Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Пловдивчани харесват...
Пловдивчани харесват града си, но не и управниците си.

Пловдивчани харесват града си, но не и управниците си.



Данните са резултат от представително количествено изследване сред пълнолетното население на община Пловдив, проведено в 5-11 ноември 2012 г. от агенция „ЕСТАТ“, в партньорство с Гражданско движение „ДНЕС“. В проучването са обхванати 400 лица, на възраст 18 и повече години. Използваният метод на регистрация е „телефонно интервю в дома на респондента”. Целта на изследването е да анализира социално-икономическата ситуация, политическите нагласи и гражданската активност на населението в общината, като са включени респонденти, както от градовете, така и жители на съставни села от община Пловдив. Резултатите от проучването бяха представени на пресконференция днес, 5 феруари 2013 г., в Пловдив, от Анжелика Цокова – член на Координационния съвет на „ДНЕС“, и Иво Желев – управител на социологическа агенция „Естат“. 

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ОБЩИНА ПЛОВДИВ 

69% от анкетираните са напълно или донякъде съгласни с твърдението, че Пловдив е добро място  за  живеене. Подобен дял е сравнително висок и се дължи предимно на мненията на младите, висшистите, работещите на ръководни или изпълнителски длъжности и получаващите над 300 лева. Обратно, общината не е добро място за живеене според възрастните, нискообразованите, пенсионерите и хората с по- ограничени доходи. Фактът, че в групата на така наречените „доволни“ са младите, добре осигурени материално и образовани представители на населението, които обикновено са по-критични и взискателни, говори, че в Пловдив има достатъчно добри условия за живот. 

За да се добие по-конкретна представа за отделните аспекти в общината, е необходим анализ на оценките, които се дават за цялостното и икономическо състояние и за проблемните области в нейното развитие. Класацията на основните проблеми е безспорно оглавена от икономиката, с дял от 47%, следвана от инфраструктурата (25%). Останалите проблеми са със сравнително по-ниски дялове - чистота и транспорт, с по 9%, местна администрация (5%), здравеопазване (4%) и други. 

Имайки предвид значителната преднина на икономиката, не е изненада, че най-спешният за решаване проблем е безработицата (32%). За разлика от повечето други изследвани общини обаче, топ 3 не се състои изцяло от проблеми, произтичащи от слабости в икономиката - пловдивчани поставят на второ място по спешност инфраструктурата, с дял от 20%. Следват я ниските заплати и пенсии (14%), трафик и чистота, с по 7%, лоша администрация, здравеопазване и нисък стандарт на живот, с дялове от по 4%. 

Икономическото състояние на общината е оценено със средна оценка от 3.82, което представлява увеличение от 3.57 през 2010 г. и нарежда Пловдив на второ място по този критерии, срез изследваните досега общини. 

С оглед на цялостно положителното отношение към Пловдив като място за живеене и сравнително високата оценка за икономиката на града, не е изненаданиският дял на желаещите да се преселят трайно в друго населено място – 16% отговарят положително на този въпрос. 

КАК СЕ УПРАВЛЯВА ОБЩИНАТА? ОЦЕНКА НА КМЕТА, АДМИНИСТРАЦИЯТА И ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ 

Важен елемент от изследването е отношението, което населението на общината има към представителите на местната власт и на администрацията. 

Избраният на последните местни избори кмет, Иван Тотев, получава Добър 3.96 за работата си, което го поставя сред най-ниските резултати при сравняване с други общини. Най-критични са възрастните, получили основно и по-ниско образование, пенсионерите, работещите на изпълнителска длъжност, хората с по-ниски, до средни доходи. Високи оценки дават предимно висшистите, учащите, работещите на ръководна длъжност и хората с високи доходи. 

Общинският съвет получават значително по-ниска оценка за работата си, 3.56. Това говори за запазване на политическото напрежение между отделните групи, който намери израз в разразилия се наскоро скандал в съвета по повод честването на 100 години от Балканската война и пуснатия по уредбата химн „Шуми Марица“. Наличието на подобни противоречия е естествено да доведе до по-скептично настроени към работата на местния парламент граждани и, съответно - да се отрази на оценката за нея. 

Общинската администрация също не се ползва с особено добър имидж в очите на пловдивчани -  със средна оценка от 3.49, тя отбелязва спад от 2010 г. (3.71). Най-критични са групите на нискообразованите, хората на средна възраст, безработните, домакините и лицата без доходи. 

ПОЛИТИЧЕСКИ НАГЛАСИ В ОБЩИНА ПЛОВДИВ. ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ 

На фона на сравнително положителното отношение към общината в икономически аспект прави впечатление недоволството от слабото политическо представителство. Цели 69% от населението смятат, че местните политици не представляват интересите им, като най-недоволни са младите, получилите средно или по-ниско образование, безработните, хората без доходи. Това са и групите, които могат да бъдат определени като най-чувствителни към степента, в която се представляват интересите им. 

Що се отнася до изпълнението на предизборните обещания, делът на негативните впечатления е малко по-нисък, отколкото при индикатора „политическо представителство”. 62% са на мнение, че поетите ангажименти не се спазват, или е само в малка степен. За разлика от предходния въпрос, тук по-критични са възрастните, но по критериите „доход” и „образование” профилът съвпада с разгледания по-горе. Удовлетворени от степента на спазване на обещанията са хората на средна възраст, висшистите, учащите, хората с високи доходи. 

При подобни дялове на негативните отговори, индикиращи прекъсване на връзката между избираеми и избиратели, не е изненада отдръпването от активния политически живот. Макар и процентът на хората, декларирали своята активност на последните избори да е много висок (81%), само 9% от пловдивчани биха се кандидатирали и за избираема длъжност в общината

Ефектът от нежеланието за „забъркване“ в политиката може да се търси и на ниво гражданска активност – само 10% членуват в някаква организация. Апатията на пловдивчани проличава и в ниската протестна активност (9% са протестиралите през последната 1 година) и до нисък процент на желаещите да се ангажират с граждански инициативи, имащи за цел да контролират и коригират дейността на политическия елит. 

КОНТЕНТ АНАЛИЗ  

В допълнение към количественото изследване за община Пловдив е направен и контент анализ на изказванията и дейността на политиците за месец октомври 2012 година, отразени в няколко регионални медии – в-к Марица, Southern news-южните новини, Пловдив онлайн, Пловдив медиа, Под тепето. Целта на анализа е да се откроят най-дискутираните теми от местните политически лица и да се направи сравнение с дефинираните от жителите на общината сфери, в които следва да се работи. За установяване степента на съответствие между политическия и реалните проблеми на жителите на общината, е изработен индекс на връзката между политическия и обществен дневен ред. За установяване доколко политическите дебати са в съответствие с реалните проблеми на жителите на общината, е изработен индекс на връзката между политическия и обществен дневен ред

Най-разглежданите теми в рамките на изследваните статии са политика (45%), икономика (34%) и социална политика (21%). Присъстват още материали на любопитни теми, в раздел култура, закон и ред и други, но делът им е значително по-нисък. Интерес представлява класирането на основните проблеми, които се отразяват в разглеждания период. Начело застава инфраструктурата, с дял от 28%, следвана от социални проблеми и финанси на общината, с по 15%. Пътища/улици заемат четвърто място (10%), а по-надолу в класацията се нареждат култура и религия (9%), работа с европейски и международни институции (8%) и други. 

В същото време, проучването сред населението показва, че сред най-често посочвани проблеми в Пловдив са: Икономика – 47%, Общинска инфраструктура – 25%, Чистота, сметосъбиране – 9%, Транспорт, трафик – 9%, Местна администрация  - 5%, Здравеопазване – 4%. При съпоставяне на двете класации, става ясно, че имаме малка степен на препокриване между проблемите, вълнуващи гражданите и политиците. 

Анализът показва, че темите, които вълнуват обществеността и за които политиците се изказват, се препокриват, макар и да са с различна честота. Изчисленият индекс на съвпадение е със стойност от 37%, което е сред най-високите, получени досега.