Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / МЕСЕЦ НА РЕФЕРЕНДУМА...
МЕСЕЦ НА РЕФЕРЕНДУМА - МЕСЕЦ НА ПОЗОРА! <br> Движение

МЕСЕЦ НА РЕФЕРЕНДУМА - МЕСЕЦ НА ПОЗОРА!
Движение "ДНЕС" подкрепя доброволеца Орлин Тодоров за промяна на Закона за референдумите



Отворено писмо до омбудсмана на Р България дали част от Изборния кодекс по отношение на референдумите не е противоконституционен внесе Орлин Тодоров - един от доброволците на Националния референдум „Шоуто на Слави“. Той се обърна към Мая Манолова с молба да използва правомощията си и да сезира Конституционния съд, който от своя страна да обяви част от текстовете в Избирателния кодекс за противоречащи на Конституцията на България.

Според сега действащото законодателство референдумът се приема само, ако в него са гласували същият или по-голям брой хора, от тези които са упражнили правото си на глас в последните избори за Народно събрание. Тоест, ако на последните парламентарни избори е имало 4 млн. валидни бюлетини, то в референдума също трябва да има най-малко 4 млн., за да може той да стане валиден.

В чл. 23. (1) на от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление се казва: "Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.”

Според жалбата на г-н Тодоров отхвърлянето на референдума не зависи само от броя на гласувалите, но и от броя на гласувалите на предишните парламентарни избори, което е грубо нарушение на избирателното право и истински прецедент в света.

Във Върховния закон на България е записано: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено..."

Според Конституцията народът осъществява държавната власт, като приема или отхвърля предложения на референдум въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Ето защо според юристи най-редно е референдумът да се приеме за задължителен, ако на него са гласували с "Да" над 50% от гласоподавателите – така, както е в почти всички демократични държави.

В период от 1 до 3 месеца правната комисия към омбудсмана трябва да се произнесе дали жалбата на Тодоров има основание или не. Ако от кабинета на Мая Манолова подкрепят искането, те ще изпратят своя молба към Конституционния съд, който да разгледа казуса. В случай, че съдиите се произнесат положително по молбата на г-н Тодоров, ще отпадне искането референдумът да се счита за задължителен само тогава, когато са гласували точно толкова, колкото и на предните парламентарни избори. Това означава, че при следващ референдум той ще е абсолютно задължителен, ако повече от половината гласоподаватели кажат „Да“.

Припомняме, че именно поради този текст в Изборния кодекс Националният референдум на „Шоуто на Слави“ от 6 ноември 2016 г. не можа да се превърне в закон. Тогава след безкрайни съдебни битки ЦИК постанови, че не достигат близо 11 000 гласа трите въпроса да бъдат приети от Народното събрание. И всичко това, въпреки че на референдума гласуваха над 3,5 млн. души, а 2,5 млн. отговориха категорично с „Да“ и на трите въпроса. По същото време Движение „ДНЕС“ внесе сигнал до Министерски съвет и Прокуратурата на РБ, в които ясно и категорично се доказваше, че правителството умишлено е поръчало стотици хиляди пликове по-малко от бюлетините, което се оказа и основна предпоставка за опорочаването волята на милиони българи.  

Движение „ДНЕС“ подкрепя молбата на Орлин Тодоров и се присъединява с апел към омбудсмана Мая Манолова, която да се ангажира по този правен казус. Представители на Движението входираха писмо с входящ номер 10469 от 16 ноември 2013 г., с което официално апелират към омбудсмана да се заеме с този касус, както и да се проведе среща, на която да се обсъдят всички необходими промени по Изборния кодекс.

 

ВИЖТЕ ПО-ДОЛУ ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА ПИСМОТО НА ОРЛИН ТОДОРОВ

Отворено писмо до Омбудсмана на РБ относно установяване на противоконституционност на изискването за кворум при референдумите

ВХОДЯЩ №: 10469.

До

Г-жа Мая Манолова

Омбудсман на Република България

ОТВОРЕНО ПИСМО

Oт Орлин Тодоров

Относно: Сезиране на Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на чл. 23 (1) и чл. 41 (2) от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление в частта им, която поставя изискване за кворум на база участие, за да бъде прието предложението, предмет на референдум.

Уважаема госпожо Омбудсман,

Обръщам се към Вас с молба да защитите правото на гражданите да осъществяват държавната власт непосредствено, заложено в член 1 и член 10 от Конституцията на Република България, като поискате от Конституционния съд установяване на противоконституционност на член 23, алинея 1 и чл. 41, алинея 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, в частта им, която поставя изискване за кворум на база участие при произвеждането на референдуми.

Предлагам на Вашето внимание следните основания за противоконституционността на този текст.

Конституцията на Република България започва със следния увод:

„Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,

като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;

като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;

като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,

прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази Конституция.”

След който, в чл. 1, ал. 2, обявява:

„Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.”

Впоследствие в чл. 10 от Конституцията се постановява, че: „изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване”.

Тоест, според Конституцията народът осъществява държавната власт, като приема или отхвърля предложения на референдум въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление дефинира по-конкретни правила, по които се произвеждат референдумите.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона обаче, за да бъде прието предложението, предмет на референдума, към изискването то да е одобрено от мнозинството гласували е добавено и изискване за наличие на кворум на база участие (избирателна активност):

„Чл. 23. (1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.”

Тази разпоредба позволява на противниците на предложението, дори да са съвсем малко на брой, да блокират приемането на дадено предложение от мнозинството, като просто се въздържат да гласуват и предизвикат липса на кворум. По този начин се възпрепятства осъществяването на държавната власт пряко от народа.

Наивното основание за изискването за кворум е да се гарантира легитимността на референдумите, но ефектът му е точно обратен – то унищожава легитимността им като мотивира неучастие и като изкривя резултата от вота.

Легитимността на референдумите се гради върху почти същите принципи като при изборите – като се стимулира участието на повече избиратели посредством мерки за улесняване на гласуването като провеждането на референдуми и избори съвместно, и много други; чрез по-добро информиране на гражданите като например им се изпращат разяснителни брошури с аргументите на привържениците и противниците, и т.н.; като има съдебен контрол; като се избягват насочващи, подвеждащи, неясни и насочващи въпроси/заглавия; и още други утвърдени демократични практики.

През 2007 г. Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) към Съвета на Европа и Съветът за демократични избори към Съвета на Европа, след обстоен анализ, излизат с препоръки за добри практики при референдумите (Code for Good Practices on Referendums, Venice Comission, 2007), в които се обявават против използването на всякакъв вид кворум. Техните аргументи са, че такива изисквания позволяват на малцинството, дори то да е съвсем малко, да наложи своятa гледна точка, като саботира кворума, което подкопава демокрацията. Освен това, че кворумите създават изкушение за фалшифициране на избирателната активност.

Препоръките и основанията за тях се съдържат в следните текстове:

- стр. 13, III.7. Кворум

Препоръчва се да не предвиждат разпоредби за:

а. Кворум на база участие (праг, минимален процент), тъй като асимилира въздържалите се гласоподаватели, към онези, които гласуват с НЕ.

- стр. 22, 7. Кворум:

50. Въз основа на своя опит в областта на референдумите Венецианската комисия реши да препоръча да не се предвиждат разпоредби за кворум;

51. Кворумът на база участие (минимален процент) означава, че е в интерес на противниците на предложението да се въздържат, вместо да гласуват против него. Например, ако 48% от избирателите подкрепят предложение, 5% са против него и 47% възнамеряват да се въздържат, 5% от противниците трябва само да дезертират от избирателната урна, за да наложат своята гледна точка, въпреки че са малцинство. Освен това тяхното отсъствие от кампанията може да доведе до увеличаване на броя на въздържалите се и по този начин до увеличаване вероятността да не бъде постигнат кворум. Насърчаването на въздържането от гласуване или на налагането на гледната точка на малцинство не е здравословно за демокрацията (точка III.7.a). Освен това слабата опозиция води до изкушението да се фалшифицира избирателната активност;

52. Кворумът на база одобрение (приемане с минимален процент регистрирани гласоподаватели) също може да бъде неубедителен. Той може да бъде толкова висок, че да направи прекомерно трудно постигането на промяна. Ако текстът бъде одобрен - дори и със значителен марж - от мнозинството от гласоподавателите, без да се постигне кворум, политическата ситуация става изключително неудобна, тъй като мнозинството ще почувства, че са били лишени от победа без достатъчна причина; рискът от фалшифициране на избирателната активност е същият като при кворум на база участие.

(Code for Good Practices on Referendums,Venice Commission, 2007)

Изискването за кворум при референдумите е рядко срещано в света. През 2016 г., в 53 държави и щата, от Холандия до Нова Зеландия, от Калифорния до Сенегал, включително и в България, са проведени 193 референдума, без да броим местните. (National Electoral Calendar, 2016, Wikipedia) (2016 ballot measures, Balotpedia,). От тези 193 рефендума само при четири е имало изискване за кворум (България, Унгария, Замбия и Италия), като и при четирите той не е бил постигнат.

Ясно се вижда, че вместо да направи резултата от гласуването по-легитимен, изискването за кворум на база участие го прави по-нелегитимен, като мотивира да не гласуват и отблъсква голяма част от избирателите. Освен това се изкривява крайният резултат одобрение/неодобрение, така че той да няма стойност дори на социологическо проучване.

Малцинството в опозиция налага своята гледна точка по “втория начин”, като асимилира към себе си възпрепятстваните и въздържалите се да гласуват. Това представлява грубо нарушение на избирателното право на гражданите, сходно с наскоро отмененето от Конституционния съд заличаване от избирателните списъци при негласуване.

Ефектът от тази асимилация е като да се маркират неизползваните бюлетини след края на изборния ден с „НЕ” и да се натъпчат в изборните урни.

Тази порочна динамика, която изискването за кворум на база участие предизвиква, има силно негативни последици за демократичните ценности в обществото. Саботиралите кворума се чувстват като предатели, а гласувалите с “Да” се чувстват предадени от съгражданите си. Това е по-лошо от обикновено фалшифициране на вота, при което виновните са неколцина престъпници.

За тези, които смятат, че гражданите имат достатъчно будно демократично съзнание, за да не се възползват от така предоставената им от закона възможност, дори интересите им да са пряко засегнати, нека припомня колко явни декларации и призиви за саботиране на кворума се появиха в българските социални мрежи през дните преди последния референдум от 2016 г. Включително и от политици.

Другият аргументът на Венецианската комисия -- че кворумите насърчават фалшифициране и манипулиране на изборателната активност -- също се потвърждава от българския опит. За изборите през 2016 г., хиляди членове на секционни изборни комисии бяха инструктирани по време на обучението си да питат всеки избирател дали иска да гласува на референдума, преди да му дадат бюлетина, с цел да се намали участието в референдума. Само можем да си представяме какви поражения нанася обучението на хиляди граждани в, при това съзнателно, опорочаване на избирателния процес.

Изискването за кворум е добавено в в чл. 21 (1) от ЗПУГДВМС и съответно за местните референдуми в Чл. 42 (2) между първо и второ четене по предложение на депутат със следното съображение “едни парламентарни и местни избори са възможно най-ниската точка на обществения интерес в публичния живот на страната и съответно предпоставяме поне един човек повече участвал в допитването като гаранция, че темата, която се засяга, е била чута отдостатъчен брой български граждани и те са се произнесли по нея” (заседание на парламента на 02.07.2008 г).

Сравнете съображенията на Венецианската комисия с това на депутата. Да оставим настрана повърхността му, но защо парламентарните и местни избори да са най-ниската точка на обществен интерес в публичния живот? Не е ли точно обратното?

Вместо унищожаващото легитимността на референдумите изискване за кворум законодателят има възможност да прилага други конституционосъобразни начини за постигане на повече легитимност чрез по-висока избирателна активност. Един често използван такъв начин е изборите и референдумите да се провеждат съвместно. Това стимулира по-висока избирателна активност и за едните, и за другите. Всъщност наскоро добавения текст в Чл. 14 (2) от ЗПГДВМС предвижда точно това, като едногодишния срок в него може спокойно да бъде удължен. Добре би било да се добави и изискването гласуването да е с обща бюлетина.

Освен това по-високата избирателна активност не е единственото, от което зависи легитимността на един референдум. Важна е също и информираността на гражданите. В това отношение в страните с развита пряка демокрация на избирателите предварително се изпраща брошура с повече информация за предложенията, които предстоят да бъдат гласувани, включително с аргументите на противниците и поддръжниците им, със списък на организациите, обявяващи се „За” и „Против”, с финансов анализ на последствията за бюджета от предложението, и т.н.

За интегритета на рефередумите е много важно и да не се допускат насочващи, неясни или подвеждащи въпроси. Като например: “Подкрепяте ли да се въведе регулация на горивата, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?” (насочващ, подсказващ последствия) или “Подкрепяте ли да се избират част от народните представители мажоритарно?” (неясно каква част).

Не бива да се смесват понятията кворум при заседателен орган, като Народното събрание, и кворум при общонародно еднократно гласуване на избори и референдуми, защото те имат противоположен ефект. Така например:

– Кворум от 50% +1 в заседателен орган има следния ефект:

· Не позволява на малцинството, колкото и голямо да е то, да решава вместо мнозинството.

– Кворум при всенародно гласуване – 50% +1 или още по-зле – "не по-малко от участвалите на предните парламентарни избори" има следния ефект:

· Позволява на малцинството, дори то да е относително малобройно, да решава вместо мнозинството.

Откъде идва разликата?

– Първо, един заседателен орган е с малък, непроменящ се брой членове, които даже по подразбиране са задължени да участват в заседанията – затова им се плаща заплата.

– Второ, един заседателен орган заседава и гласува неограничено във времето до края на мандата си, като наличието на кворум се проверява преди всяко гласуване и мнозинството може да отлага гласуването, докато си осигури кворум. Да предположим, че малцинството е максималното възможно – 50% – 1. Ако някой от членовете на мнозинството в даден ден е възпрепятстван да присъства, то мнозинството може да отложи гласуването за друг ден. Така малцинството, колкото и голямо да е то, не може да наложи волята си. Най-много да отложи с няколко дни осъществяването на волята на мнозинството.

За разлика от заседателен орган, народът не е с предварително определен брой граждани, наличието на кворум не може да се провери предварително и няма възможност за отлагане. Освен това, както броят потенциални гласоподаватели, така и избирателната активност са резултат от безброй (милиони) случайни фактори – от личните обстоятелства на всеки гласоподавател до времето, датата, степента на мобилизация на електората от партиите, политическата обстановка и конфигурация и др. При това някои от тези фактори могат да бъдат манипулирани. Да се базира валидността на едно всенародно гласуване на такива случайни и лесно манипулируеми числа е абсурдно.

Изискването за кворум на база участие при гласуване на база общо, пряко избирателно право позволява съвсем малко малцинство, понякога дори 0.1%, да саботира приемането на решението на мнозинство от 99.9%. Това противоречи не само на чл. 1 и чл. 10 от Конституцията, но и на целия ѝ дух.

Република България не може да е "демократична и правова държава", когато малцинство от 0.1% има способността да налага своята гледна точка над мнозинството.

Но вариантът на кворум, заложен в българския закон, има допълнителен порок.

В държавите, където се среща, изискването за кворум се дели на два вида – кворум на база участие и кворум на база одобрение. И двата вида обикновено са някакъв процент от електората – най-често 50% +1 при кворум на база участие и 25% при кворум на база одобрение.

Българският вариант на кворум на база участие обаче стига още по-далеч в погазването на демократичните принципи. Той е "да са участвали не по-малко от участвалите на предните избори".

При този вариант отхвърлянето на дадено предложение на референдум вече зависи не само от упражняването на избиртелното право от страна на гражданите в момента, но и от това как са го упражнили в миналото, на предишните парламентарни избори. А това, от своя страна, представлява грубо нарушение на избирателното право, което може би е без прецедент в света. С други думи, приемането на дадено предложение на референдум зависи от това на предишните парламентарни избори да са гласували не повече от определен брой хора! Все едно местата в парламента да се разпределяха на база не на броя получени гласове на текущите избори, а на усреднения брой от текущите и предходните парламентарни избори!

Освен това този български вариант затруднява допълнително постигането на кворум. Заради демографската криза електоратът намалява с половин до един процент на година. След 2001 г., с едно единствено изключение (на парламентарните избори през 2009), броят на гласувалите и на парламентарни избори, и на референдуми е бил винаги по-малък от гласувалите на предходните парламентарни избори. Забележете, че при парламентарните избори дори няма кворум, който да мотивира избирателите да не участват, и въпреки това броят гласували на тях почти всеки път е по-малък от предходния. Какво е основанието да се смята, че за референдуми в бъдеще положението би било по-различно?

Този вариант на кворум стимулира въздържане от гласува вече не само на референдуми, но и на парламентарни избори, понеже неучастие на последните би увеличило шансовете за успех на бъдещ референдум. Създава се порочна спирала, която е нездравословна за демокрацията.

Представете си, че българският вариант е приложен в парламент, където мнозинството има 121 депутати, а опозицията – 119. Да приемем, че на първото гласуване има пълен кворум от 240 депутати и мнозинството прокарва волята си. На следващото гласуване обаче опозицията е с един човек по-малко и кворумът пропада. На по-следващото е с още един човек по-малко и кворумът пак пропада. Така опозицията може да се проваля гласуване след гласуване, докато накрая не останат само 121 депутати от мнозинството. И все пак в един момент мнозинството ще може да взема решения, защото все пак става въпрос за заседателен орган с възможност за почти неограничен брой гласувания.

Редица научни изследвания потвърждават гореизложените проблеми:

–… използвайки данните за всички референдуми, провеждани в настоящите страни от Европейския съюз от 1970 г. до 2007 г., показваме, че наличието на кворум за участие увеличава въздържанието с повече от десет процента; (Referendum design, quorum rules and turnout, Luis Aguiar-Conraria, Pedro C. Magalhães, 2010)

– показваме че изискването за кворум на база участие може да намали участието толкова силно, че да генерира парадокс на кворума: в равновесие очакваното участие надвишава кворума за участие само ако това изискване не е наложено. (Quorum and turnout in referenda, Helios Herrera, Andrea Mattozzi, 2007)

Много хора от недоверие към себе си и съгражданите си са готови да си затворят очите за потъкване на Конституцията и нарушения на законите, и дори да се откажат основни човешки права. Неспазването на законите и правата на хората по целесъобразност обаче е най-краткият път към провала на едно общество.

Демократичните институции имат нужда от укрепване и разширяване, а не от осакатяване и опорочаване. Когато една институция, като тази на рефендума, функционира върху утвърдени принципи, тя не е опасна, напротив, тя е гаранция е за справедливост в обществото. Решения се вземат лесно и се коригират лесно. И обратното, когато институцията е изградена върху фалшиви принципи, тя бива употребявана предимно срещу интересите на обществото.

Правилните решения са в посока укрепване и разширяване на правата на хората, а псевдо-решенията в посока тяхното отменяне и ограничаване.

Да, Народното събрание страда от изключително ниска легимност, работата му се одобрява от едва 10% от гражданите, но решението на проблема не е да отменим парламентарните избори.

Избирателната активност на изборите не е достатъчно висока и има значителен контролиран и купен вот, но решението не е да наказваме хората за негласуване с изключване от избирателните списъци. Напротив, решението е да се подкрепя упражняването на избирателното право. Например като се улесни да гласуването от разстояние и по текущо местоживеене, и т.н.

В заключение бих искал да обобщя, че изискването за кворум, заложено в чл. 23. (1) – „Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание”:

– нарушава чл. 1 и чл. 10 от Конституцията на Република България, като възпрепятства приемането на предложения на референдум, понеже дава възможност на противниците на дадено предложение, дори да са относително малобройно малцинство, да го отхвърлят чрез неучастие в гласуването;

– нарушава духа и целта на Конституцията да гарантира демократична и правова държава, като позволява на малцинството да налага своята гледна точка по недемократичен начин – като дезертира от избирателните урни;

– подменя основното политическо право на гражданите в демократичната държава – избирателното право, като позволява неупражняването му да бъде употребено като отрицателен вот, за отхвърляне на дадено предложение – тоест позволява асимилирането на тези, които се въздържат, към тези, които гласуват с НЕ;

– нарушава избирателното право на гражданите, като обвързва резултата от текущото му упражняване с упражняването му в миналото, което вероятно е без прецедент в изборното право в света (резултата от вота да зависи от това колко души са участвали на предни избори)!

На същите основания с изключение на последното Конституцията се нарушава и от Чл. 41 (2) в частта си, която поставя изискване за кворум на база участие за приемане на предложения на местни референдуми в размер 40 на сто от гражданите с избирателни права в съответната община.

Предвид гореизложеното, моля да упражните правомощията си по чл. 150, ал. 3 от Конституцията на Република България и да сезирате Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на чл. 23 (1) и чл. 41 (2) от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление в частта им, която поставя изискване за кворум на база участие, тъй като нарушава конституционни права и свободи на гражданите.

25.10.2017 г. С уважение:

Гр. София Орлин Тодоров

P.S. Обществената подкрепа е важна, за да успее искането! Подкрепете го с писмо до Омбудсмана или Подпишете петиция

 

 

 


42369