Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Къде отиваш, българи...
Къде отиваш, българино? Втора част

Къде отиваш, българино? Втора част



2 част

Коментар на Веселина Ананиева, експерт „Международни отношения“, Варна 

Само човек, който не е бил в чужбина единствено на екскурзия, може да си позволи да говори обективно за това как се чувстват българите извън Родината. А хората, които си позволяват да предполагат на глас какво е да си емигрант, в най-добрия случай обикновено са били на море в Гърция преди 2-3 години или на ол инклузив в Турция, за да ядат суджуци на корем. Но не и да живеят или работят извън границите на България.

Обикновено първите няколко месеца са изключително трудни за емигранта, особено ако е в чужбина сам, без семейството си. Дори и след като човек свикне с новата обстановка, спомените от България, мислите за семейството и приятелите връхлитат като бумеранг – колкото повече бяга човек от тях, толкова повече те се връщат към него. 

 Ð¿ÑŠÑ‚уване, емиграция 

Любовта към Родината е лично чувство, което е индивидуално за всеки човек - едни я свързват със семейство и приятели, други с красивата природа, трети с историята. Не можем да очакваме от другите да чувстват абсолютно същото и по същия начин, както го чувстваме и самите ние. И ако някой свързва любовта към Родината с нещо различно от това, с което я свързваме ние, това не означава, че той или ние не я обичаме.

Само човек, който е изпитвал носталгия, може да да бъде запознат с това състояние. А носталгията не е просто чувство, а състояние. То се изпитва от почти всеки човек, който живее в чужбина. И е просто невъзможно, изпитващ носталгия към родината си човек да не я обича.

Бягство от действителността в обрулената ни държава е често чуващите се подмятания за българите в чужбина от сорта: "Тези в Гърция берат портокали, а пък ония в Англия - ягоди". Целта почти винаги е да се принизи техният труд, а може би и за да може да си представим българската действителност по-прекрасна, отколкото е тя в действителност.

Не че има нещо срамно в това човек да мие чинии в Германия или да се грижи за възрастни или болни хора в Италия, но в чужбина живеят стотици хиляди висококвалифицирани българи, които работят в някои от най-популярните и платежоспособни корпорации. Много от тях заемат мениджърски позиции, а други се занимават с фундаментална наука в изследователски центрове в Европа и САЩ.

Макар и тези „изтекли мозъци" да не са толкова популярни у нас, колкото придобилите слава по света спортисти, има места по света, където те са високо ценени. Въпрос на нашите обществени приоритети, не на техните.

Големи български емигрантски общности от десетки хиляди души има в повечето по-големи страни от Европейския съюз, например Германия, Италия, Франция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Но такива има и в много страни извън Европейския съюз и САЩ - в Канада, Аржентина, Бразилия, Русия, Република Южна Африка, Австралия и на други места.

Мит е, че на българските емигранти едва ли не не им пука за България, и е удобен тъкмо на тези политици, които имат огромно желание да се отърват от тях, забранявайки им да гласуват. И дори не крият желанието си да им попречат да бъдат част от политическия живот на страната.

Нещо повече - голяма част от българите в чужбина имат преки наблюдения върху обществените и политическите ситуации в други страни. Те често много по-добре от българите в България биха могли да извлекат позитивите и негативите от различните обществени системи.

Има много българи, които работят известно време в чужбина, но скоро след това се завръщат. Именно наблюденията върху тях създават впечатлението и донякъде спокойствието, че някой ден, когато "държавата се оправи", българите от чужбина направо ще щурмуват страната ни. Но това, за съжаление, са погрешни впечатления.

Истината е, че някои от българите в чужбина са временно там, а други не. Някои ще се завърнат някой ден – когато например спестят необходимата им сума. А други ще останат в чужбина завинаги и там ще отгледат своите деца. И когато се устроят, надали ще се завърнат обратно в България, дори и от върховете на Витоша да започне да блика нефт.

Икономическата емиграция е най-болезненият симптом на болното общество, на болната ни държава. И, за съжаление, много от българите в чужбина няма да се върнат никога в България, колкото и да ни харесва да се успокояваме, че "те са временно там".

Всеки познава семейства, които и в България се успявали да си осигурят достоен откъм материално положение живот, но въпреки това са решили да емигрират. Затова е нелепо да се твърди, че българите в чужбина напускат основно заради липсата на средства. Обществената система в България не е справедлива и именно това е една от основните причини, поради които много българи напускат. Затова колкото и да е удобно на някои хора да си обясняват въртенето на света с парите, истината е, че не всичко е пари.

Повечето българи заминават в чужбина с ясното съзнание, че правят този житейски избор и преследвайки конкретни свои цели. Но много малко са тези, които се оплакват, че са се чувствали като роби на работните си места - за разлика от много българи, които се чувстват именно така на работа в собствената си родина.

Повечето живеещи в чужбина пристигат в България по време на ваканциите щастливи от постигнатите цели. И си дават сметка, че в чужбина никой не дава пари за клатене на крака, както например в някои държавни институции у нас.

Какво остава за майка България? Ами остават обезлюдените села- призраци. Остава липсата на експерти във все повече области. Остава огромната демографска криза. Остава мизерията и лисата на светлина. Остават старците, принудени да се запознаят с новите технологии за да виждат на монитора децата си. Остава чакането. Остава забрана и очакването някой да отиде до таблото и да дръпне шалтера на България.

А искате ли и вие да заминете? Да оставите тук приятелите си, роднините си, познатите си планини и поля? В повечето случаи причината човек да емигрира са липсата на пари, на нормален живот, на справедливост. Именно от това имаме нужда, за да останем в Родината. Ако днес не променим нещата, скоро България ще се стопи. Бавно и постепенно нацията ни ще загине, ще се премести я в Гърция, я във Франция, я в САЩ. Като истински българи, като истински родолюбци, сега е времето да направим крачката и да променим системата. Сега е време да кажем „Стига!“ на геноцида, на който е подложен българския народ.

Само преди близо три години Слави Трифонов тръгна по пътя на промяната, промяна, която ще накара младите хора да видят бъдещето си тук, да се завърнат и да помогнат на своята Родина. И това ще стане. С наша помощ!

Време е за промяна! Време е за ново начало! Време е да изхвърлим боклука!

 

Използвана литература:

10 мита за българите в чужбина