Гражданско Движение ''ДНЕС''

България

Начало / Актуално - България / Не данъците, а ниски...
Не данъците, а ниските данъчни оценки са проблем за общините

Не данъците, а ниските данъчни оценки са проблем за общините



Дори всички местни налози да се вдигнат до тавана, кметовете не могат да съберат нужните пари за пътища и социални грижи, казва изпълнителният директор на сдружението на общините Силвия Георгиева.

Силвия Георгиева е изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България от началото на 2018 г. Завършва Софийския университет със специалности „Политически науки“ и „Европейска публична администрация“. Получава следдипломна квалификация „Лидерство и местна демокрация“ от Централноевропейския университет в Будапеща. Има опит в местното самоуправление като общински съветник и като управител на НСОРБ – Актив ЕООД от създаването й през 2006 г.

 

- Госпожо Георгиева, вече няколко кметове обявиха, че от догодина планират да вдигнат  някои местни данъци и такси. Да очакваме ли масово кметовете да се вслушват в съвета на финансовия министър Владислав Горанов сами да осигурят повече собствени приходи, вместо да чакат пари от държавата? 

- Дискусията за размера на местните данъци и такси я водим всяка година по това време с общинските съвети, с гражданите и с финансовото министерство. Кметовете и общинските съвети преди всяка промяна на местни данъци и такси държат тя да е социално и икономически поносима. Нито един кмет и общински съвет не си позволяват без сериозен анализ на събираемостта и резервите и без проучване на мнението на населението и възможностите му да вдигат ставките. Ние си даваме сметка, че няма смисъл да увеличаваме данъци, ако не можем да ги съберем. По-добре е да гарантираме добра събираемост с действащите ставки, отколкото рязко да ги вдигнем и събираемостта рязко да падне. 

- Финансовият министър обаче упрекна кметовете, че държат прекалено ниски местните данъци. 

- Анализът показва, че местните данъци, валидни за 2019 г., изобщо не са на минимума. Ставките на данъка за възмездно придобиване в над 2/3 от общините са на тавана от 3%. За недвижимите имоти и автомобилите се движат в средата на диапозана, почти няма общини с минимални ставки. Да, сумите, които събираме, са малки, но това е, защото базата е много ниска. Данъчните оценки не са осъвременявани от две десетилетия, а пазарните реалности вече са съвсем различни.

 - Осъвременяването на данъчните оценки не зависи ли от местните управи? 

- Общините сами не могат да го направят, защото данъчните оценки стъпват на базата на приложение в закона за местните данъци и такси, а промените в него зависят от законодателя. Последната актуализация на данъчните оценки е от 1997 г.  и ние продължаваме да отчитаме дали сградата е телефонизирана, а алуминиевата дограма все още се води за луксозно подобрение. Затова в средата на тази година предложихме на Министерството на финансите съвместно с тях да осъвременим данъчните оценки. Искаме по-голяма обвързаност с реалната пазарна стойност на имотите. Защото при изчисляването им отсъстват показатели, които в момента движат пазара на недвижими имоти, като например достъпност до масов градски транспорт, до публични услуги, до паркове и зелени площи. 

- Има ли нагласа финансовото министерство да промени начина на определяне на данъчната оценка на имотите? 

- Надявам се през следващата година тази промяна да бъде направена. Естествено това ще бъде голямо обществено усилие и ние сме готови да участваме. От данъчната оценка зависят не само данъкът при покупко-продажба на имот и годишният данък сгради - тя е база и за редица държавни такси.

 - През 2019 г.  бе променен начинът на изчисляване на налозите за автомобилите - освен имуществен компонент вече има и екологичен. Постигна ли се ефектът да се повишат данъците за старите и замърсяващи автомобили, а за новите - да паднат? 

- Това бе съществена промяна и общините като за първа година подходиха доста предпазливо. Те нямаха и много време да направят преизчисление и рязко да променят ставките. Така че повечето останаха в долната граница на диапазона за екологичния компонент. Въпреки това към средата на годината данните на МФ показват добри резултати в събираемостта и приходите от данък МПС са по-високи от приходите от данък недвижими имоти. Това не се дължи само на променената формула, а най-вече на автоматизирания електронен обмен със системата на МВР. На практика обхващаме всички регистрирани МПС и не чакаме данъкоплатците да дойдат и да ни кажат, че са осъществили сделка. Годишно общините събират около 300 млн. лв. данък сгради и 280 млн. лв. данък МПС. Тази година очакваме данък МПС да изпревари малко имотния данък. 

- Данъкът при покупка на МПС зависи от застрахователната му оценка. Както стана ясно, и там има проблем с прекалено занижени оценки. 

- Не са тайна различните не дотам коректни практики за определяне на застрахователната стойност на автомобилите, които ощетяват общинските бюджети. Но през последните месеци застрахователните оценки, с които купувачите отиват при нотариусите, започнаха да се доближават до пазарната стойност на автомобилите. Това също допринася за по-високия данъчен приход, който се очертава да имаме тази година. 

- Имаше упреци, че събираемостта на местните данъци и такси е много ниска. 

- През 2018 г. средната събираемост на данък недвижими имоти е 72.1%, а на МПС - 71%. Това е добра събираемост, но има още какво да направим до достигане на 90%, защото никъде не може да се търсят 100%. Нашите данъчни администрации укрепнаха, вече могат да правят принудително изпълнение, електронно разплащане има в над 130 общини, освен това правим изнесени гишета по села и квартали.

- За какви дейности сдружението на общините поиска тази година в държавния бюджет повече средства? За какви суми става въпрос и доколко с увеличаване на местните данъци може да се набавят необходимите средства?

- В проектобюджета за 2020 г. има 13% ръст на трансферите от държавата към общините. Това са 460 млн. лв. повече, като увеличение има по всички делегирани от държавата дейности. Трите приоритета, за които искаме повече средства, са за общинската пътна мрежа, за социални услуги и за обществен транспорт. За социални услуги получихме 30 млн. лв. повече, но те ще отидат за покриване на нарасналите разходи за възнагражденията на служителите в тази сфера. Проблемът е, че тези служители са на минимална заплата, не можем да си позволим да им плащаме повече. А в социалните услуги потребностите на населението и грижите, които то очаква от нас, са много по-големи и ние все по-трудно намираме и задържаме персонал. Затова и поискахме 100 млн. лв. повече, но получихме 30 млн., с които ще покрием единствено увеличената минимална работна заплата от 1 януари. Надяваме се в следващите години социалната сфера да стане приоритет на държавата заради тежката демографска структура. Пълно е със самотни възрастни хора, за които няма кой да се грижи. 

Поискахме по-високи субсидии за обществен транспорт - 20 млн. лв. Това са субсидии за компенсиране на превозвачите да поддържат нерентабилни линии, които се дават чрез Министерството на транспорта. Увеличението е с 6 млн. лв. и ако правилно бъде разпределено, донякъде би се решил проблемът с липсата на обществен транспорт от и до отдалечени села. 

Големият проблем остават недостатъчните средства за общинска пътна мрежа. Поискахме 120 млн. лв. повече в целевата субсидия за капиталови разходи, получихме 20 млн. лв., което е крайно недостатъчно. Общините са собственици на 20 хиляди км общински пътища, отделно на 57 000 км улична мрежа с тротоари и тежка ВиК инфраструктура. Нито една община не може да ги обезпечи със собствени приходи, дори да вдигнем всички местни данъци до тавана.  

- Защо на фона на добрата събираемост на приходите и огромните излишъци в държавния бюджет общините не подобряват видимо финансовото си състояние?  - То няма как да стане по-добро с данъците, които събираме. В България общините събират само имуществени данъци - върху недвижимите имоти, МПС и за възмездно придобиване. Имаме още четири данъка, но те са без съществено фискално значение и не допринасят за ръста на нашите собствени приходи - туристически, таксиметров превоз, върху наследствата и патентен данък. Затова през последните 10 години водим разговор с държавата част от подоходния данък да бъде преотстъпен на общините, както е било преди 2008 г. ИПИ изчисли, че малко над 800 млн. лв. годишно може да влизат в бюджетите на общините от преотстъпване на 2 процента от подоходния данък. 

- Как гледате на контрапредложението на финансовия министър всеки кмет да въведе допълнителен подоходен данък в своята община? Реалистично ли е това? 

- В момента не бихме могли да го коментираме. Ако държавата открие дискусия за промяна на данъчната тежест, ние ще се включим с аргументи и позиции.  - Наред с хроничния недостиг на пари за пътища и социални услуги, се появява нов голям разход за общините - отчисленията за депонирането на битовите отпадъци. Догодина таксата скача двойно за общините, които не са изградили сепариращи инсталации. Защо се получи така?

 - Отчисленията за депониране са един вид гаранция, че общините ще положат усилия за намаляване количествата депониран отпадък и ще имат инвестиционен резерв именно за съоръжения, които водят до намаляване на депонирането. Таксите се определят с наредба на МОСВ, в която през 2017 г. е определено, че отчисленията за депониране до 2019 г. са 57 лв. на тон, а от 2020 г. - 95 лв. на тон. Хипотезата е била, че в началото на 2020 г. общините, със средства от ОП "Околна среда", ще могат да изградят компостиращи и сепариращи инсталации като сключат проекти по програмата, с които да намалят депонирането. Това, разбира се, не се е случило и няма нито една изградена, завършена компостираща инсталация. Има общини, които чрез собствени инвестиции или други мерки са успели през годините да намалят депонирането на отпадъци и ако са достигнали до 50% намаляване, ще получат и 50% намаление на отчисленията. За съжаление, дали ще има намаление, ще стане ясно чак през май следващата година, когато ще се разбере кои общини покриват изискванията за намаляване на депонирането. Затова всички общини сега по презумпция ще плащат по 95 лв. на тон от 1 януари. А това означава, че всяка община ще трябва да отделя от такса смет двойно по-голям процент за отчисления, които ще замрази в сметките на регионалните инспекции по околна среда. Т.е. ако не се вдигне такса смет, със същите пари ще трябва и да чистим, и да покриваме отчисленията. Но общините нямат технологично време да вдигнат такса смет тази година. Малко са тези, които ще успеят да проведат едномесечното обществено обсъждане на наредбата си и да го обявят преди 30 ноември. Така догодина повечето общини ще събират същото количество пари, но ще чистят по-малко, защото ще правят почти двойни отчисления за депониране. 

- Общините ли не успяха да си направят проектите за сепариращи инсталации, или имаше забавяне в Оперативна програма "Околна среда"? 

- Комплексно е. Първо, всички процедури на програмата вървят много бавно - обявяването, одобряването. Отделно при общините изборът на изпълнител отнема повече от година заедно със срока за обжалване. Ние преди края на 2020 г. няма да имаме изградени системи. 

- Някои кметове поискаха държавата да се намеси и да отложи вдигането на отчисленията. 

- Още от началото на годината водим разговори и алармираме за проблема. Засега преценката на държавата е, че не би следвало да се променя размерът на отчисленията.


 

Източник: https://www.segabg.com/


117670