Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / Парадокс >> ГЕРБ и Д...
Парадокс >> ГЕРБ и ДПС гласуваха... срещу себе си в Брюксел

Парадокс >> ГЕРБ и ДПС гласуваха... срещу себе си в Брюксел



Елена Йончева в Европарламента в Брюксел


Резолюцията за свободата на медиите събра огромно мнозинство, само ВМРО бе против

 

ГЕРБ и ДПС изпаднаха в парадоксалното положение да гласуват вчера в Брюксел срещу собствената си медийна политика, разобличена в Резолюция на Европарламента, чийто съавтор от България бе Елена Йончева (БСП). От 696 гласували евродепутати 553-ма подкрепиха документа, 54 бяха против, а 89 се въздържаха.

От българските евродепутати почти всички присъствали от ГЕРБ (Андрей Ковачев, Ева Майдел, Андрей Новаков, плюс присъдружният от СДС Александър Йорданов, но без отсъстващия Емил Радев) подкрепиха резолюцията за "Укрепване на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите". Разколеба се само депутатът от ГЕРБ Асим Адемов, който се чудеше как да гласува, защото в подпомагащата Комисия за култура и образование бе подкрепил резолюцията, а в пленарната зала се обяви за "въздържал се".

ДПС също гласува "за" с цялата си група (Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючук и Искра Михайлова), въпреки че депутатът от същата партия Делян Пеевски като медиен магнат е превърнал изданията си в глашатаи на ГЕРБ, докато партията му официално е в опозиция. Пеевски многократно е критикуван в международни доклади като един от главните виновници за сриването на България в класациите за медийна свобода.

Подкрепа даде и цялата група на БСП (Иво Христов, Цветелина Пенкова, Петър Витанов и Елена Йончева). Единствените български евродепутати, които твърдо застанаха против документа, бяха пратениците на ВМРО Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков, представящи се в Брюксел за консерватори.

Резолюцията осъжда посегателствата срещу свободата на словото, заплахите срещу журналистите и натискът на властите върху медиите за превръщането им в проправителствени пропагандни инструменти. Тя призовава Европейската комисия да пресече използването от държавите на еврофондове за финансиране на угоднически медии и да подкрепи финансово независимите и разследващи журналисти. По този въпрос активна роля е играла Елена йончева, която е бивш журналист и е един от шестимата "докладчици в сянка", дали принос за написването на документа от полякинята Магдалена Адамович (ЕНП), която бе вносител на резолюцията и главен докладчик за мотивите. 

В писмо до в. "Сега" Йончева обясни, че при работата над резолюцията е имала предвид преди всичко състоянието на медиите в България, но "умишлено нито една държава-членка не е спомената поименно в документа, защото целта е да се приеме законодателство, което да се отнася за целия Европейски съюз – рамка, която в момента липсва. С нея Европейската комисия ще трябва да посочи конкретни решения, които да бъдат съобразени с принципите, записани в резолюцията."

По нейно настояване с резолюцията се призовава за амбициозен бюджет на ЕС, в който да има средства за подкрепа на независимата журналистика, особено на разследващите журналисти. Тя изисква европейското финансиране да бъде разпределяно не от правителствата, а от независими европейски организации.

„Разследващата журналистика напоследък отсъства. Скоростта, с която се разпространява информацията стана по-важна от качеството й. Журналистическите разследвания са скъпо и опасно начинание“, коментира Йончева след гласуването. 

В документа по предложение на Елена Йончева, се изисква повече прозрачност във финансирането на медиите, не само в тяхната собственост, както е в България. Според нея правилата за посочването на крайните собственици често се заобикалят или се спазват формално. Ако финансовите потоци за издръжката на медиите бяха известни, читателите щяха да се ориентират за обективността на информацията в тях. С документа се осъжда и всеки опит за монополизиране на медиите и упражняване на политическо влияние върху тях.   

По настояване на българската евродепутатка се призовава и за разработване на европейско законодателство, което да защитава журналистите от съдебни дела, които се образуват с цел да бъдат сплашени или дискредитирани  - т.нар. SLAPP дела. Това не означава, че тези, които под претекст, че са журналисти, публикуват лъжи и клевети, ще бъдат защитени от съдебно преследване. „Това са две различни писти. Целта е да не се преследват журналисти за това, че са изразили позиция“, коментира тя.

Елена Йончева получи подкрепа и за още няколко предложения:

  • Да се въведат стандарти и отличителни характеристики за медийна свобода в целия Европейски съюз, тъй като сега съществуват големи различния между държавите-членки - в класациите има почти 100 пункта разлика между страните от ЕС, които се представят най-добре, и тези на дъното. България е на последното място от държавите-членки на ЕС по свобода на медиите – 111-то в световната ранглиста за 2019 г., изготвена от „Репортери без граници“. 
  • Управляващите да осигурят прозрачност на дейността си. Държавите-членки да гарантират достъп на журналистите и медиите до парламентарните дебати, членовете на парламента и висшите държавни служители, до информация от публичен интерес и до публични събития, пресконференции, особено с участието на представители на правителството. 
  • Публичните личности и управляващите да се въздържат от очернянето на журналисти. Държавите-членки да осигурят защитата на медиите при отразяването на протести и демонстрации, за да могат журналистите да вършат работата си без страх
  • Жените журналисти да получат допълнителна защита, тъй като те са особено уязвими на тормоз и заплахи
  • Компаниите, които управляват медийни социални платформи да се включат в Кодекса на поведение, представен от Европейската комисия, в който има правила срещу езика на омразата. Европейската комисия и държавите-членки да събират по-достоверни данни за степента на разпространение на езика на омразата и на престъпленията от омраза.  
  • Потребителите да имат възможност да сигнализират за потенциална дезинформация, за да може да се улесни по-бързото й коригиране, като в същото време да се позволи и проверка на фактите от независима, трета страна, за да не се допуска погрешно използване на този инструмент. 
  • Европейската комисия и държавите-членки да подпомогнат образователна политика, която увеличава медийната и информационната грамотност, да дава възможност на гражданите да мислят критично и да им помага да откриват дезинформацията.

В резолюцията се предвиждат и мерки в подкрепа на медиите, които пострадаха от пандемията заради COVID-19. 

Докладчикът Магдалена Адамович заяви: „Днес сме свидетели на оттегляне на демокрацията и завземане на власт с лъжи. Не съществува свобода без независимост на медиите, нито демокрация без медиен плурализъм. Медиите следва да служат на истината, а не на лъжите. Те следва да служат на гласоподавателите, а не на тези, които са на власт, и следва да бъдат използвани за контрол върху властта. Медиите трябва да защитават демокрацията, но те могат също да я убият. Ето защо медиите трябва да бъдат независими“.

 

Източник: https://www.segabg.com/

 



141066