Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / На кого трябва да се...
На кого трябва да се сърди Борисов?

На кого трябва да се сърди Борисов?



Бруталното убийството на журналистката Виктория Маринова бе разкрито скоростно след безпрецедентен вътрешен и международен натиск. Причината за това бе не само жестокостта на престъплението, а допускането, че то би могло да е свързано с разследване за корупция.

Макар още от самото начало версията за връзката между престъплението и работата на покойната Виктория да бе третирана като слабо вероятна, именно тя намери широк международен отзвук.

При обявяването на задържания извършител Борисов гневно обяви, че „българи направиха така, че за България да се говори като за Малта и Словакия, да се очернят държавата по най-нагъл начин и да се радват България да е в негативните новини“.

Прав е. Но само донякъде. Защото зад ширещия се национален нихилизъм се крият години корупция, лъжи, афери, олигархични връзки, кръгове, недосегаеми за правосъдието лица. Имена, които шестват по заглавията в медиите и никога не са изричани от властта. Борисов и българските власти сами се поставиха в ролята на лъжливото овчарче. И дори сега, докато си вършеха работата професионално и разкриха за часове извършителя, мнозина не им вярваха. Не им повярваха нито у нас, нито в чужбина.

Урокът от тези два дни е и за гражданите, и за медиите, и за властта. Трагичният случай от Русе някак успя да фокусира в себе си безброй проблеми и всеки видя в него собствената си болка: сигурността, дезинформацията, лъжата, корупцията. 

 

Урок №1 е за Борисов.

Замазване на скандали, афери, съмнителни прокурорски акции, задействани в подходящ за властта момент, а преди това държани под ключ с години - всичко това системно руши доверието. 

Изведнъж Би Би Си съобщава, че е убита журналистка в Русе. Цитира ОССЕ, която я нарича "разследващ журналист". И никой не поставя тази информация под съмнение. Защото британската обществена медия е синоним на доверие. Макар и с подвеждащо внушение, информацията там задейства лавина от заглавия и реакции по целия свят. Стигна се дотам, че квалитетни медии като "Файненшъл таймс" поставиха портрета на Виктория до тези на убитите журналисти от Малта и Словакия. На фона на това разумните гласове от България за инцидентен акт на насилие и убиец психопат останаха нечути. Никой не им повярва.  (Впрочем Би Би Си редактира новината на сайта си и фразата "разследващ репортер" бе заменена с журналист - вижте тук и тук).

В тези два дни Борисов вероятно е трябвало много пъти да обясни, че това не е покушение срещу разследвал управлението му журналист. Но нали това е същият човек, който е обяснявал на същите хора, че у нас се борим срещу корупцията? Че правим съдебна реформа? Че не злоупотребяваме с европейски фондове? Нали това е страната с падащ рейтинг в класациите за медийна свобода?

Урок №2 е за медиите.

Да, изглежда никой не ни вярва. Бурният и замърсен медиен поток е удавил аудиторията. Все по-малка част от нея се ориентира в новините. Все по-малка част знае на коя медия да вярва и на коя не. По-лесно e човек да реши дилемата генерално: "вярвам на всичко написано" или "не вярвам на журналистите". Сериозните медии отразяваха коректно новините около убийството. Но как аудиторията да ги разпознае? Няма държавен стандарт, няма медии "по БДС", нали? 

И тук властта обаче не е без вина. Напротив, в една от главните роли е. Нейни представители ежедневно официализират най-нечистоплътната част от медиите - с интервюта, гостувания в предавания, поздравителни адреси, с договори за пиар публикации. Няма как, бумерангът все някога се връща.

Урок №3 е за гражданите. За зрителите, слушателите, читателите.

Той е прост: няма значение какво се казва. Важното е КОЙ ГО КАЗВА. Това фундаментално правило по медийна грамотност трябва да бъде записано в учебниците за всеки клас. Преди да се информирате, вижте от кого се информирате.

И накрая - стига вече с убийствената самокритика, нихилизма, очернянето навън. Наистина стига. Грозно, комплексарско и позорно е (Вижте един добър текст за размисъл в тази посока). Да се научим да си решаваме проблемите сами, да не чакаме класната (aka Брюксел, ЕК, Юнкер, Барозу, ОЛАФ, ОССЕ, всякакви-без-граници) да ни ги разрешат и да нахокат другарчето. Да си вярваме и помагаме повече. Да виждаме и градивното и да се научим да признаваме успехите, дори да са на враговете. Дори да са на Борисов и МВР. Понякога дори те работят. Важното е да научим да разпознаваме кога ни лъжат и кога да им вярваме. Критиката трябва да е системна, но не самоцелна. Както се случи след убийството на Виктория. Да почива в мир!

 

Източник: https://offnews.bg/