Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Мая Манолова: Прават...
Мая Манолова: Правата и проблемите на гражданите нямат цвят, те не са нито леви, нито десни.

Мая Манолова: Правата и проблемите на гражданите нямат цвят, те не са нито леви, нито десни.



вж. ВИДЕО и ПУБЛИКАЦИИ В МЕДИИТЕ

Участвайки в това състезание, искам да се посветя на това, което съм правила през целия си живот, но вече от позицията на една независима институция, която трябва да защитава гражданите. Стои въпросът дали като ярко партийно лице ще мога наистина безпристрастно да изпълнявам задълженията си на Омбудсман. Това е предизвикателството, на което трябва да отговоря – и днес, и при изслушването в парламента“.

Това каза кандидатът за Омбудсман на РБ Мая Манолова по време на открит дебат под надслов „Гражданите питат“. Събитието се проведе днес (22 юли 2015 г.) в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция и беше организирано от Гражданско движение „ДНЕС“. За участие в днешния дебат, освен широк кръг неправителствени организации, бяха поканени двамата основни опоненти за поста – настоящият Омбудсман на РБ Константин Пенчев и народният представител Мая Манолова. Г-н Пенчев, обаче, отхвърли поканата с аргумент, че такъв дебат е насрочен за четвъртък (23 юли) в Народното събрание и гражданите ще могат да наблюдават онлайн изслушването на двамата кандидати.

В тази връзка, в началото на днешния форум Анжелика Цокова от ГД „ДНЕС“ изрази недоумение от факта, че защитникът на гражданите предпочита диалога с политиците. Според нея, остава неясно дали по време на изслушването в парламента ще участват и представители на неправителствения сектор, и ако е така, кой и на какъв принцип е подбрал поканените организации. „Очевидно, монологът ни с г-н Пенчев продължава в същата монологична форма и ние няма как да подкрепим подобен маниер на взаимоотношения“, заяви г-жа Цокова. Тя подчерта, че това е лош атестат и е едно от нещата, които трябва категорично да се коригират в работата на институцията, независимо кой ще заеме поста за следващите пет години. „Ние нямаме лошо отношение към г-н Пенчев, но диалог с него нямаше, а с г-жа Манолова се познаваме от работата в Комисията за взаимодействие с гражданските организации и винаги сме получавали необходимото внимание и подкрепа“, уточни г-жа Цокова.

Галя Николова (също от ГД „ДНЕС“) направи кратка ретроспекция на комуникацията на „ДНЕС“ с Константин Пенчев. Ето какво разказа тя: „През януари 2011 г. с официално писмо потърсихме среща и подкрепа срещу монополния натиск върху българските граждани. През март същата година се срещнахме с г-н Пенчев и постигнахме договореност за съвместни действия. Веднага след това му изпратихме конкретни писмени предложения за взаимодействие, но отговор нямаше. 7 месеца по-късно изпратихме напомнително писмо, но отговор не получихме. Два месеца по-късно нещата се повториха – напомнихме с писмо за договореностите ни, но нямаше отговор. През 2013 г. отново го потърсихме във връзка с инициативата ни „Единна България“. Той прие да подкрепи  инициативата и заяви, че „ще е изпълнил мисията на живота си, ако допринесе нещо за единството на нацията“. За съжаление, това остана само една декларация! Трудната комуникация не само отнема време, но и не води до никакви практически резултати.“

Ето какво още каза Мая Манолова при представянето на кандидатурата си:

„Точно 10 години станаха от началото на политическата ми кариера и тази кандидатура е някакъв вид равносметка за това какво съм успяла да свърша. От самото начало на влизането ми в политиката си поставих една мисия и това е мисията да защитавам хората. И наистина съм го правила през тези 10 години, независимо дали сме били на власт, или в опозиция. Работила съм по различни каузи – срещу монополите, срещу полицейското насилие, срещу незаконното подслушване и т.н. Тъй като съм го правила в ролята на политическо лице, представител на конкретна политическа сила, в голяма степен говоренето ми се е възприемало като част от ляво-десния политически дебат. Правата и проблемите на българските граждани обаче нямат цвят, те не са нито леви, нито десни. Днес, в България крещящите примери на социално страдание са наистина безброй. Мачкането на гражданите от страна на администрацията, битката срещу монополите, битката срещу мизерията и бедността са все неща, за които трябва да се работи. Хората имат нужда от ефективен защитник.

В ситуацията на тежка криза и тежки проблеми, породени най-вече от бедността и социалното изключване, в България има огромни очаквания към институцията на Омбудсмана. Има очаквания от хората тази институция да се напълни с ново съдържание и с нова енергия. Хората очакват Омбудсманът да отиде при тях, а не те да тропат на неговата врата. Това бих променила в институцията. Мястото на Омбудсмана е в Гърмен, на улицата, при земеделските производители, в НЗОК, когато се решават въпросите за цените на онколекарствата, в МС, когато се решава замразяването на социалните придобивки на хората, в парламентарните комисии, когато се обсъждат поредните промени в законите. Омбудсманът просто трябва да излезе от кабинета и да отиде сред хората.

Другото, което бих променила в институцията, това е самият начин, по който тя реагира на жалбите на гражданите. В момента Омбудсманът се е превърнал в бюро жалби и в гара разпределителна между институциите. Според мен, Омбудсманът трябва да може да прави самостоятелни проверки. Не просто въпросът на гражданина да се препраща към друга институция и нейният отговор да се препраща на гражданина. Друга важна задача е Омбудсманът да се самосезира по теми, които са важни за хората, без непременно те да са подали жалба до него. Пример за такъв проблем е случаят с плажа в Силистар. Гражданите едва ли са имали време да сезират Омбудсмана, но той може да се самосезира. Друг проблем е, че гражданите не познават своите права, не са достатъчно информирани. Голямата роля на Омбудсмана е провеждането на перманентни разяснителни кампании в тази посока.

Куца и работата с гражданските организации. Един Омбудсман може да бъде наистина ефективен, ако негов ежедневен помощник са гражданските организации от всички сфери. Трябва да бъде създаден обществен съвет, който да подпомага Омбудсмана особено при конституционни жалби. Разбира се, отговорността е негова, но би било добре да има възможност за експертно консултиране.

Една от важните цели, които съм си поставила, е принципът на мълчаливото съгласие да бъде въведен по определени кръгове проблеми, ако администрацията продължава да неглижира и да не се произнася в срок по исканията на българските граждани. Сега съществува мълчалив отказ, но пирамидата следва да се обърне.

Смятам за напълно погрешна представата за Омбудсмана, че той няма правомощия и е един вид арменски поп. Той има достатъчно правомощия, които ако се запълнят със съдържание, неговата работа може да бъде достатъчно ефективна. Например, той има право да изисква информация от всички органи на публичната власт, има право да присъства във всички заседания на институциите. Омбудсманът има право на т.нар. косвена законодателна инициатива – може да прави предложения за законодателни промени през председателя на парламента и през парламентарните групи. Може да иска тълкуване пред върховните съдилища по прилагане на текстове от законите. Може да сезира Конституционния съд. Може дори да налага санкции на органите, които са си позволили да се държат високомерно над гражданите.“

В отговор на въпрос дали смята за необходимо в кръга на правомощията на Омбудсмана да влезе и застъпничество за микро- и малки фирми, а не само за граждани, Мая Манолова подчерта, че е готова да работи за промяна в регламента за дейността на Омбудсмана, но докато това не стане факт, тя не би си позволила да разширява произволно кръга на правомощия и ще работи в рамките на действащия закон.

На въпрос от страна на „ДНЕС“ относно статута и ефективността на общинските омбудсмани Мая Манолова отговори така: „Общинските омбудсмани функционират по Закона за местната администрация и се избират от съответния общински съвет. Кметовете не достатъчно добре разбират смисъла и функциите на Омбудсмана, затова всячески препятстват избора на местни омбудсмани. По тази причина от 264 общини има по-малко от 20 избрани омбудсмани. Ако бъда избрана за национален Омбудсман, ще се застъпя за това и пред Националното сдружение на общините в РБ, и пред общинските съвети да положат усилия да изберат омбудсмани, които ще са полезни за диалога между гражданите и съответната местна администрация. Бих работила добре и с местните омбудсмани, вкл. методически. Освен това, нормално е поне в шестте региона за планиране да има представители на националния Омбудсман“.