Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Нито един съд не уважи искането ни да изслуша историци за Интендантството

Нито един съд не уважи искането ни да изслуша историци за Интендантството



МС има експертиза да напише закон за царската реституция, казва адвокатката на Симеон Сакскобургготски по делата за имотите му

Има решение на работната група по казуса с царските имоти, но то се отнася единствено и само до това, че въпросът трябва да бъде решен законодателно от Народното събрание. Работната група не е казвала по никакъв начин, че изпълнителната власт няма отношение по случая, нито пък е казвала, че държавата трябва да продължи да води делата. Това не е вярно.

Не е вярна и тезата, която се налага от опозицията, че парламентът не може да се намесва, докато текат съдебни дела. До голяма степен именно пасивността на парламентите през последните години доведе до това държавата да води дела.

В последното решение за “Саръгьол” съдът недвусмислено казва, че е необходим закон за царската реституция. И че държавата е тази, която е в забава и не го приема. По времето, когато заседаваше работната група, регионалният министър подаде молби до Върховния съд по две от делата и до Градския съд по делото за “Врана”, в което предложи спирането им по взаимно съгласие. Имаше се предвид, докато решим въпроса законодателно. Веднага подадох становище, че сме съгласни с такова спиране. След което разбирам, че то е било оттеглено.

Изпълнителната власт не може да се крие зад решения на работната група, защото именно от държавата тръгнаха всички дела. Дори е по-целесъобразно законодателната инициатива за царските имоти да е именно на Министерския съвет, защото там има много голяма експертиза.

Освен това всички инструменти са в ръцете на държавата. Тя предлага промени в законите, включително процесуалните, по които се провежда доказването. Тя създава правилата, които определят кое е задължително и кое - не, с какви доказателства трябва да бъде решено едно дело.

Например наскоро беше променен текст от ГПК, с който се даде пълна яснота по въпроса, че решение на тричленен състав на ВКС не представлява задължителна съдебна практика. Нещо, което досега не беше така. Например, когато първият състав на ВКС по делото за “Кричим” се произнесе по въпроса за Интендантството, всички следващи съдебни състави, независимо от кое ниво на съдебната йерархия бяха, се позоваваха на това решение. И се мотивираха, че те няма да изследват въпроса въз основа на фактите по делото, защото вече има постановена задължителна съдебна практика.

Но нито един от съдебните състави в нито едно от съдилищата не уважи нашето искане да се изслушат специалисти историци, когато става въпрос за Интендантството. Съдиите смятаха, че имат достатъчно исторически познания, за да могат да се справят с въпроса. Но това не е така.

Едва след като Върховният съд излезе с това решение за Интендантството, държавата реши да води дела за останалите имоти на царя. И затова сега се повтаря като някаква мантра, че държавата печели делата.

Да, печели, защото беше създала 2 изключително несправедливи неща. Първо, когато беше отменен като противоконституционен законът, с който се отнемат царските имоти, Народното събрание не прие нови норми, които да уредят този въпрос.

Да, четох, че царят е бил против да се приеме такъв закон, но си го обяснявам с неговата деликатност. А и неговото разбиране не е такова, каквото би имал един юрист. С присъщата си скромност не е искал да се приема нещо персонално за него, защото се е надявал, че това, което важи за всички българи, важи и за него. Оказа се, че не е така.

Трябваше да има позитивна правна норма, която да урежда въпроса за царската реституция - дали с нарочен закон, дали като отделен текст в т.нар. закон за реституцията. Ние настоявахме, че разписаната в него норма - че се отменя реституцията на всички имоти от 9 септември 1944 г. до 1989 г., включва и въпроса за царските имоти. Но според съда не е така и трябва изрично да има уредба.

При това положение не може да се каже, че държавата има справедливо отношение към царската реституция. Защото тя е убедена, че ще спечели делата. След което евентуално ще се приеме закон. И той ще каже - да, възстановяваме ти собствеността, но съдът постанови, че тези имоти не са твои. Което е абсолютно несправедливо.

Ако няма закон - делата продължават и очакваме какво ще се случи в Страсбург. Но искам да се разбере едно - че главната идея е да се постигне такова споразумение между държавата и царя, което да уреди по справедлив и законен начин въпроса, защото би било много жалко неговото разрешаване да бъде оставено на Европейския съд по правата на човека. Независимо от това дали държавата ще спечели, или ще загуби делата, нейният авторитет ще пострада от това, че не е намерила в себе си нито сили, нито решителност да реши въпроса по достоен и справедлив начин, по който да покаже, че уважава всички граждани.

Б.Р. Авторката е адвокат на Симеон Сакскобургготски

 

Източник: https://www.24chasa.bg/