Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Къде отиваш, българи...
Къде отиваш, българино? Първа част

Къде отиваш, българино? Първа част



Коментар на Веселина Ананиева, експерт „Международни отношения“, Варна

1 част

Съвременните български общности, наричани най-често българи в чужбина, са разнородни и представляват пъстра мозайка от различни групи. По приблизителни и неофициални данни броят на българите (като част от тях са български граждани) извън днешните граници на страната към 2017 г. възлиза на около 2,5-3 млн. души. Държавите с най-голям брой български граждани са Турция (около 500 000 души), САЩ (около 300 000 души), Гърция (около 300 000 емигранти), Испания (250 000) и Великобритания (около 250 000 души).

От гледна точка на своята етнокултурна, етнографска или езикова характеристика те се различават съществено помежду си. При определяне на българските общности зад граница могат да се използват два подхода. Първият е хронологически и включва разделянето им на „стари“ и „нови“. 

Image result for immigrants on ellis island

Като отправна точка обикновено се използва периода на рухването на комунистическото управление в страната – 1989 г. Така българските общности преди 1989 г. се възприемат като стари, а тези, които се изграждат след този период - като нови. Старата миграция e изградена от 1878 г. до 1989 г.

Хронологически миграцията от България в периода 1989-2016 г. има няколко периода. Първият започва през 1989 г. Известен ръст на движенията извън родината се наблюдава по време и след кризата в страната в края на 1996 г. и началото на 1997 г. поради инфлацията и критичната икономическа ситуация.

Вторият период настъпва през 2001 г. след отпадане на визовите ограничения за пътуване в страните от ЕС.

Началото на третия период е поставено през 2007 г., когато България е приета за член на ЕС, и българите получават възможността да работят свободно в част от страните на съюза.

Следващата вълна настъпва в средата на 2010 г. и е провокирана от икономическата криза и стагнацията на пазара, които са в основата на засилено движение както от България, така и на преместването на представители на по-големите български емигрантски общности като тези от Южна Европа (от Испания, Кипър, Гърция и Гърция) към Германия и Великобритания.

През 2013 г. се поставя началото и една нова тенденция, при която български емигранти, заселили се във Великобритания или Германия, се преориентират и насочват към Северна Европа към страни като Швеция, Дания и Норвегия, поради пренасищане на британския и германския пазар с емигранти.

Дотук със статистиката! Да погледнем човешкото лице на българския емигрант! Зад наукообразните изрази като „криза”, „стагнация” стоят милионите човешки съдби да прогонени от Родена българи, повечето в трудоспособна възраст! На семейства с малки деца, които ще са формират във  съвсем чужда и езикова и културна среда и съответно те няма да бъдат вече българи по идентичност. България от майка – кърмилница на своя народ се превърна в зла мащеха. Не българската природа, а българската държава прокуди българите по „пустата чужбина” да се скитат „немили, клети, недраги”. Българските безхаберни политици, които, когато влязат в Парламента или заемат някое топло, чиновническо местенце, моментално получават амнезия, че са българи и че са част от народа, който подлагат с действията си на геноцид.

Очаквайте продължение 

 

Използвана литература:

Българите в чужбина – как ги делим?