Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / ПРОЕКТЪТ АЕЦ „БЕЛЕНЕ...
ПРОЕКТЪТ АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ – Втора част

ПРОЕКТЪТ АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ – Втора част



Коментар на Георги Христов, енергиен експерт към Гражданско движение „ДНЕС“ 

И така, от днешна гледна точка какъв е отговорът на въпроса нужна ли е на България нова ядрена централа?

От политическа гл.т. трябва да се отбележи, че се нагледахме на нелогични, прибързани и незащитаващи интересите на страната ни политически решения в областта на ядрената енергетика през последните 20 години. Нека само да се припомни спирането на 1-4 блок в АЕЦ „Козлодуй“, забавяне стартирането на изследванията за блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“ за удължаване на ресурса им и накрая прекратяването на АЕЦ „Белене“ с аргумента, че проектът е икономически неизгоден. Говорим за проект, който щеше да изразходи в най-тежкия икономически вариант около 11 милиарда евро, но с произведената електроенергия тези пари щяха да се възстановят на държавата, а последните 20 години блоковете щяха да работят на пълна печалба,  както това се случва с блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“ в момента.

Какво направиха няколкото български правителства след спирането на проекта? Взеха допълнителни заеми в размер на около 16 милиарда лева, които няма да се върнат с принадена стойност на държавата от секторите, в които се влагат (здравеопазване, военно – промишлен комплекс и др.). По същия начин стои въпросът и за вече изразходените около 2 милиарда лв. за саниране, което несъмнено е добра идея и е полезна за хората, но държавата няма да си върне тези средства.

В периода 2006 г. -2012 г. проектът „Белене“ вървеше с пълна сила. Една от задачите на основния консултант по проeкта – фирма „Парсънс“, бе да направи икономическа обосновка на необходимостта от строителство на нова ядрена мощност. Такава бе направена във варианти и тя определено доказва тази необходимост, както и финансовата целесъобразност на проекта.

През 2011 г.-2012 г. правителството на България нае HSBC да направи вариантен икономически анализ на проекта „Белене“. Дори и най-негативният вариант в този анализ пак показваше, че централата трябва да се построи и ще се откупи във времето. Междувременно България беше осъдена от Международния арбитражен съд и в края на 2016 г. плати 600 млн. евро за поръчаните два комплекта оборудване.

Зимата на 2016 г. беше извънредно студена. За да бъде покрит върховият товар на системата, който беше около 8 000 МВ, и за да няма режима на тока, беше спрян износът на електроенергия. Бяха пуснати в експлоатация всички възможни налични генериращи централи, при положение, че на хартия системата ни разполага с над 12 000 МВ инсталирани мощности. За определен период от време дори ПАВЕЦ „Чаира“ се използва като генерираща мощност. Заслужава си да допълним и факта за неналичния резерв от мощности или за това какво щеше да стане ако някоя от действащите централи беше аварирала. През тази зима българската електроенергетика имаше късмет, но за следващите никой не може да гарантира подобно нещо. Интересен е и въпросът с какви централи все пак този товар беше обезпечен. Така наречените ВЕИ тогава просто ги нямаше, но със своите почти 5 000 МВ те влизат в посочените по-горе над 12 000 МВ. Освен това нямат необходимата реактивност за покриване на товари.

Много е важно да се отбележи, че ЕК наложи още едно неизгодно за страната ни решение – до 4 години, т.е. до 2021 г., въглищните ТЕЦ в страните на Европейската общност следва да прекратят своята работа. Решението е свързано с мерките за ограничаване на замърсяването и затоплянето на климата. България беше против. Може би ще се получи отстъпка с някакъв срок, в който трябва да спазим взетото решение, но все пак, България като член на Общността ще трябва да се съобрази и да го изпълни.

Допълнително и естествено възникват и следните въпроси:

Известно ли е, че АЕЦ „Белене“ е с реактори с най-високата степен на безопасност /3+/ и най-дълъг проектен ресурс на блоковете от 60 години?

Известно ли е, че изграждането на един нов реактор на площадка в АЕЦ „Козлодуй“ ще е с цена, приблизително равна на договорената за двата реактора на АЕЦ „Белене“?

Известно ли е, че за построяването на І-ви блок на АЕЦ „Белене“ са необходими 3 години, а на ІІ-ри блок още 4 години, докато строежът на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ може да започне най-рано след 12 години?

Ако не се реализира проектът за АЕЦ „Белене“, на какви цени България ще купува електроенергия от своите съседи - на приятелски или на пазарни?

Бъдещата АЕЦ в Турция и съществуващата АЕЦ в Румъния  по-малко опасни ли са, отколкото АЕЦ „Белене“?

Как България ще покрие или отпише огромните разходи, които е платила до момента от джоба на данъкоплатците за изграждането на площадката в Белене? Може ли България да си позволи, за да „дублира" проекта в Козлодуй с ново проучване и проектиране, за строителство и за присъединяване на новите мощности?

Има ли България полезен ход ако след изтичане на срока за експлоатация на 5 и 6 блокове в Козлодуй се окаже в ситуация от печеливш износител на електроенергия във вносител? Реален ли е рискът с внос на електроенергия, цените ѝ да надминат тези в съседните страни, от които ще се внася?

Въпросите могат да продължат, но отговорите със сигурност ще наложат няколко ясни извода:

България не трябва да се отказва от най-изгодния ядрен проект. Цената в резултат на  безотговорно и икономически немотивирано решение ще платят българските данъкоплатци с по-високи цени на електроенергията и с намаляване на енергийната независимост на България. Вече започнаха коментари, че цената на тока в близкото десетилетие ще има наказателен характер спрямо българите, но управляващите не са казали, как ще се понесат тези цени? Не е ясно след закриването на АЕЦ „Козлодуй“ и без реализирането на проекта АЕЦ „Белене“ как ще се гарантират бюджетите на бизнеса, битовите и небитовите потребители на електроенергия.

Това как България ще реши въпросите за финансирането, одобренията от ЕС, лицензирането, въпросите за околната среда и площадката, зависи от обстоятелствата, които се формират.

Както се посочи по-горе, в световен мащаб не съществува прецедент, в който ядрени проекти да са се изпълнявали без участие на държавата. Възможни са различни форми, елементи и степени на участие, сред които такива вариращи от директно спонсориране, гаранции по заеми, и данъчни кредити, до дългосрочни споразумения за изкупуване на енергията и договори за разликите в цените.

Изцяло частни ядрени проекти няма, не е имало и едва ли ще има. Мнозина се заблуждават от това, че в някои държави в компаниите, управляващи АЕЦ, има и частни капитали. Участието на държавата в АЕЦ „Белене“ е задължително и от законова гледна точка а и от това, че ядрените проекти са мега проекти, които освен икономическата страна имат и значителна политическа компонента. Показателен е примерът на САЩ. Строителството на най-новите АЕЦ се извършва от енергийни компании с обществено и частно участие, а правителството предоставя финансови гаранции. Ролята на държавата се оценява като потенциален риск за успеха на проекта.

Да се пренасят механично условията, договоренностите и споразуменията от един проект към друг е неправилно, макар че някои идеи могат да се ползват, но внимателно. Първо, България не е Унгария, второ, ние имаме невероятно предимство, защото проектът ни е години напред пред Пакш 2. Имаме готова лицензирана площадка, на практика готов и лицензиран проект, ядрено оборудване на площадката и редица други условия. Не на последно място е и определен интерес у нашите съседи да станат потенциални купувачи на електроенергия. Полезно е да се ползва опит от други проекти, но да се правят подобни сравнения не е нужно. България може да постигне далеч по-добри параметри от Пакш 2, стига проектът да се управлява от компетентен екип.

От друга страна изграждането на АЕЦ изцяло като частна собственост на чужд инвеститор не освобождава държавата от редица отговорности, сред които са ядреният риск и управлението на РАО и ОЯГ, но в същото време лишава държавния бюджет от гарантирани постъпления от продажбата на електроенергия. Не бива да се забравя, че българската държава вече е инвестирала сериозна сума за реализацията на проекта до тук, както и че има два реакторни комплекта.

Ето защо е странно, че никой от държавното ръководство до този момент поне публично не разглежда възможността АЕЦ „Белене“ да бъде реализирана по модела на АЕЦ „Пакш“ 2 в Унгария. Упоритостта на унгарското правителство доведе до това, че проектът за разширение на АЕЦ „Пакш“ се превърна в успешен модел за изграждане на нова ядрена мощност на територията на ЕС. Пътят е прокаран. Всеки, който би тръгнал по него ще върви по утъпкана пътека.

Накратко казано, унгарският модел за АЕЦ „Пакш“2 представлява финансиране на проекта с междудържавен заем при благоприятни условия и лихвени нива, който започват да се връщат от продажбата на електроенергия от централата едва след като тя бъде построена и пусната в експлоатация. Това гарантира на Европейската комисия, че ще бъде спазено антидъмпинговото законодателство на Общността и няма да има нерегламентирана държавна помощ. В същото време Унгария си осигурява гратисен период, в който ползва финансиране за изграждане на новите два блока, без да натоварва държавния бюджет и гарантира енергийната сигурност на страната след извеждането от експлоатация на вече застаряващите енергийни мощности. И освен това в междуправителственото споразумение между Унгария и Русия за заема се гарантира на унгарската икономика, че до 40% от дейностите, свързани със строителството и доставката на материали и услуги, ще бъдат предоставени на местни компании.

Проектът за изграждане на два нови ядрени блока по руски дизайн в унгарската АЕЦ „Пакш“ ще носи на Унгария годишна норма на възвращаемост от 7,35%. Това сочи доклад на Европейската комисия във връзка с разследването на рентабилността на проекта за АЕЦ „Пакш“ 2 и риска от държавна помощ от страна на Будапеща при реализацията на новата ядрена мощност, съобщават унгарски медии. Брюксел не само даде зелена светлина за АЕЦ „Пакш“ 2, стигайки до извода, че няма нерегламентирана държавна помощ и че проектът е рентабилен и конкурентен в пазарни условия, но дори и потвърди, че средната норма на възвращаемост е адекватна на финансовите пазари в региона. Според Брюксел, проектът за АЕЦ „Пакш“ 2 е в съответствие с целите на Договора за Евратом и ще подпомогне тяхното изпълнение. Освен това новата ядрена мощност на Унгария обслужва европейските интереси, тъй като укрепва сигурността на доставките на електроенергията на ЕС.

Междудържавният заем от Русия за АЕЦ „Пакш“ 2 даде възможност за финансиране при благоприятни условия, каквито не могат да се намерят на финансовите пазари. Всичко това показва, че вземането на междудържавен кредит не е нито нещо екзотично, нито акт, който би създал политическа, икономическа или финансова зависимост на страната от кредитора, щом договорените условия на кредита удовлетворяват и двете страни, а изплащането му започне след като има реално генериране на приходи. 

Няма никакво противоречие в това да си част от ЕС и да строиш АЕЦ с руска технология. Най-съвременните изисквания напълно съответстват на Директивата за безопасност на ЕС и на постфукушимските изисквания. Руската технология за реактор ВВЕР-1200 може да изпълни тези изисквания с подходящите нива за безопасност. Този въпрос бе изцяло разследван от Европейската комисия и Комисията прие унгарската позиция.

Освен това 80% от стойността на изграждането се покрива от руски междуправителствен заем, а 20% се плащат директно от унгарските собствени ресурси. На финансовите пазари няма директни опции за финансиране за период от 31 години, каквато Унгария има в междуправителствения заем. Тъй като строителството на АЕЦ е продължителен процес, кредитна линия с отложено плащане на главницата от 10 години, е силно препоръчителна. Заради необходимостта от голямо количество средства, такава кредитна линия е съществен защитен механизъм за правилното осъществяване на проекта. Допълнително, страната може да връща части от общия изтеглен кредит по всяко време, което също е много благоприятно. Като цяло това е кредитна линия, която устройва унгарския атомен проект перфектно.

При правилна българска позиция, от руска страна биха имали възможност и желание при проекта „Белене“ да се повторят условията по проекта за АЕЦ „Пакш 2“. Тоест, държавата да го изпълнява и руската страна да го кредитира при много изгодни условия. Експортният държавно гарантиран кредит не е държавна помощ. Той е за подпомагане на държавно предприятие, като държавата дава държавна гаранция. Това, че е експортно ориентиран означава, че парите ще се връщат от стопанската организация, от нейната стопанската дейност, а няма да се връщат от бюджета. Експортно ориентиран кредит, който е държавно гарантиран, но не е държавна помощ, се приема навсякъде по света включително и в Европейската общност.

По време на участието си в конференция за устойчивост на атомната енергия в София, Вадим Титов, ръководител на европейския клон на Росатом, заяви, че руската компания е готова да започне веднага строежа на  АЕЦ „Белене“. Нещо повече, той отново потвърди, че Росатом ще финансира изцяло проекта АЕЦ „Белене“, ако българското правителство вземе решение да възобнови ядрения проект. Достатъчно е само оторизираните български държавни институции да поканят Росатом като инвеститор в замразената от 2012 г. атомна електроцентрала.

Нека да припомним, че Росатом е най-мощната държавна корпорация за ядрена енергия не само в Руската федерация, но и в целия свят. Дело на Росатом са 10 действащи ядрени електроцентрали в Русия. В момента могъщата компания строи още 12 нови ядрени централи в цялата Руска федерация. Още 10 АЕЦ се изграждат в момента, на много места по света от държавната Росатом. Ядрената и радиационната безопасност на централите, които Росатом изгражда нямат аналог в никоя държавна или частна компания на земята. Руските ядрени ледоразбивачи също са дело на огромната държавна корпорация Росатом. Стъпките на "Росатом" за разширяване географията на построение от нея атомни електроцентрали доведоха и до първата копка на отдавна планираната турска ядрена централа "Аккую".

Когато се обсъждат проблемите, свързани с безопасността на АЕЦ, неминуемо възникват въпросите, свързани със съхраняване на отработеното радиоактивно ядрено гориво. За тази цел се строят скъпи подземни съоръжения, в които се складират въпросните отпадъци със съответните рискове от това, особено за малки страни като България. В случая с АЕЦ "Белене" с евентуалното участие на руската компания, в съответствие с договорените условия, отработеното гориво ще се връща обратно в Русия и в България няма да се наложи да се строят специални хранилища. Това е едно много важно и изключително благоприятно обстоятелство за страната. Нещо повече, руската страна има интерес да приема отработеното гориво, защото го използва като ресурс при експлоатацията на т.н. бързи реактори.

 

ВИЖТЕ КОМЕНТАРИ И ПОЗИЦИИ ПО ТЕМАТА:

Сбогом, Гинке. Здравейте, кончета, комари, костенурки и горски глухари!

Експертът на "ДНЕС" Георги Христов: ЕРП-та не могат да се разпродават с лека ръка

"Сделката“ за ЧЕЗ: Всички пътища водят към… Борисов и стремглавия упадък на властта!

Стига лъжи! Режим на тока има... властта ни върна в 1984 г.