Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Медиен зверилник!

Медиен зверилник!



Коментар на Райна Знаменкова

 

При поредния тежък инцидент на магистрала „Тракия“ от 13.04, довел до загубата на човешки животи, ранени и много лични трагедии, отново широко беше дискутиран странният журналистически подход, граничещ на моменти с брутално неглижиране на нещастието в устрема за „ексклузивност“.

Дискусията как трябва да се отнасят журналистите с хора, преживели трагичен инцидент, природно бедствие, загуба на близък и т. н., се подновява периодично. Като непрестанно се обяснява, че трябва да се зачитат правата и чувствата на интервюираните в тези ситуации, че новината не е най-важното, когато тя е за сметка на състоянието и емоциите на и без това травмирани хора.

Image result for crash

От Асоциацията на европейските журналисти имат изграден модел с практически съвети как да се действа в такива ситуации като се търси балансът между поднасянето на пълна информация и спазването на определена журналистическа етика. В тази връзка бе съставен и практичен Наръчник за отразяване на трагични събития и инциденти. "В него се фокусираме върху техники за разказване на историите на хора, преживели травматични събития. Използвахме най-добри международни практики, но и безценния опит на български журналисти, работещи на терен, както и съвети от практикуващ психотерапевт", уточняват от асоциацията.

 

Ето някои от акцентите в наръчника:

ЖЕРТВИ ИЛИ ПРЕЖИВЕЛИ ТРАГЕДИЯ?

Като журналисти ние боравим с думи и добре знаем тяхното огромно значение. В професията обаче има наложени термини и практики, за които рядко се замисляме. Един от тях е „жертва” – на инцидент, на насилие, на сексуално посегателство. Според психотерапевтката Рада Наследникова обаче употребата на думата "жертва" води до стигматизация на потърпевшите и до самоидентификация с ролята на жертва. Психолозите предпочитат да говорят за „хора, преживели насилие/трагичен инцидент и т.н.”, тъй като това определение не акцентира върху личността, а върху преживяното, което е само един трагичен момент от историята на човека.

„Много е важно да се има предвид, че езикът задава перспективата на ситуацията и тогава, когато се наричат „жертви“, винаги хората се стигматизират. Или – вече не си Мария Иванова, ти си жертва на някакво насилие”, казва Рада Наследникова. „Освен това тази част от преживяването ти, от идентичността на човека започва да описва цялото, което е изключително стигматизиращо и травмиращо”, предупреждава тя. Разбира се, подборът на думи остава в полето на журналиста. Понякога използването на думата „жертва” помага да подчертаем сериозността на ситуацията. Експертите все пак съветват да го правим осъзнато и отговорно.

 

ПО ВРЕМЕ НА ИНТЕРВЮТО:

• Обозначете се ясно и коректно – името, медията, за която работите, обяснете кога ще бъде излъчен материалът. Уточнете предварително начина, по който ще вземете интервюто – събеседникът Ви може да предпочете да Ви разкаже някои неща без да иска да бъде цитиран и Вие сте длъжни да уважите това решение.

• Никога не започвайте с въпроси, директно свързани с трагедията. Ако говорите с майка, загубила детето си, питайте първо за него, за живота, навиците му и впоследствие опитайте да навлезете в травмиращата тема.

• Никога не питайте: „Как се чувствате?”; „Боли ли Ви?”, „Страдате ли?”, „Преживявали ли сте нещо подобно?“, „Имате ли нужда от психиатър?“ По този начин провокирате и засилвате страданието и травмата на близките, без да допринасяте за информационната стойност на интервюто.

• Проявявайте емпатия - опитайте се да се поставите на мястото на другите, но избягвайте реплики като „Разбирам как се чувствате” и „Знам какво Ви е”. Те може да предизвикат раздразнение и обратна реакция у събеседника Ви.

• Слушайте. Не прекъсвайте. Говорете малко и слушайте. Това не е стандартно интервю – необходимо е да проявявате двойно повече внимание и уважение.

• Не крийте излишно емоциите си, но и не престъпвайте границите на професионалната етика, защото може да създадете фалшиви надежди или илюзии, които в бъдеще да не можете да оправдаете.

 

Какво обаче се случва на практика…

Свидетели сме на грубо погазване на стандартите на журналистическата етика, довело до крещящо нарушаване правата и достойнството на пострадалите и техните близки. Или казано иначе – медиен зверилник!

Как иначе може да се обясни поведението на репортери, които с явна превъзбуда в очите и гласа се врат между оцелелите, току-що излезли от катастрофиралия автобус край Вакарел. Как да се обясни, че за новинарските емисии е приемливо те да се обръщат към пострадалите с думите: "Просто искам да ни разкажете – знам, че сте в шок, знам, че е трудно..."

Или със "секунда само, на живо сме" репортер да оправдава нахлуването му в ограничен периметър от тежкия инцидент. Какво да кажем, когато се налага служебно лице да се опитва да изкара журналист от района, след като две жени и един мъж в шок категорично отказват да говорят пред камерата му.

В същото време негов колега от конкурентна национална телевизия с бързи стъпки си проправя път до предната част на автобуса, за да покаже на живо как изпод него излизат оцелели.

Стига се и до избутване от периметъра, защото репортерът пречи на спасителната акция, а той се обръща с думите: "И вие също ни оставете да си свършим работата“, размахвайки микрофон.

Този, същият, според Етичния кодекс, трябва да информира обществото за последствията от трагичната катастрофа, без да пречи на спасителите, без да засилва мъката на жертвите и техните близки, без да нарушава изконното право на всеки от оцелелите да НЕ бъде сниман, ако сам не пожелае това.

Истината е, че при подобни трагични събития новинарските екипи, заети с отразяването им, се ръководят предимно от това да покажат по-напрегнати и драматични картини от конкуренцията, а не от това да запазят благоприличие и да демонстрират уважение към пряко засегнатите.

Случайно или не, цялото това агресивно взаимодействие между репортера и продуцента почти никога не се проявява по този начин, когато в кадър не стоят обикновени хора, пострадали от престъпление или трагичен инцидент, а представители на високите нива на държавната власт. Тогава обикновено не се търси провокация на напрежение и репортерът не е притиснат да задава неприятни за събеседника му въпроси. Тогава обикновено репортерът избягва даже да задава въпроси. За да не вземе да обиди властта.

А тя хвърля оглозган кокал на послушниците си, за да са доволни. И така ден след ден… В кръговрата на един жалък лай в медиен зверилник!

 

Вижте и други материали по темата:

Да си вземем държавата! Днес! – коментар на „ДНЕС“

Страхливото мълчание на политиците и медиите... За статуквото, очакванията на хората и възхода на Слави Трифонов – коментар на „ДНЕС“

Скандално ВАС наруши закона по делото за референдума, за да прикрие незаконните действия на ЦИК, опорочаващи целия изборен процес! - Движение "ДНЕС" споделя позицията на автора Веселина Томова!

Слави за родните медии и Каталуния: Явно трябва да има кръв

Мълчанието за изследването на TNS opinion е краят на свободното слово