Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / ПРОЕКТЪТ АЕЦ „БЕЛЕНЕ...
ПРОЕКТЪТ АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ – Първа част

ПРОЕКТЪТ АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ – Първа част



Коментар на Георги Христов, енергиен експерт към Гражданско движение „ДНЕС“        

С всеки изминал ден темата за изпълнението на проекта АЕЦ „Белене“ става все по-актуална. Въпросът, какво да се прави с платеното и доставено от руската страна оборудване очаква категоричния си отговор от компетентните институции. За обществото завръщането към ядрените реактори изглежда проблематично от политическа, но не и от технологична гледна точка. Проектът АЕЦ „Белене“ не беше спрян поради липса на експертни оценки, а по чисто политическо решение и то на чуждо правителство. Това стана след посещението на държавния секретар на САЩ в България. В интервю, посланикът на САЩ у нас също даде лоша оценка за него.

След три години финансиране в този управленски мандат на различни дейности по площадката на АЕЦ „Белене“, правителството непрозрачно, без обществото ни да бъде запознато с мнението на експертите от банка HSBC взе решение, да се откаже от проекта за АЕЦ „Белене“. Като припомням, че предишното правителство през 2008 г. отпусна на НЕК сумата от 300 млн. лв. от бюджетния излишък за оборудване на АЕЦ „Белене“, днес сме изправени пред реалната опасност, след като това правителство реши, че няма да се строи АЕЦ „Белене“, срещу България да бъде обявена процедура за предоставяне на нерегламентирана държавна помощ. Размерът на глобата, която би заплатила България в полза на бюджета на Брюксел е в размер на 600 млн.

Все пак нещата не са толкова прости. В България нови ядрени мощности не са строени от много години и проекти от ново поколение  ядрени реактори и съоръжения към тях не са изграждани и изпробвани на практика. Освен това е необходим и задълбочен анализ на комплекс от въпроси от финансово, технико-технологично, организационно и пр. естество.

На първо място, естествено, стои въпросът за необходимостта от тази мощност. Във връзка с това, правителството възложи на БАН разработването на анализ, който да отговори на този и други въпроси. Публикуваният доклад предизвика остри спорове между привържениците и противниците на проекта. Голяма част от мотивите са обременени политически и с чуждо влияние.

България и регионът в близките десетилетия ще имат все по-голяма нужда от електроенергия, а в същото време, поради европейските екологични политики, енергийният сектор ще се сблъска с доста предизвикателства и е възможно да се стигне до затваряне на голяма част от ТЕЦ, които се определят като „мръсни“ мощности.

Ако се погледне по-задълбочено, в последния доклад „Световна енергийна перспектива 2017“, която е водещата публикация на Международната агенция за енергетика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ще се види, че за успешно постигане на целите за опазване на климата, мащабното използване на атомната енергия е неизбежно. Още повече, според съответния сценарий, до 2040 г. трябва да се увеличи глобално количеството електроенергия, произведена от АЕЦ. Стратегическата цел на ЕС за почти напълно елиминиране на емисиите от CO2 от енергийния сектор до 2050 г., е дефинирана в пътната карта за декарбонизиране на ЕС, което налага да се строят нови централи на основата на нисковъглеродни източници. В това отношение атомната енергия спада към възобновяемите енергийни източници. В ЕС всяка страна членка има право да избере подходящия за нея енергиен микс. 

Поради тежките условия, които вече са факт и са приети от Европейската общност по отношение на емисиите на големите горивни уредби, България ще изпадне в доста затруднено положение само след 6-7 години. За тези 6-7 години не може да имаме работеща атомна централа никъде другаде. Единствената, която може да работи реално през 2026-2027 г. е АЕЦ „Белене“.

По отношение на т.н. алтернативен вариант АЕЦ „Козлодуй“, трябва да се подчертае, че с това оборудване означава да се започне изграждането на нова централа. Означава също да се съхранява наличното оборудване 10 години. Кой ще го гарантира през тези 10 години?

Лицензионният процес за започване на два нови блока е дълъг и струва пари. По избора на площадка за 7 блок е извършена доста голяма част от дейността, но там става въпрос за реактор АР 1000. За наличното оборудване става дума за реактор модел ВВЕР-466, т.е. всичко трябва да започне отначало.

По същество това е нов проект и е крайно неразумно, защото отново трябва да се иска разрешение от Румъния и други заинтересовани субекти. Освен това, при площадката за 7 блок няма възможност да се сложи 8-ми. Трябва да се избере друго място, където да се построят два блока. Да се строят два нови блока е огромен проблем и скъп вариант.

Основният проблем се очертава като политически, а не като финансов и е свързан пряко с липсата на национална енергийна стратегия и планиране за различни срокове по изпълнението ѝ. В това отношение заслужава да се припомнят стихийно реализираните проекти за ВЕИ в периода 2010 - 2011 г., с които България в голяма степен изпълни още през 2012 г. задължението си в Стратегия 2020 да въведе поне 16% ВЕИ в енергийния микс. Това доведе до сериозни енергийни дисбаланси и до тежки дефицити в НЕК.

Нуждата от този проект за България е безусловна, заради необходимостта да произвеждаме достъпна електроенергия според новите изисквания на Европейската общност. Увеличаването дела на  ВЕИ е необходимо, но при определяните от КЕВР цени е много трудно да дойдат инвеститори. При това, трябва много да се внимава да  не се увеличава дефицитът на НЕК. Възможно е през следващите 10 г. страната да няма нужда от допълнително производство на електрическа енергия, но ако след това се появи и няма построена централа, кой ще я осигури?

Много сериозен анализ на проекта „Белене“ се съдържа и в изготвения доклад от Виенския международен център за ядрена компетентност по поръка на Българския Атомен Форум (Булатом). В анализа за бъдещето на проекта се съдържат четири варианта - да се строи със 100% държавно участие, да е изцяло частен проект, да се реализира като партньорски проект на държавата с инвеститор или да не се строи изобщо, а оборудването да се предаде за скрап.

Според доклада България ще се нуждае от значително подновяване на генериращи мощности (това важи и за въведените вятърни и соларни централи) през следващите десет години и всички варианти и технологии трябва да се оценяват равнопоставено.

Ключова препоръка към българското правителство е сериозно да преразгледа своята “позиция на неучастие“ по отношение на бъдещето на проекта Белене. В световен мащаб не съществува прецедент, в който ядрени проекти да са се изпълнявали без участие на държавата. Възможни са различни форми, елементи и степени на участие, сред които такива вариращи от директно спонсориране, гаранции по заеми и данъчни кредити, до дългосрочни споразумения за изкупуване на енергията и договори за разликите в цените, е посочено в доклада.

Далеч по съществен е рискът от прекратяване на работата на работещите ТЕЦ на Марица изток, използващи лигнитни въглища, както и централите в Бобов дол и Русе, които не отговарят на нормите на ЕС за замърсяване на въздуха. Потенциално около 4000 MW генериращи мощности са заплашени от затваряне още през 2020 година, сочат авторите на доклада.

В него е посочено разминаване в данните на ЕСО и ЕК за производствения капацитет на страната – съответно 12,7 гигавата и 10,9 гигавата. Повечето нови мощности използват възобновяеми източници – към 1,7 гигавата, тоест не предлагат непрекъсната надеждност, отчитат още експертите.

България е в добра позиция по отношение на декарбонизацията на енергийния сектор, особено ако се вземе очевидно необходимото решение да се довърши АЕЦ „Белене“. По-скоро необходимостта от нова ядрена мощност идва от енергийните нужди на страната след 10 години, когато рискът да не работят мощности в Марица изток или Козлодуй е много голям. Енергийните проекти са стратегически за всяка държава и тези решения се вземат години напред. Енергийната независимост е елемент от суверенитета на всяка държава и това не трябва да се забравя или забавя.

Всеки българин, неангажиран политически и независим от външно влияние, трябва да разбере, че втората АЕЦ трябва да бъде точно в Белене, защото там за такава централа са получени всички необходими разрешения и са похарчени вече много пари за устройство на съответната площадка. Такова решение има много повече ползи, отколкото загуби.

1. Цената на електрическата енергия, произведена от АЕЦ е много по-ниска и по-стабилна във времето спрямо другите източници на електрическа енергия. Не е нужно да се обяснява какво огромно значение има цената на електрическата енергия както за бизнеса, така и за битовите и небитовите потребители. Тя е на първия ред в калкулацията на всяка стока и услуга. Освен това АЕЦ са най-стабилните производители на електроенергия, защото работата им не зависи от природни фактори – вятър, слънце, вода и др. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че една АЕЦ се експлоатира в течение на 60 години, което дава възможност да се възстановят разходите за нейното изграждане.

2. По време на строителството на АЕЦ "Белене" ще се открият около 11 000 работни места, непосредствено в Белене и не по-малко от 5 000 от поръчки за централата, които ще се изпълняват от други фирми. След пускането в експлоатация в нея ще работят около 1700 души, като дейността ѝ ще се обслужва от още 2500 служители на свързани фирми. Това е от особено значение за младите българи.

3. Редица страни като Турция, Обединените арабски емирства, Виетнам, Индонезия и редица африкански държави, в които започва изпълнението на проекти за  АЕЦ и нямат опит и специалисти в тази сфера, ще търсят консултанти, производители на части от оборудването, строители т.н. Всичко това се превръща в нови работни места и икономически ползи за България.

4. Построяването на АЕЦ "Белене" ще осигури стабилизиране и развитие на единствения останал жив отрасъл на българската икономика – енергетиката.

5. С развитието на атомната енергетика ще се съхранят, увеличат и надградят с опит и знания специализираните кадри, които са създавани в течение на много години. В противен случай те ще бъдат купени от други страни, които усилено развиват своята атомна енергетика, както например съседна Турция.

 

Очаквайте продължение!

 

ВИЖТЕ КОМЕНТАРИ И ПОЗИЦИИ ПО ТЕМАТА:

Сбогом, Гинке. Здравейте, кончета, комари, костенурки и горски глухари!

Експертът на "ДНЕС" Георги Христов: ЕРП-та не могат да се разпродават с лека ръка

"Сделката“ за ЧЕЗ: Всички пътища водят към… Борисов и стремглавия упадък на властта!

Стига лъжи! Режим на тока има... властта ни върна в 1984 г.