Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Матрицата на изборната реформа има нужда от презареждане

Матрицата на изборната реформа има нужда от презареждане



Дебатите за гласуването с машини и по интернет зациклиха. Следя дискусиите, понякога съм се включвал, но си дадох сметка, че от година време не съм чул нищо ново. Умни и добре осведомени хора от двата лагера си разменят познати аргументи "за" и "против" новите технологии, без никакви изгледи да се убедят взаимно или да спечелят надмощие сред електората.

 

Всъщност усещането ми е, че подкрепата за хай-тек промените намаля. Може да се спори дали обществената енергия от времето на последния референдум се разпиля пред стената от мълчаливо бездействие на партийните централи, или от 2017-а насам сведенията за рисковете от електронното гласуване постепенно разколебаха част от ентусиастите. Във всеки случай видимата за обществото част от дискусията се изхаби и не генерира действие. Изход от мъртвата точка обаче има.

 

Колкото и различно да представят ползите от гласуването по интернет и с машини, експерти и активисти са практически единодушни в очакването технологията да ограничи субективния фактор при отчитането на гласовете. И други важни мотиви се сочат, но желанието за повече почтеност и доверие в резултатите го виждам като общ знаменател.

 

Около това би могло да се търси рестарт на дебатите – изпитани, нискобюджетни, нетехнологични и нискорискови механизми за ограничаване на грешките и измамите при превръщането на хартиените бюлетини във власт.

 

Най-големият проблем в България в дните за гласуване и в нощите за броене са секционните комисии (СИК), чиито членове често са недообучени, слабо мотивирани да четат инструкции, недотам силни в смятането и писането, податливи на натиск от страна на местни фактори. Доказателствата за това твърдение са известни на всички, които са имали акредитация и нерви (или акредитация, хонорар и нерви) да наблюдават броенето в някоя секция или да преглеждат ошарени до нечетливост с грешки и поправки сканирани протоколи на сайта на ЦИК. Има съмнения, че се губят гласове за партии, че действителни гласове стават недействителни и т.н.

 

Това състояние на СИК е резултат, на първо място, на квотно-партийния принцип при назначаването им. Преди година направих проучване за 35 страни в географска Европа и очакваният извод бе, че съставът на изборната администрация – дори в "новите" демокрации, на изток от Запада – не е непременно огледало на партийната структура на парламента, както е у нас от самото начало на прехода. При назначаването на СИК е възможно да се комбинират политически номинации с професионални критерии – юрист, общински служител, дори случайно избран грамотен гражданин. Ето го предложението ми:

 

Една само позиция в СИК – тази на председателя или секретаря, да се назначава

 

не по партийно предложение,
а според професионални критерии

 

и след конкурс от РИК или ОИК. Например: средно образование; задължително преминато обучение и доказана след тест способност да различаваш действителен от недействителен глас и да събираш трицифрени числа. На избраника да се вмени чрез Изборния кодекс главната отговорност за точното отчитане на гласовете, за попълването на протокола и за предаването му в ОИК или РИК. Предимство при избора може да е съгласието на кандидата да бъде командирован в някое селце. Ако трябва – да се пипнат и административнонаказателните разпоредби на кодекса за неизпълнение на въпросните задължения.

 

Ако върху сегашното възнаграждение за председател на СИК от около 60 лева добавим още сто, очаквам тази работа да стане атрактивна за много грамотни, граждански активни и нуждаещи се от пари българи (Изборният кодекс и сега гарантира правото на отпуск за временно ангажираните в провеждането на избори). Преките разходи за допълнителното възнаграждение при 12 500 секции биха излезли на милион и 250 хиляди лева плюс разноските за администриране на конкурсите, обучението и командировките. Не ми изглежда кой знае какъв харч спрямо вероятната цена на машините за гласуване, при което, забележете, във всяка секция неизбежно ще има и хартиени бюлетини, с които пак ще може да се манипулира.

 

С какво още можем да презаредим матрицата на изборната реформа?

 

С общински или регионални преброителни центрове

 

Идеята е стара и позабравена. "Урната", както по някакъв гробищен стил от комунистическо време наричаме кутията за бюлетините, още в началото на деня се запечатва със "свински опашки" с уникални серийни номера. След края на гласуването секционната комисия регистрира само данните от първата част на протокола – като брой избиратели по списък и според положените в списъка подписи. После (както е и сега с протоколите) председател, секретар и член на СИК от различни партии превозват кутията до местния преброителен център. Там многопартийна комисия в присъствието на всякакви наблюдатели смесва бюлетините от градчета и селца, преди да ги преброи по партии и кандидати.

 

Има още важни подробности в този процес, но ето какво е най-красивото на модела - купувачите и контрольорите на масов вот няма да знаят как е гласувало дадено село или махала. За това малко се говори, но то е слабото им място – инвеститорите имат нужда от доказателства, че са получили електоралната услуга, за която са платили. От прекъсването на географската връзка между вложени пари и очакван резултат силно ще ги заболи.

 

Да си спомним, че по Изборния кодекс от 2011-а, онзи първия, на Фидосова, на местните избори в Бобошево, Кюстендилско, съвсем успешно мина броенето на общинско ниво. Експериментът продължи на частичните кметски избори през септември 2013 г., когато ЦИК назначи общински преброителни комисии в Трън, Гърмен и Белене.

 

За съжаление този окуражаващ опит се загуби в дискусията около новия кодекс (2014-а, на Манолова). Умишлено, случайно – не знам. Тогава ставаха много интересни неща по улиците и в парламента, гражданският сектор спечели битката за преференциалното гласуване, обаче преброителни центрове в действащия кодекс вече няма.

 

Разумно ми изглежда да рестартираме идеята в духа на кодекса от 2011-а, тоест да започнем с малките общини – до 20 хиляди избиратели, където логистиката и разходите биха били скромни, а ефектът за обезкуражаване на контролирания вот – силен.

 

Да, ще има черни съмнения и тежки възражения на тема какво става с уж запечатаните "урни" при транспортирането им от секцията до общинския център - в служебните автомобили и под ескорта на полицията на "управляващите". Азбучна истина в достъпните в интернет анализи за плюсовете и минусите на новите изборни технологии е, че успехът им зависи от някакъв минимум (над байганьовския) на доверие в системата – в държавата, в институциите, в законите. От тази гледна точка да се замислим кое е по-приложимо в днешна България: А. партийни или граждански наблюдатели ескортират "урните" от селото до "центъра", където ще сверят серийните номера по "свинските опашки" и собствените си подписи върху хартиени печати, или, Б.разчитаме на блокчейн технологиите за гарантиране на тайната и проследяване на автентичността на индивидуален електронен глас.

 

Централизираното броене - нисък риск, нисък бюджет. Ще има вероятно забавяне от няколко часа на официалните резултати, но ще изтраем заради общата облага, а и без туй гледаме от 20.00 часа нататък доста прецизни екзитполове.

 

Подобно е с идеята за избирателния регистър – нещо трябва да дадем, за да получим повече. Сложна тема е тази, заслужава отделни статии, но идеята е да се премахне един от основните източници на подозрения към гласоподавателния процес – че броят на имената в избирателните списъци (на основата на български граждани с лична карта) през годините системно доближава, с тенденция да достигне или надмине броя на наличните в републиката живи пълнолетни българи.

 

Идеята, доколкото съм я разбрал и до тази степен я поддържам, е да се поиска от всеки гражданин еднократното (с възможност за подновяване) административно усилие да декларира

 

т.нар. избирателен адрес

 

Примерно там, където реално живее, учи или прави бизнес, а ако нищо не предприеме – да си остане в списъка според постоянния адрес от личната карта, както си е по закон сега.

 

С удоволствие бих се разпрострял по темата – например защо такава "доброволна активна регистрация" не би нарушила български конституционни норми или международните стандарти за всеобщото и равно избирателно право. Но, накратко, би се вдигнала по-високо съществуващата вече по кодекса бариера пред изборния туризъм и бихме улеснили гласуването на активните българи, които учат или работят на място, различно от постоянния им адрес, а по ред прагматични причини не желаят да го променят.

 

Нисък риск срещу видими и незабавни ползи. Разумни разходи – не съм опитвал да ги пресмятам, но предпоставката ми е работата да бъде свършена от наличната държавна и общинска администрация.

 

Чакам някой друг да изчисли колко би ни струвало

 

видеонаблюдение в секциите

 

Скептик съм по тази тема, но излезе на дневен ред. Всъщност колко камери са вече налични в класните стаи или ще трябва да се добавят или подменят, колко ще струва стриймът ми изглежда неважно в сравнение с въпроса за очакваната полза. Колко хора ще имат желание да наблюдават два-три часа досадния процес на броенето (народопсихологически вредно ще е камерите да работят, докато се гласува)? Дори при максимална резолюция, дори законът да предвиди всяка бюлетинка да се показва пред обектива, колко от зрителите ще знаят да различат действителен от недействителен глас, правилно или неправилно отбелязана преференция? Най-сетне – ако в секцията сме комбина зевзеци, какво ни пречи да напишем в протокола, че добавяме сто гласа на партия А за сметка на партиите Б, В и Г, защото камерата няма как да ни хване.

 

Ползата от видеонаблюдението – психологически, дисциплиниращ ефект върху секционните комисии и то най-вече ако камерите все пак снимат и през деня.

 

Най-накрая – най-евтините идеи.

 

Картон и химикалки

 

В малко държави в Европа и по света се гласува в "тъмни стаички" (пак соцлексика; по кодекс се наричат кабини за гласуване). Гледаме през вечер по телевизиите как граждани от черни и бели континенти отбелязват бюлетината си зад някаква преградка, параван да я наречем, прави или седнали според местната традиция. Свещената тайна на вота е гарантирана. Да вадиш от джоба си предварително отбелязана бюлетина от митичната "индийска нишка" или телефонче, за да заснемеш вота си - ще се види, ще те хванат. Напишете в гугъл voting screen или polling booth (параван, кабинка) и за минути ще видите десетки варианти.

Може и така

© авторът

Може и така

 

 

Аз най-харесвам простите сгъваемо-разгъваеми и за многократно използване картонени конструкции. Почти реторичен въпрос – защо свещенодействаме зад перделък?

 

 

Традицията за гласуване зад перде е поне от времената, когато бюлетините ни чакаха в "тъмната стаичка" и от един вид – червени.

© авторът

Традицията за гласуване зад перде е поне от времената, когато бюлетините ни чакаха в "тъмната стаичка" и от един вид – червени.

 

 

А, и за химикалките. Ако вземем насериозно подозренията, че колективно корумпирани СИК преправят действителни гласове в недействителни, като добавят знак Х или V с химикал, пишещ със син цвят, дайте да допишем в кодекса, че преди отварянето на кутията с бюлетините от масата за броене се махат сините химикалки, а протоколът на СИК се попълва в червено. Лесно е за наблюдателя да види спазва ли се правилото.

 

Разход: 12 500 секции, по две-три червени химикалки по цена на едро. Полза – стрес за корумпираните секционни комисии.

 

И да не излезе, че съм против хай-тек решенията. Подкрепям възгледа да използваме машините в постепенно растящ брой големи градски секции, където разходите за купуване или наемане, сертифициране и независими одити на хардуера и софтуера, за съхранение на склад и за ъпгрейдване при всеки следващ избор ще се изплатят чрез "санирането" ("дезинфекция" също се ползва в дебата) на стотици хиляди машинни, трудни за манипулиране гласове. Този "еволюционен" подход ще ни позволи по-добре да разберем редица още тънкости, свързани с новата технология, за които малко се говори, и ето и на мен не ми остана място в тази обзорна статия.

 

ДЕГ – дистанционно електронно гласуване, сиреч чрез интернет. Пак като заклет "еволюционер" бих си пожелал да изчакаме да видим поне един светъл европейски пример за успешно ДЕГ на национални избори и нека тогава да сме вторите. Естония, моля, не ми я повтаряйте. Естония е на светлинни години пред Балканския полуостров по отношение на доверието в системите (и, обратно – на импулса да пробием системите). Докато тактически изчакваме, нека държавата в лицето на ЦИК, Агенцията за електронно управление и други ведомства създава екипи от хора, които да разбират тънкостите на ДЕГ. И ще завърша с аргумент, който лично не съм чувал, а е важен.

 

Ние го нямаме все още този капацитет, който е нужен според препоръките на Съвета на Европа от 2017 г. за ДЕГ. А и според простата житейска логика различни хора и необвързани колективи са необходими да свършат всичко от следното: някой силно компетентен предлага на законодателя да се допишат или оставят непроменени разпоредбите в Изборния кодекс с изискванията към българската система за ДЕГ; някой друг пише техническото задание за обществената поръчка; някой трети оценява получените оферти и избира победителя; някой четвърти сертифицира създадената система; после политическите сили и гражданският сектор упражняват правото си на независим одит. Ако всичко това се случи днес – а първите стъпки сме ги пробвали – голямо ще е изкушението едни и същи дефицитни специалисти да играят от различни отбори.

 

Волю-неволю, реалността е, че още известно време ще разчитаме на хартията. А че хартиени и ръчно попълнени бюлетини могат да се броят със скенери в секциите – идея си нямам защо за този вариант почти не се говори.

 

 

Източник: https://www.dnevnik.bg/analizi/

 

ВИЖТЕ ДРУГИ СТАТИИ, КОМЕНТАРИ И ПОЗИЦИИ ПО ТЕМАТА:

Слави Трифонов: Тъжно и отвратително! Депутатите нарушиха собствения си закон. Промените в Изборния кодекс са нежелани от всички българи, с изключение на политическата плутокрация!

Мръсни сметки >> 6 месеца преди евровота депутатите отново променят Изборния закон! Кой, какво и защо предлага?

Ние правим законите..., а вие ядете кюфтета!

Слави Трифонов: Политиците като чуят „електронно гласуване“, и почват да бегат, бате! >> ВИЖТЕ видео от „Шоуто на Слави“ на 21 декември 2018 г.