Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Не в сроковете е заровено кучето, а в писането и приемането на законите

Не в сроковете е заровено кучето, а в писането и приемането на законите



Една от темите на деня днес беше сагата около внесеното от МС предложение за отлагане с 6 месеца на влизането в сила на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП). Въпросният закон беше внесен от внушителна група депутати (основно от управляващата коалиция) от ГЕРБ, Обединени патриоти и ВОЛЯ, и приет през лятото на миналата година в условията на нескрит отказ от провеждане на каквато и да било обществена дискусия и без ефективна предварителна оценка на въздействието.

Няколко месеца по-късно влизането на закона в сила се оказва невъзможно, тъй като има „неотчетени специфики на определени икономически дейности, които водят до невъзможност за изпълнение на законовите норми, както и до необосновано увеличаване на административната и финансовата тежест на част от структуроопределящи за икономиката на страната икономически оператори“. Казано накратко, управляващите се плеснаха по челото и установиха, че са приели поредната нормативна глупост.

Всички знаем поговорката „По-добре късно, отколкото никога“, но има и друга поговорка – „Само глупаците повтарят грешките си“, а нашите управляващи не просто ги повтарят – те ги мултиплицират непрекъснато и непрекъснато. Защото това не е нито първият, нито последният случай, в който се приема някакъв нормативен акт и малко преди влизането му в сила бива отлаган за бъдещ период, а в бъдещия период отново се приема отлагане и така… до безкрай.

Емблематичен пример в това отношение е Законът за собствеността, приет през 1996 г. В него е предвидена 10-годишна давност върху имоти, частна държавна и общинска собственост, която обаче не може да влезе в сила и до днес, тъй като вече шест пъти законът бива променян в тази му част, а последната промяна е от януари 2018 г., когато е отложен с нови пет години, до 31 декември 2022 г., с мотива, че срокът „се явява крайно недостатъчен“. 27 години (от 1996 до 2022 г.) са крайно недостатъчни за българския управленец да приложи един закон! No comment…

Втори пример – отлагането с две години на влизането в сила на промените в Закона за местните данъци и такси, съгласно които от 1 януари 2020 г. такса „битови отпадъци“ трябваше да се определя на база реалното количество генерирани отпадъци, а не на база оценката на имота или активите.

Трети пример – поредното отлагане на възможността за машинно и електронно гласуване, които трябваше да станат факт на изборите за Европейски парламент през лятото на тази година.

Изброяването на примери за нефелни и впоследствие отложени или направо отменени закони може да продължи, но да се върнем на ЗАРИДСНПНП…

Както вече споменах, управляващото мнозинство си го написа, внесе и прие, въпреки протестите на по-малките оператори в сферата на търговията с горива. Малко преди влизането на закона в сила бяха анонсирани протести на същите тези недоволстващи (които през лятото на миналата година сякаш не съществуваха за законотворците), вследствие на което Правителството реши да поиска от Народното събрание отлагане на сроковете. Големите фирми в газово-петролния сектор скочиха срещу това намерение, а работодателските организации се разделиха в позициите си „за“ и „против“ отлагането. Последваха коментари за това коя реакция е лобистка и коя не е, но никой от коментиращите не се замисли върху темата в нейната дълбочина и реално измерение. Никой не си зададе въпроса „Защо отново се налага да се отлагат срокове?“, а именно това е истинският въпрос в този казус.

Тук въпросът не е кой е крив и кой прав – малките или големите оператори. И едните, и другите имат своите аргументи и основания. Големият въпрос е защо се пишат и приемат некачествени закони, които или се променят през месец, или се отлага влизането им в сила, или скоропостижно се отменят изцяло. А големият отговор е, че в основата на този законодателен брак стоят три ключови фактора:

  1. Законите най-често са плод на конюнктурен и/или лобистки натиск, а не на насъщна необходимост;
  2. Законотворците в голямото си мнозинство не притежават необходимите компетенции, а са случайно попаднали в сградата на пл. Народно събрание люде;
  3. Инструментът „оценка на въздействието“ не се използва ефективно и по същество, а за отбиване на номера.

Не трябва да пропускаме и темата за двойните стандарти по отношение на аналогични нормативни казуси. Днес с лекота Министерският съвет предлага отлагане на ЗАРИДСНПНП, но демонстрира абсолютно нежелание да отложи сроковете по Наредба Н-18 (за касовите апарати), макар че тя засяга всички търговски субекти в страната, а не конкретен сектор, и при условие, че промяната на една наредба е изцяло в компетенциите на същия този Министерски съвет. Същият този Министерски съвет, обаче, отказва да си свърши работата и предпочита да се бърка в работата на Народното събрание, на което по принцип би трябвало да е подчинен. Поне така твърди Конституцията, а тя уж била Основният закон… Трънки!

Основният закон у нас е НАТИСКЪТ – уличен, корпоративен, политически! Казано иначе, основен закон у нас е БЕЗЗАКОНИЕТО! И в основата на това беззаконие стои не друг, а самият законодател: Не се изпълнява ефективно задължението за обществено обсъждане на проектите; Не се прилага задължителната оценка на въздействието преди и след приемането на нормативните актове; 72% от промените в нормативните актове се правят през преходни и заключителни разпоредби на други закони, т.е. „през задната врата“.

У нас е налице огромен законодателен брак, защото се залага на количеството, а не на качеството на въвежданото законодателство. Анализ на БСК на законодателната дейност у нас отпреди няколко години показа, че средногодишно в Народното събрание се внасят по 271 законопроекта и се приемат по 132. За сравнение, във Великобритания годишно се приемат по 31,5 законопроекта, а в Естония – по 60. Пак за сравнение, за последните 215 години във Великобритания са приети общо 4401 закона, а у нас само за 6 години са приети 792. При тези темпове на законодателна активност, за 215 години България трябва да приеме 29 500 закона. Любопитно би било да се проучи по колко от тези 4401 британски закона са били отлагани някакви срокове.

Сещам се за онзи виц за английската ливада, която един нашенец решил да постигне на родна почва – взел си чимове от Лондон, засял ги, приложил всички правила за отглеждане на хубава ливада, но не станала същата като в двора на Сър Джон. Попитал нашенецът кое не прави като хората и се оказало, че трябва да я полива редовно… 400 години! Така се постига подредена, правова държава – с търпение и устойчивост, вкл. с устойчивост на законодателството. Докато си сменяме нормите по-често от носните кърпички, докато им отлагаме непрекъснато ефективното прилагане и докато нормотворчеството зависи от актуалното настроение на Премиера, няма да се сдобием с хубава английска ливада.

Дано е станало ясно защо БСК днес се противопостави на поредното отлагане на поредния срок – защото сроковете са за това, за да се спазват, а законите са за това, за да се изпълняват! И защото не в сроковете е заровено кучето, а в писането и приемането на законите.

 


86422