Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / На един юмрук разсто...
На един юмрук разстояние

На един юмрук разстояние



Коментар на Райна Знаменкова,
последна редакция в 18 ч.
 

 

Мъж брутално рита жена на спирка в Бургас, ученик удари учителка от Професионалната гимназия по туризъм, баща преби лекар в "Шейново", мъж нападна група слепи туристи в Несебър, Перата се нахвърли върху оператора на bTV по време на протеста в Асеновград... Намирате ли нещо общо? И това само за месец. Така е от години... 

Живеем в държава на безнаказано насилие, което ни дебне на всеки ъгъл. Буквално. Може да отидете за хляб до магазина и някой откачалник да не хареса с какво сте облечени и да ви нашамари. Може да пресичате улицата и някой баш шофьор да мине през краката ви на пешеходната пътека. Може и нищо да не правите и пак да ви набият. 

Ужасяващото чувство на страх, безпомощност и безнаказаност са част от нашето ежедневие. Свикнахме с тях. Те са както навън, така и у дома. 

Държавата, твърдата ръка на властта и полицията ги няма. От десетилетие, всяко правителство идва на власт с твърдите обещания да се справи битовата и криминална престъпност. То програми ли не бяха, то семинари и кръгли маси ли не бяха... Бюджет се завишаваше и осигуряваше, а парите се изпаряваха незнайно къде. И полицай във всяко село щеше да има... И БСП, и особено ГЕРБ, които са чиста проба „милиционерска“ партия в добрия смисъл на думата и т.нар. Патриотичен фронт обещаваха ден и нощ до втръсване, че ще се справят с този проблем. Но уви. Празна демагогия. Празни предизборни лъжи. Нищо. Всичко си е същото даже по-зловещо. Градовете ни, да не говорим за селата са изложени на безконечни набези от ята крадци, убийци и измамници... Почти не остана къща без грабеж, без взлом ,без пребити възрастни хора-нашите родители,баби и дядовци

Според психолозите хората, носят насилието в себе си - то е вродено, защото в определени ситуации ни помага да оцелеем. Друг е въпросът дали сме в състояние да контролираме природно вроденото насилие чрез активирането на вътрешни „цензори“, които би трябвало да са част от възпитанието ни. Както и дали сме способни да разпознаваме това разрушително състояние, за да предотвратим всеки акт на насилие. 

Всички тези "случки" от последните седмици и начинът, по който те се афишират от властите и медиите водят до нещо много тревожно - до опасността беззаконието да се превърне в обществена норма. Днес много хора се възхищават на Динко, Перата, на ученика, посегнал на своята учителка, на бащата, разбил лицето на лекарка. Днес в България насилникът става модел за подражание. Насилието вече е започнало да се превръща и във форма на комуникация. Искам нещо и ще го получа с юмрук. В България хората започнаха да свикват с всевъзможните прояви на насилие - по пътищата, в училище, у дома, на автобусната спирка. Днес дори някои са готови да оневинят онази медицинска сестра малтретирала новородено бебе в родилното отделение, а побойниците - "динковци", неонацисти, патрЕоти се превръщат в символ на здравата българска ръка и нерядко пораждат публично възхищение. Помислете колко от хората около вас възхваляват поведението на рокерите и футболните агитки в Асеновград? Това нормално ли е? Вече дори не се замисляме, ако трябва да вдигнем ръка срещу тези, които "са си го заслужили" според нас. Отказваме да спазваме естествените общочовешки норми за поведение. Може би за бащата е нормално да забие юмрук в лицето на лекарката от "Шейново", защото "си го е заслужила" или пък ученикът, нападнал учителката, защото и тя "си го е заслужила". След като държавата се провали изцяло в това да поставя рамка кое е редно и кое не, започна да действа законът на улицата

В периода на несвършващия преход съдебната система се продъни така, че нито законът, нито обществото санкционира достатъчно категорично насилието. Превърнали сме го в статистика, вместо ясно да се разграничим от него. 40% от жените са жертви на домашно насилие, 78% от българите са били жертва на кражби... 

Знаете ли, че в България има закон срещу дребното хулиганство още от 1963 г. Според нормативната уредба дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употребата на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или обществеността, или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие. Любопитно, ако този закон се спазваше колко ли глоби щеше да прибере държавата? Или това вече е ежедневие и не му обръщаме внимание? Ако мъжът до вас в автобуса изпсува грубо, ще се възмутите ли или изобщо няма да забележите? Не сме ли станали прекалено толерантни към подобно поведение? 

Все повече се говори за безогледни батки, специална порода хулигани или бабаити, които са напомпали не само мускулите си, но и чувството си за безнаказаност. И това се потвърждава от действията на съд и прокуратура. Сещате ли се как младежът ударил сляпа туристка излезе от ареста, защото... имал леко сърцебиене? Примерите като този са стотици. У нас да си насилник вече не е повод за притеснение, а гордост. Тенденцията се зароди в ерата на ВИС и СИК, премина през "знаковите убийства", изроди се в безнаказаното насилие на властимащите (Волен Сидеров, Веселин Марешки) и завърши напълно естествено по улиците на Катуница, Харманли, Асеновград, Несебър, Бургас... 

През следващите дни протестите в Асеновград продължават. От едната страна на барикадата ще застанат момчета с железни боксове, от другата мургави мъже с ножове и бухалки. А междувременно на някой спирка отново ще се появи поредния батка, който да забие едно кроше в лицето я на някоя бабка, я на млада майка с бебе... 

Защо безчинството на всякакъв вид насилие нараства напоследък: заради масовото опростяване и социалната безизходица, заради циклещата съдебна система, апатичното отношение на полицията и падналите морални и цивилизационни задръжки не само на средностатистическия българин? Или заради някакъв парализиращ всички ни, новопораждащ се или нововъзвръщащ се страх? Въпросите ще останат без отговор. Не говорим за бездействието ,лъжите , лицемерието и нищо неправенето за разрешаването на тези дълбоки  проблеми от страна на т.нар.политическа класа. Безсмислено е. Трябват ни силни, честни и отговорни политици. Политици ,които могат да защитят сигурността и достойнството ни. Да прокарат и да отстояват такива правила и закони ,които да гарантират и морала  и правдата и справедливостта. 

Такива политици ни  трябват, необходими и нужни са ни като въздуха и водата. За сега аз такива не виждам, не видях и през годините..., при нито една власт, в нито една партия... Жалко и тъжно.

Но, ако вие сте виждали, чували, знаете за такива - казвайте. Пък ще са за национален пример и подражание!

 

Вижте и други материали по темата:

Мъж брутално рита жена на спирка в Бургас

Ученик блъсна учителка, задържаха го

Ученикът, ударил учителка - обвиняем за две престъпления

Баща преби лекарка в "Шейново"

Мъж нападна група слепи туристи в Несебър (ВИДЕО)

Мъж удари лекар след отказ да получи плацентата на новороденото му дете

Хулиганстваща България


30714