немалка част от Централна и Източна Европа, но дали ще са вечно там, за да движат икономиките. Често го правят предприемчиви украинци, които може да потърсят по-добри условия (например Германия) или да се върнат в страната си, ако тя се стабилизира. "Стимулите за раждемостта", за които говорят част от правителствата, няма да осигурят служители веднага. За тях въпросът какъв модел на миграция е нужен, за да работят икономиките, ще става все по-деликатен.

 

Източник: https://www.dnevnik.bg/evropa/

 


92890