Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / На настояването на „...
На настояването на „ДНЕС“ държавата да предприеме конкретни мерки за решаване проблемите на Северозапада отговориха Михайл Миков и Министерството на регионалното развитие

На настояването на „ДНЕС“ държавата да предприеме конкретни мерки за решаване проблемите на Северозапада отговориха Михайл Миков и Министерството на регионалното развитие



Неотдавна Гражданско движение „ДНЕС” – Видин, Гражданско движение „Аз обичам Видин” и Гражданско движение „Видин” изпратиха общо  писмо  до Министерския съвет, Народното събрание и Президентството, в което акцентират върху сериозните проблеми на Северозападния край на страната, превърнал се от един от проспериращите райони на България в най-изостаналия днес в цяла Европа регион. В него се настоява представителите на държавната власт да предприемат незабавни конкретни мерки за извеждане на тази част на България от унизителното положение, в което се намира от над две десетилетия насам.

 

Отговори на  това писмо се получиха от Народното събрание и от Министерски съвет, респективно занимаващото се с тези проблеми Министерство на регионалното развитие.

Ето и самите отговори: 

 

Отговорът  от Народното събрание, подписан от председателя му  Михайл Миков, гласи:

 

Най-напред бих искал да ви благодаря за Вашето писмо от 16.08.2013 година, в което личи Вашата загриженост за развитието на региона от който съм родом и аз и от който съм избиран за народен представител пет пъти. С настоящето си писмо бих искал да взема кратко отношение във връзка с конкретно поставените от вас проблеми и направените от вас предложения, защото всеки актуален въпрос от този регион предизвиква у мен специално внимание. Що се отнася до конкретно повдигнатия въпрос за разликата в размера на таксата за преминаване по моста между гр. Русе и гр. Гюргево (т. нар. Дунав-мост 1) и моста между гр. Видин и гр. Калафат (т.нар. Дунав-мост 2), бихме искали да ви обърнем внимание на факта, че при определянето на една такса от подобен характер акумулирането на печалба не е изведено на преден план. На преден план е изведен общественият интерес, свързан с установяването и събирането на таксата. Според изискванията на закона таксите следва да се определят изключително въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. С други думи, размерът на една такса следва да се определя на основата на себестойността на дейността или конкретната услуга, за която се плаща тази такса. Така при определянето на конкретния размер на таксата за преминаване по всяко от двете инфраструктурни съоръжения задължително следва да се имат предвид поне следните обстоятелства: (а) размер на инвестицията, необходима за построяването на съоръжението, включително каква част от него представлява привлечено финансиране и каква – собствени средства; (б) продължителност на технологичния живот на съоръжението; (в) степен на инфраструктурна комплектност, включително дължина, размер и други подобни технически характеристики; (г) разходи по ремонт и поддръжка на съоръжението; (д) персонал, необходим за поддръжка и експлоатация на съоръжението.

 

 

С оглед на това, че първият от двата моста, Дунав мост 1, е построен преди близо 60 години и е пуснат официално в експлоатация на 20.06.1954 г. и с оглед на факта че до 14.06.2013 г. продължаваше да бъде единственият мост, свързващ Република България и Република Румъния, то е очевидно, че инвестицията необходима за построяването му е изплатена отдавна. От тази гледна точка съоръжението е напълно изплатено и основата, на която се формира държавната такса за преминаването му, не би следвало понастоящем да включва възвръщане на инвестицията необходима за построяването му. В отличие на това, за построяването на Дунав мост 2 е използвано финансиране, което поради краткия период на експлоатация на моста не предполага тази висока степен на изплащане на инвестицията. Това е и една от основните причини за да съществуват различни размери на таксите за двата моста. Всъщност това различие следва по силата на споменатото законово изискване размерът на държавната такса да не надхвърля сумата необходима за предоставяне на дадена услуга. Всяко отклонение от това правило, било надолу или нагоре би било недопустимо от гледна точка на действащото право. За пълнота на изложението тук е мястото да отбележим, че в редица общини у нас и други такси, включително и местни данъци, традиционно имат различен размер без това да се приема като проявна форма на някаква неравнопоставеност между тях или дискриминиране на някои от тях за сметка на други.

 

На следващо място не мога да не се съглася, че в много отношения политиката, водено в периода след 1989 г. спрямо видинския регион е била недалновидна в едно или друго отношение. Днес обаче с радост мога да ви напомня че важна съставна част от програмата на настоящето правителство е именно приоритетното развитие на Северозападна България, част от която е и гр. Видин. Като най-беден и най-изостанал в целия Европейски съюз, Северозападният регион на България ще може да бъде стимулиран на принципа на задаване на критерии „проекти с приоритет“, чрез които да се ускори развитието му, тъй като вече има техническо решение, което е съгласувано с Европейската комисия за интегриран модел на финансиране на Северозападния регион. Това стратегическо виждане беше официално подчертано и от премиера г-н Пламен Орешарски от името на цялото правителство на среща с представители на различни общини проведена преди няколко седмици в гр. Враца. То е заложено и в проекта на споразумението на България с Европейската комисия за следващия програмен период.

 

Всички знаем, че за съжаление Северозападна България е сравнително по-назад във всички класации в социално-икономическото развитие. Ние поставяме по-силен акцент върху целия регион. Едва ли това намерение ще може да проличи във финансово отношение още на първия бюджет в онази степен, в която всички желаем, но е важно, че правителството ясно е декларирало стремежа си в тази посока и предприема конкретни стъпки за реализиране на намеренията си.

 

Още преди изтичането на стоте дни,  дадени ни по думите ви в аванс от видинското гражданство при откриването на Дунав мост 2, можем да се похвалим и с конкретни резултати – гр. Видин отново разполага със своя собствена митница, работи се усилено по отварянето на нов гранично-пропускателен пункт между Салаш и Ново корито, започнала е конкретна дейност по проектиране и изграждане на инфраструктурата, свързана с Дунав мост 2 (с участъка от Е 79 Димово – Ружинци, чието проектиране е в напреднала фаза), чието изграждане по необясними причини беше загърбено при управлението на предходното правителство. Взето е решение за възстановяване на клона на Напоителни системи в гр. Видин. Работи се усилено за изпълнение на международно споразумение, подписано през 2009 г. за разкриването на тристранен център за полицейско сътрудничество между Република България, Република Сърбия и Република Румъния, чието седалище ще бъде позиционирано в гр. Видин и ще допринесе за утвърждаване на града като важно средищно място.

 

В момента се обсъжда Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, с който се прецизира режимът на облагане на доставка на стоки и услуги на Дунав мост 2 по начин, който е от естество да повиши чувствително капацитета на данъчната администрация в гр. Видин. Тов в крайна сметка отново ще се отрази благоприятно в икономически и социален аспект на живота на жителите на града. Отпадна облагането на имоти с ниска данъчна стойност (т. нар. „данък колиба“), което, ако не друго спестява на гражданите време и допълнителни разходи. Това облекчение засяга хиляди граждани от видинска област. В следващия бюджет се предвиждат средства за подпомагане на общинските болници в региона, за да оцелее например болницата в гр. Белоградчик.

 

Най-сетне, с промените на Закона за корпоративното подоходно облагане, приети в края на миналата седмица на първо четене от Народното събрание, се въвежда възможността в общини с 25 % и по-висока безработица от средната за страната, каквато е тази от нашия регион, да  може да се преотстъпва корпоративен данък. Така немалки по своя размер средства ще могат да постъпват директно в общинските бюджети на бедните общини от Северозападния регион. Доколко достъпно за населението ще е това облекчение и доколко непосредствен ще е неговия ефект, разбира се, ще зависи до голяма степен и от действията на съответните кметове и общини, които трябва също да създават благоприятен бизнес климат.

 

В качеството си на Председател на Народното събрание мога да ви уверя, че ще продължа да съдействам с всички сили в рамките на предоставените ми правомощия и възможностите за контакти, които моята позиция ми дава, готовността на правителството да помага на Северозападния район  и да стимулира развитието му да бъде незабавно подкрепяна на парламентарно ниво и своевременно да бъде обличана в съответните закони и решения. Така в крайна сметка общата ни грижа за развитието на гр. Видин и околностите му за пръв път от десетилетия е превърнато в официална политика на държавата. Така в крайна сметка даваме израз на ясната си воля да отдадем на региона онова, от което има нужда.

 

Надявам се, че със съвместните усилия на правителство, парламент и преди всичко – с необходимото съдействие и разбиране на самите граждани на региона, ще можем в най-скоро време да усетим положителните ефекти на конкретно предприетите мерки за икономическо и социално съживяване.

 

С уважение

 

Михайл Миков,

Председател на 42-рото Народно събрание

 

 

Отговорът на Министерство на регионалното развитие, на което Администрацията на Министерския съвет е изпратила писмото на „ДНЕС“ и двете други граждански движения от Видин, гласи:

 

Уважаеми господа,

 

В Министерството на регионалното развитие (МРР) е постъпил ваш сигнал с вх. № 03-08-434/13.09.2013 г. препратен по компетентност от Администрацията на Министерския съвет въз основа на който ви уведомяваме следното:

 

От страна на МРР, незабавно се извърши проверка и се изиска становище от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ по обстоятелствата и твърденията, изложени в сигнала:

  1. По отношение на таксата в размер на 2 евро за лека кола при преминаване на моста на р. Дунав при Русе – Гюргево.

 

 

Съгласно чл. 10 ал. 6 от Закон за пътищата размерът за таксите  за ползване  на отделни съоръжения по републиканските пътища – мостове, тунели и/или планински проходи, се определя от Министерски съвет с тарифа, а условията и редът за тяхното събиране – с наредба на Министерски съвет по предложение на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие.

 

Съгласно чл. 8 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ за преминаване на леки коли по моста на р. Дунав в посока Русе – Гюргево се събира такса в размер на 2 евро.

 

Съгласно влезли в сила изменения и допълнения на Закон за пътищата (ДВ бр. 75 от 18.09.2019 г.) и на Устройствен  правилник на Агенция „Митници“ (ДВ бр. 81 от 13.08.2019 г.) , считано от 17.10.2009 г. контролът на граничните контролно-пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане на пътни или нетни такси, се осъществява от длъжностни лица на Агенция „Митници“.

 

В началото на юни 2013 г. е учредено българо-румънско дружество „Дунав мост Видин – Калафат“ АД, компетенциите на което включват управление, експлоатация и поддръжка на комбинирания граничен мост над р. Дунав при Видин и прилежащата му инфраструктура, както и събиране на таксите за преминаване на пътните превозни средства по него.

 

  1. По отношение на изграждането на инфраструктура към моста на р. Дунав при Видин – Калафат

 

 

След пускането в експлоатация на моста при Видин – Калафат особено значение придобива изграждането на пътната инфраструктура на българска и румънска територия по направление на Общоевропейски транспортен коридор № 4.

 

Проект Път Е-79 „Видин – Монтана“ включва модернизация на съществуващия път I - 1 чрез изграждане на скоростен път с пресичания на две и повече нива и изнасяне на движението извън населените места.

 

Проектът е предложен за включване в ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г.

 

Проект „Модернизация на участък от Път I – 1 (Е-79) Враца (Мездра) Ботевград“  поради недостиг на средства спрямо финансовата рамка на Приоритетна ос 2 на ОП „ Транспорт“  2007 – 2013 г. е предложен за изпълнение през следващия програмен период 2014 – 2020 г.

 

Проектът за тунел под прохода „Петрохан“ е твърде скъпа инвестиция, която на този етап не може да бъде реализирана. Въпреки ограничения финансов ресурс АПИ търси начин за подобряване технико-експлоатационното състояние на прохода, като довършването на рехабилтацията му е заложено в проектосписъка на пътни отсечки, предложени за финансиране за следващия програмен период 2014 – 2020 г. на Оперативна програма „Региони и растеж“. Предстои завършване на рехабилитацията на територията на област Монтана, а с първите възможни средства от новия програмен период ще се изготви проект на участъка в Софийска област от върха на „Петрохан“ до Костинброд. Независимо от това се търсят източници на финансиране за изграждане на тунел под прохода „Петрохан“.

 

С изграждането на пътната инфраструктура на българска и румънска територия към Дунав мост при Видин – Калафат ще се постигне кохерентност на Общоевропейски транспортен коридор № 4 в нашия регион, с което ще се осигури удобна транспортна връзка на страните от Централна Европа с пристанищата на Бяло море и страните от Близкия изток и Азия.

 

Главен секретар

 

Климентина Денева