Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Миротворецът от Балк...
Миротворецът от Балканите и неговите странствания!

Миротворецът от Балканите и неговите странствания!



Коментар на Вихър Бойчев

От съставянето на кабинета "Борисов-3" та  до ден днешен (а и преди това още от Борисов 1) една от най-бляскавите характеристики и функции на вечния премиер е екстравагантната, граничеща с маниакалност външнополитическа активност. Това, разбира се, не е нещо невиждано и съвършено ново, тъй като Борисов направи куп официални и работни посещения, които бяха до болка набити в съзнанието на хората с оглушителни медийни шпалири.

Кралят-Слънце винаги е обичал да изгрява зад граница, особено напоследък преди очакваното ни европредседателство. Борисов не веднъж нагледно ни е обяснявал в продължение на три мандата, че неговата активност играе съществена роля в международната политика и представлява "ясен знак, че българското правителство се ползва с голямо доверие и авторитет" навсякъде по света. През последните месеци това важи с още по-голяма сила! И  днес ако нямахме за премиер светило, галено от три папи, едва ли щяхме и председателството на ЕС да хванем...

В последните месеци обаче външнополитическите приключения на Борисов не само зачестиха, а направо започнаха да ни заливат с явна помпозност за това как ГЕРБ и еднолично Борисов са положили ново начало в ролята на България на международното поле. Дотолкова вече мантрата за Евро-Бойко тече отвсякъде, че няма как да не се сетим за може би най-цветущото изказване по темата от преди няколко месеца. Тогава низвергнатият Георги Гергов се изпъчи на екрана и почти просълзен ни обясни, че Бойко Борисов е „совалка и носител на мира в Европа“. От умозаключенията на Андрей Райчев по темата пък разбрахме, че Борисов съзнателно се стреми да влезе в ролята на "авторитета на Балканите". Почти такъв авторитет, какъвто носи и Алековият герой при странството си в чужбина.

Та, след като оправи България, сега Боко все повече ще се превръща в говорител на балканските страни пред Европа и на Европа пред тях. После може би ще помирява Тръмп с Ким Чен-ун и с Путин... Ще оправи всичко по протежението на Ивицата Газа и ще се отдаде изцяло и докрай, за да разпръсква вселенски мир.

За последните месеци Борисов мина през традиционната си визита при добрата си приятелка Меркел, поприведе глава пред Ердоган, потанцува със саби в Рияд, пи чай като Бай Ганьо у Иречека с Тереза Мей, прегърна и поблъска по рамото Макрон и Юнкер и ознаменува вселенското си влияние като събра всички балкански лидери във Варна. За да спасява мира и гаси барутния погреб на Европа! Въпреки тези мили прегръдки и целувки, то е очевидно, че само те ще си останат, защото нито мониторинга ни отмениха, нито в Шенген тая година ще влезем, въпреки многократните заклинания и на Бойко и на Юнкер. Просто пиар-игра на думи.

В целия този низ от обиколки трябва  да се доизгради величественият образ на Борисов като "фактор в международната политика". След като се обяви за посредник, че даже и стожер в сложните международни отношения, то председателството на Съвета на ЕС пък трябва да го утвърди като ръководител, на когото "му се чува гласът" в Европа, че и по целия свят!

Образът на Борисов като европейски фактор обаче контрастира сериозно със справянето му във  вътрешната политика през третия му мандат. А ние помним и виждаме! Докато премиерът се кипри като примадона по международните визити, у нас вилнее задкулисието и олигархията, вихрят се през ден битово-корупционните скандали, включително и в управляващото мнозинство, приемат се ретроградни поправки в закони, приети с гласовете на управляващото мнозинство…. и бедност! Бедност, която доубива смазания от теглила български народ!

Показателно е, че премиерът не демонстрира обичайната си охота да говори по тези теми, а в незаменимите му дела се забелязва акцент основно върху външната политика.

Следователно може да се предположи, че рязко засилената задгранична дейност на Борисов преследва други цели.

От една страна премиерските совалки навеждат на мисълта, че по същество обиколките му трябва да представляват запълване на спадащата вътрешна подкрепа и опит за външно легитимиране. Защото въпреки твърденията за стабилизиране на управлението няма как да се оспори изключително ниското му одобрение от обществото, както и небивало принизената роля на парламента, изразяваща се в практическа липса на съдържателна законотворческа дейност.

Въпросът е какви по-дългосрочни цели трябва да обслужи странстването на Краля-Слънце?

ВЪВ ВЪТРЕШЕН ПЛАН едва ли някой си прави илюзии, че коалиционното правителство ще оцелее още дълго. Любовната игра с Патриотите е тактическа необходимост, разклащаща се обаче все по-бурно напоследък, а взаимоотношенията с Реформаторския блок в предишното управление показаха нагледно, че подобно обстоятелство е крайно неблагоприятно, особено при безпринципните коалиции като настоящата.

Тогава да разгледаме възможната дългосрочна цел. При нея министър-председателят очевидно насочва действията си към визия за спечелване на следващи президентски избори. Без, разбира се, да омаловажаваме не малкия период от време до вота и присъствието на Румен Радев, който засега има известно обществено доверие, характерно за всички президенти от 1989 г. насам. За Борисов обаче разковничето на евентуален бъдещ успех със сигурност се крие в подкрепата на влиятелните европейски фактори. Без да забравяме, че Брюксел помага, но не избира президент!

И още нещо: От гледна точка на народа, тези совалки и планове въобще не топлят. Вярно е, че международното положение в момента е сложно и изисква активност и ясна оценка на възможните рискове, но външната политика не трябва да засенчва вътрешната и да става „извинение“ за несвършената работа в областта на борбата с корупцията, реформата на съдебната система, търсенето на отговорност за фалита на КТБ, битката с бедността и заливащата ни битова и криминална престъпност...

В крайна сметка настоящето и бъдещето на България, нейната национална сигурност зависят от ефективността и полезността на нейните институции много повече, отколкото от приключенията на премиера в странство!

В края на краищата за каква международна политика, за какво посредничество в разрешаването на кризи и дори за евролидерство можем да си мислим, да претендираме и говорим, след като не сме подредили дори собствената си къщичка, след като сме потънали в мизерия, посредственост и липса на всякаква справедливост. За какво говорим въобще!

Е, не е ли всичко това прекалено ретроградно, измислено и нереално, но типично и помпозно в стила на нашия премиер!?

А къде остана България в целия този цирк...?