Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Обедняхме!

Обедняхме!



Мнение на Екатерина Здравкова - социален работник, доброволец от референдума, гр.Кърджали

Не се подвеждайте от заглавието! Няма да говоря за това колко сме бедни, нещастни и на кое място по доходи в Европейския съюз сме. За друго ще си поговорим! За по-страшното обедняване! За загубата на добро! 

Добротата никога не е напразна, защото тя благославя този, който я получава и онзи, който я дава. А доброто днес ни е нужно повече от всичко. Няма логична причина хората, живеещи в общества, да бъдат добри едни към други, но въпреки всичко те често проявяват доброта един към друг и на база на тази доброта светът се крепи. На база на една шепа идеалисти, ние все още виждаме някакъв смисъл в убийствено си ежедневие!

Един от тези хора бе дядо Добри, а с неговата кончина се отвори огромна празнина в българското общество! Доброто си отиде! Един от малкото символи на съпричастността и граничещата със святост доброта ни напусна!

А именно тя крепи устоите на всяко едно общество! Моралът и добротата! Колкото и голям да е техният дефицит и най-малката тяхна проява е способна да върне в правия път криволичещото в съвременния свят общество.

Дядо Добри бе наричан светец, аскет, отшелник, безсребреник, ангел, божий странник, пътник от миналото, просяк… Малко са българите, които не са чували за него, много са онези, които нямат и най-малка представа за истинската святост на делото му.

Той не разчиташе непознати да спасят плътта му, а искаше той да спаси душите им. Не може да бъде наречен просяк човек като него, който бе забравил нуждите си и събираше пари за възвишена мисия, далечна от материалните облаги.

Да дариш за храм означава да дариш за поколенията, за вярата в по-благочестивото бъдеще, за изграждането на човеколюбиви българи и силна държава . Това разчиташе, че прави дядо Добри без да търси благодарност и признание.

За живота на дядо Добри не са известни много неща. Добрият старец не желаеше известност и не искаше да разгласява подробности от битието си. За него бе достатъчно, че го знаят като добрякът, който събира пари и ги дарява за български черкви и манастири. Човекът с голямото сърце е роден през 1914 г. в с. Байлово и там приключи неговият път.

За миналото му е известно, че във войната е увреден слухът му от паднал наблизо снаряд. Какво го е подтикнало да стане божий странник, така и не сподели. Може би фактът, че в Байлово никога не е имало изобилие на материални блага или богати хора. Самият Елин Пелин пише: “Хубаво е моето родно село, хубаво е, но е много бедно.” Дядо Добри обаче направи родното си място богато духовно.

С автентичните си дрехи, с цървулите и шаячното си облекло, с дългата си бяла коса и брада дядото бе възприеман от много хора и като пътник от миналото. Той повече приличаше на свят аскет, отколкото на наш съвременник. На съвременник на безнравствеността и корупцията. Той сякаш идваше от старо време на различни нрави, когато милосърдието и вярата са имали по-здрави основи.

В същото време дядо Добри бе пътник… пътник от бъдещето. Човек, който събираше добродетели и береше плодове за вечния живот.

Сега пътят му продължава към бъдещето и вечността! За нас остават спомените и уроците. Уроците за преходността на материалното, за нуждата от благочестие и  човечност! За необходимостта от светли примери и герои, които да крепят разяденото ни от политически безчинства, корупция и кражби общество. Загубихме този пример! Отдалечихме се страшно много от пристана на човечността!

Обедняхме!

Но дали безвъзвратно? Само бъдещето ще покаже! Ключът за промяната е във всеки от нас и от нас зависи да оздравим обществото си и да възродим България!

За да сме горди съвременници на дядо Добри!

Поклон пред паметта му!

 

***************

Видко 2010 г.

 Image result for Video

ВИДЕО

На 31.03.2011 г. се състояха годишните награди „Видко” за принос и заслуги в развитието на гражданското общество в България. „Видовден” и Гражданско движение ДНЕС номинират и връчват  награди в четири категории: 

  • Гражданин за пример
  • Неправителствена организация
  • Обществено ангажирана личност
  • Работа в полза на гражданите

В категорията „Гражданин за пример” на 2010 г. бе награден Добри Добрев, най-големият дарител на Храм-паметник „Св. Александър Невски”. Добрият дядо Добри се прочу с това, че всяка сутрин извървява пътя от неговото село Байлово до София за да събира дарения за църквите. За жалост той нямаше как да присъства на церемонията, но наградата му бе връчена лично от Анжелика Цокова, която каза за него: „Дядо Добри показа, на всички нас, че не е необходимо да си богат и преуспял, за да бъдеш най-щедрия дарител за опазване и възстановяване на български църкви и манастири – символи на българската духовност и национална идентичност.”

Награди „Видко” 

 


52622