Гражданско Движение ДНЕС

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Мажоритарната систем...
Мажоритарната система е единственото решение: Вън безличията от парламента

Мажоритарната система е единственото решение: Вън безличията от парламента



Нарече ли се нещо „обединено“, то екстрено ще се разедини, разпокъса и разпарчетоса. Вижте ги „Обединените патриоти“! Ако не беше неудържимият им парламентарен нагон, досега да са се изклали. Но изборите им налагат да се търпят, за да се намърдат поне лидерите им и в следващото Народно събрание. Пряко сили може да се домогне до благината и някой близък сподвижник. Такъв шанс се дава на Десислав Чуколов от „Атака“, личен паж на Волен Сидеров, в ущърб на Димитър Байрактаров от НФСБ, хързулнат по глухия коловоз. И сега Байрактаров обикаля телевизиите и изобличава „обединените“ лидери, които били „буквално като детска градина“, „двама- трима човека се събрали на бутилка водка и решили да се обединят“… Такива ги разправя обиденият на обединението бивш депутат, който напусна партията на Валери Симеонов и ще се явява като независим. Разчита на мажоритарните тенденции, заявени чрез референдума. Партийните листи били изпълнени с компрометирани хора, доказали, че нямат място в НС, и с послушковци. „Ако не си послушен, изпадаш от влака…“

Ето къде е заровено кучето на бламирания референдум. Два милиона и половина граждани искат да знаят кого избират. Те повече не искат да гласуват за безлични партийни пионки или несъстоятелни персони. Партиите носят отговорност за ниския авторитет на политическите играчи, които те лансират според изгодите и удобствата на егоистичните си върхушки. Поради безсрамно занижените критерии на съставителите на партийни листи във висшия ръководен орган на страната попадат недоразумения като Анна Баракова. А в Европарламента представя България някой си Момчил Неков, който се откроява в аналите на „Прозрачност без граници“ като най-бедния от новопостъпилите депутати. Досущ като страната, която представлява поради нелепо стечение на обстоятелствата. Добре, че не са сондирали и интелектуалните му авоари…

В това отношение „БСП – Лява България“ дава признаци да е прозряла посланията на референдума. За водачи на листи засега подбира личности с несъмнена обществена значимост и доказан професионализъм като проф. Иво Христов, журналистите Тома Томов, Елена Йончева и Александър Симов. Отлично попадение е младият Крум Зарков, чието респектиращо образование и ораторски умения са сигнали за обещаващо политическо бъдеще.

Никой от тези нови кандидат-депутати не може да бъде уличен в покорство и угодничество. Обратното, всички те са люде полемични, устати и което е особено важно – високо образовани, осведомени за световните процеси. Подобни присъствия в парламента ще поставят на изпитание ограничените умотворения на посредствеността, усуканите канцеларски кълчища на бюрократите и народняшките битовизми, бликащи от трибуната на Народното събрание.

Не случайно след като оповестиха имената им се разнесе многопосочен вой. Всекиму се намериха тежки дефекти и прегрешения, а на проф. Христов, като не можаха да напипат друго, извадиха негови критични изказвания за БСП. Публикуваха ги в „Дневник“, белким го окепазят, но му направиха услуга. Дадоха му повод да заяви, че ще продължи и занапред в същия критичен дух. За такива случаи турците имали поговорката „Зад вълка сто кучета, ако не го лаят, значи не е вълк“ („Ардъндан йюз кьопек хавламайан курт, курт дейлдир“). Кучетата лаят. Значи усещат опасност от такива „нахлувания“ в парламентарната кошара.

Привържениците на партийните подборки в изборните листи, измествайки темата по същество, често ехидничат на тема кой е инспирирал нежелания референдум. Някой си шоумен, глашатай на простотията, клоун, палячо и подгласниците му сценаристи да върлуват в светая светих на политиката! А защо се стигна дотам шоумените да свикват референдуми, за да възвърне на обществото негласно отнетото му гражданско право да заявява волята си? Защо се оказа, че мажоритарната система му станала свидна? Ами защото партиите го докараха дотам – да ненавижда и тях, и избраниците им, постоянни присъствия в списъка на старите играчи. Или безмълвни безличия, костюмирана масовка в кулоарите на парламента. А какво да речем за категорията на т.нар. политически номади, които си сменят партийната принадлежност спрямо попътните ветрове, следват посоката им с лекотата на сърфисти, за да акостират на финала в парламентарния бюфет. Нехайни за презрението на предишните и сегашните „свои“ и отвращението на широката публика. По повод политическите катунари един злоезичен социолог риторично попита: „Пачавра леке хваща ли?“ А проф. Вера Мутафчиева печално заключава: „Което веднъж се е продало, то вече си е за продан…“

Функция на това произволно съешаване са и безпринципните коалиции, на чиито постоянни дрязги бяхме принудителни свидетели. Медиите се захранваха от тях и пръскаха надлъж и шир зловонията на безочието. Такива ги вършеха първенците на партийните списъци и после – народът бил заблуден, невежествен, ама толкова бил изпростял. Не че и тези упреци са неоснователни. Но партийните водачи да не са от друга парадигма? Ако да бяха, лидерът на „Атака“ Волен Сидеров нямаше да изведе с предимство в избирателния си списък пехливанина Десислав Чуколов, а би толерирал ерудирания историк проф. Станислав Станилов. За него даже и душманското за патриотите ДПС би дало гаранции, че няма да се сбие на трибуната с идеологическия си ортак, както стори Чуколов с Байрактаров (ама и те па на какви фамилии случили!).

Впрочем това сбиване също беше иносказателно. Депутатът Байрактаров от НФСБ понечи да изчете от трибуната статия на Волен Сидеров от епохата на ранната демокрация, в която възхвалява САЩ и разтерзава Русия. Както е широко известно, от сума време Волен героически защитава диаметрално противоположните позиции. Разярен от злепоставящите разкрития, патриотът Чуколов се втурна като хала, пръсна бумагите на колегата и току да го фрасне в голямото чене, квесторите го отърваха.

Но лошият спомен си остана. И под обединението между патриотите стърчи една висока въпросителна. Докато обществото става прилепчиво към мажоритарната система, чрез която се надява да контрира калпавите партийни протежета. Та никакви шоумени и популисти не могат да постигнат онзи негативен ефект, който партиите сами си причиняват.

 

Източник: https://trud.bg/