Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Народ сме, а не мърша!

Народ сме, а не мърша!



В дните на извънредно положение българското общество показа добродетели, родени без принос на властта

Военен ветеран ми каза веднъж, че народните добродетели са като вена на ръка – стои нейде под кожата и трябва здраво да бъде стегнат мускула, за да изпъкне; и че точно във военно време личи има ли жизненост в един народ, тече ли пълноценна кръв. Днес няма война, но дните определено ни поставиха на изпитание. И пролича, че българското общество къта в себе си изключителни добродетели, които или не забелязваме, или просто не са се проявявали в разпасаното ни предишно ежедневие. Вената я има, тече свежа кръв. Най-забележителното е (и хубаво!), че за нея държавните лекари (ръководители) нямат принос.

Още в първите дни на извънредното положение, докато представителите на властта не бяха много сигурни по-опасен ли е коронавирусът от стандартен грип,

 

 

редови медици се организираха в своите интернет форуми

 

– кого и как да приемат, какви прегледи да извършват и т.н. Зъболекари (пряко изложени на риск поради манипулациите в устната кухина) уточниха общи стандарти на поведение. Според преобладаващото мнение на общността до днес ги спазват. Без да чакат наредби варненски гинеколози започнаха да консултират родилки по скайп, а бургаска болница пусна видео връзка до интензивното отделение, за да видят треперещите майки бебенцата си. Хиляди лекари от стотици български селища проявиха добрини или самоорганизация, но не биха тъпана на саморекламата. Обикновено публичност придобиват вопли, алармиращи за криза – в случая недостиг на маски, дезинфектанти и т.н. Но макар недоволството да е основателно, истината е, че много лекари и медицински сестри сами си ушиха маски и отделиха по десетина лева, за да купят дезинфектанти – без въобще да си помислят, че трябва да чакат наготово или че тяхното лично усилие е проблем.

 

Учителите също проявиха невиждани до този момент качества.

 

Много е спорно дали по принцип обучението от дома дава добри резултати, дали не вреди значително (събират се доста часове пред екран). Но дори при извънредно положение учебният процес не бива да спира и той не спря – дължи се отново на хиляди анонимни българи. В интерес на истината, Министерството на образованието и науката положи огромни усилия да улесни процеса, накрая успя. Но чисто практически бе трудно платформа с профилите на 865 000 ученици да тръгне в първия учебен ден на извънредното положение. Работата стартира, благодарение на преподавателите и училищните директори, които изнамериха платформи, обучиха се сами (за възрастните никак не е лесно), ангажираха децата... Помогнаха и издателствата с безплатен достъп до учебниците. В крайна сметка, на принципа проба-грешка, се реализира това, което десетилетия не помръдваше. В тия трудни дни пролича и още нещо –

 

безсмислието на чиновниците

 

от инспекторатите. В „старото време” те скъсваха от бумащина учители и директори. Сега в суматохата не успяха да се „подготвят дигитално”, изтърваха му края. Но не щещ ли... системата не се срути, уроци се преподават, децата учат! Учат дистанционно, моля ви се, без семинари, обучения, лектори (и лекторски хонорари) върху главите на преподавателите! Последните сведения, за съжаление, сочат, че армията бюрократи се престроява, опитва да се опредмети и в интернет.

Маски в аптеките или няма, или са скъпи, а по селата няма и аптеки. Баби обаче започнаха да шият, даряват ги на болници или пък продават за стотинки на съседи, колкото да си платят плата. Фурнаджии и месари доброволно доставят стока. В градовете пък младежи разнасят продукти. Никакви закони за доброволчеството, инструкции или светъл почин на манекенки и футболисти не мотивират тези хора – просто го правят. Примерите са многобройни, ето само два: русенски лекари раздадоха чай и свежи напитки на полицаите, патрулиращи на изхода на града; Иванов, селски полицай на Драгушиново, община Самоков, дари храни на местните социално слаби хора.

 

Българинът Иванов е навсякъде.

 

И съм сигурен, че Йовков би видял тази доброта. Живял е сред озъбени от нещастие човешки съдби. В днешното далеч по-леко време отново има добро, само Йовков го няма.

Разбира се, нищо на този свят не е идеално. Има хора, които рискуват здравето на другите. Налице са и такива, пробващи да припечелят от общите затруднения. Глупаво купувахме тоалетна хартия в първите дни (подобно на побратимите от другите „цивилизовани” народи). Но кой би помислил само преди месец, че българинът няма да се прережда на опашка и ще пази дистанция? Кой би предположил, че вместо за чалга, по кварталните кьошета

 

ще се говори за лична отговорност?

 

Ето на такъв спор станах свидетел тия дни: „Няма да те пусна без маска!”, каза продавачка в плод-зеленчук на двадесетина годишен мъж; „Ама те не са задължителни, пък и няма откъде да купя”, отвърна той. „Сам не се ли сещащ, че шал или кърпа може да ползваш? Не се ли притесняваш, че може да ме заразиш? Чакаш команда от Бойко за всяка своя постъпка ли?”, настоя продавачката. И двамата бяха прави, но единият повече, а аз се насладих, когато младежът призна: „Извинявай, така е!”.

Никога не съм считал, че българинът със своите недостатъци и предимства следва да бъде възприеман по-различно от другите народи. Но обикновено в оценките залитаме в излишна горделивост или пък в самоохулване. Сега в трудните седмици следва да се отчете напълно обективно, че без да е идеален, българинът показва неподозирани положителни качества. И ако все пак човечността сме я демонстрирали и преди, то дисциплина, самоорганизация и инициативност от страшно много години не бяхме. Те се случват при власт, която сутринта въвежда повсеместно маски, вечерта ги маха, междувременно пуска и спира тирове, забранява едни заведения и успоредно с това ги отваря... Това гражданско съзряване и активност са много добра новина. Прекрасни са, защото се раждат независимо от управлението, автономни са. Ако някой не вижда новината, значи носи много черни очила.

 


123829