Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Оставете мутренския туризъм да фалира

Оставете мутренския туризъм да фалира



Всичко се обърка в ресора на министъра на туризма Николина Ангелкова. На теория, широко прокламирана от министърката, в новите договори за концесия на плажове печели оня, който предложи най-ниска цена за допълнителни услуги. Но на практика се оказва, че цената на шезлонг е многократно по-висока от обещаната в стотинки с добавянето на 5 лева за шалте, после и за още нещо. Това е само щрих от натрупването на негативни новини от началото на сезона. Джиповете на плажа са нещо обичайно, срещу което няма кой да вземе каквито и да било трайни мерки. Стряскащи цени за плажни принадлежности се оправдават със стари правила, които сега били променени, ама завареното положение не можело да бъде пипано.

В същото време различни фактори от така наречения туристически бранш споменават за държавна подкрепа, за масирана реклама с държавни пари, за спонсориране на чартърни полети. И още - за допълнително намаляване на ДДС - в единствения отрасъл у нас, който има привилегията да се ползва от намалена ставка - 9% вместо стандартните 20%. Появиха се дори идеи секторът да бъде субсидиран, за да преодолеел сегашната несгода. Както и още по-екзотичната идея да се намалят концесионните такси.

Намаляването на чуждите туристи по родното Черноморие, освен че е видимо и че за него предупреждават от месеци туроператорите, се отдава едва ли не на "вражеска" кампания от последните една-две седмици, когато проблемът влезе освен в социалните мрежи и в медиите. В крайна сметка и Министерството на туризма призна за очакван "лек" спад в рамките на 5-8% на почиващите отвън. Светъл оптимизъм. Справка на в. "Сега" за заявените полети - редовни и чартъри към двете ни морски летища, показа, че отливът е доста по-сериозен, надхвърля 15 на сто и отива към 20 процента.

Министърът на туризма, след дълго мълчание на фона на очертаващия се провал на сезона, проведе "спешни" срещи с кметове и с туристическия бизнес. От тях засега не следва нищо. Но

 

министерството обяви, че започва да гради стратегии

 

Първата от тях ще е за проучване и разработени модели за подкрепа на организирания туризъм, чрез които "да бъде увеличен притокът на още туристи за дестинация България". Стратегията се разработва от компания „Ърнст енд Янг“ по инициатива на министерството. След запитване на в. "Сега" се оказа, че проучването и съветите ще струват под 30 000 лв. - тоест под прага, за който трябва да се обяви обществена поръчка. От "Ърнст енд Янг" били разработили няколко варианта, "но и найконсервативният модел показва отличен ефект от мерките за стимулиране на организирания туризъм", увериха от министерството. Резултат се чака в края на август. Аргументът - туроператорите да се светнат за намеренията ни и ако им харесат, да ги отразят в програмите си за следващата година.

Дни по-късно министерството пусна вече истинска обществена поръчка - за анализи и пазарни проучвания във връзка с развитието на обособени зони за туризъм. Поръчката е за малко над половин милион лева с ДДС, като финансирането е от ЕС. Ще се проучва какво да се прави, за да се развива туризмът в обявените още през 2015 г. 9 туристически региона. Районите са Дунавски, Старопланински, Софийски, Тракийски, Долината на розите, Рило-Пирински, Родопски, Варненски Черноморски и Бургаски Черноморски. Както в. "Сега" писа, всъщност това разделение повтаря т. нар. туристическа карта на България, приета през 2013 г., в която районите са същите и за всеки от тях е определена "специализация".

И тук идва недоумението -

 

срокът за изготвянето на така наречените стратегии е... май 2021 г.

 

С кратко прекъсване Николина Ангелкова е министър на туризма от ноември 2014 г. Петилетка по-късно се оказва, че на министерството му липсват маркетингови изследвания и проучвания на туристическия поток в отделните райони, анализи и прогнози за туристическото развитие, маркетингови стратегии за деветте района и общ комуникационен план. Спечелилият поръчката ще трябва да разработи критерии за подбор на специализирани борси, изложения и други форуми, в които малкият бизнес в сферата на туризма да участва. Тепърва ще се създават бази данни за туристическите дейности и обекти в деветте района и за фирмите, които доставят храни и напитки, возят туристи и т.н.

Какво тогава е правило министерството през тези години, освен да оправдава съществуването си със снимки по международни туристически форуми и изложения? В серия изявления в зоната на кризисен пиар в последните дни министърът на туризма обяснява, че всяко действие днес ще има ефект в следващите поне 2-3 години. Какви са решенията, днес не знаем. Ако съдим по ефекта с отлива на чужди туристи през тази година, очевидно не е имало никакви действия през предходните. А експерти в туристическия бранш предупреждаваха, че основните наши конкуренти като Гърция, Турция, Египет, Тунис се завръщат на пазара с подобрени условия, подобрена сигурност и с атрактивна реклама. Това бе проспано от нашето министерство на туризма и каквито и стратегии да се пишат оттук нататък, ефектът от тях ще е минимален.

Тези дни министър Николина Ангелкова заяви, че не трябва да "отписваме летния сезон". Пред Би Ти Ви тя повтори познати числа - "през летните месеци на 2016 г. отчетохме увеличение от 19%, 2017 г. нарастването бе със 17 на сто. Миналата година процентът бе 5.8%". Не е ясно защо Ангелкова изтъква факти, които само показват охлаждането на интереса на туристите към България.

Проблемите с летния сезон са последица от десетилетно пренебрежение към качеството на обслужването. В последните години все по-масово се налага да се "внася" обслужващ персонал отвън. Но това са хора, които са тук временно и нямат никакъв ангажимент за лоялност към временните си работодатели. Десетилетия наред се залагаше на туристите отвън, докато към българите отношението бе по-скоро пренебрежително. Кризата с липсата на обслужващ персонал доведе до ниско качество, но при непрекъснато растящи цени.

Това наистина е печална традиция. И тя може да бъде пречупена само по един начин. Мутренският и рекетьорски туризъм трябва да бъде оставен да фалира. Ако трябва - сами да премахнат и без това незаконния бетон по плажовете си. Министерството на туризма, което го крепи, да бъде закрито в този си вид и състав като очевидно негодно да работи. За да може да се започне начисто.

PS. През 2018 г. приходите от концесии от отдадените над 200 плажа са 18.2 млн. лв. Това очевидно не се връзва по никакъв начин с обявяваните драстично високи цени за допълнителни услуги. Спешни промени в закона за концесиите, които вървят в парламента, пък целят да намалят контрола при отдаването на плажове на концесия - в интерес на досегашните "стопани".

 

 

Източник:https://www.segabg.com/


105975