Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / РАЗМИСЛИ И СТРАСТИ С...
РАЗМИСЛИ И СТРАСТИ СЛЕД БОГОЯВЛЕНИЕ

РАЗМИСЛИ И СТРАСТИ СЛЕД БОГОЯВЛЕНИЕ



Коментар на Първолета Пенкова – историк 

Константинопол! Цариград! Истанбул! Малката гръцка колония на Дарданелите, която Константин Велики избра за своя столица. Юстиниян превърна в най-красивия град, който тогавашния свят познаваше. Градът на василевсите. Градът на султаните. Градът, където морето целува сушата. Градът, от който дойде християнството при нас и градът, който беше свидетел на българските борби за църковна независимост.

Там през 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.

Нa 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“. Поставянето на основния камък е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато Екзарх Йосиф също полага основния камък на 27 април 1892 г.

През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 28 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година.

През годините тази „светая светих“ на българщината се руши, както се рушат и ценностите на българина. Ерозия в храма, ерозия в душите на хората…

Именно на това морално и човешко скодоумие станахме свидетели на светлия християнски празник Богоявление.

Някога, преди 2000 години Йисус изгони търговците от храма, но днес няма кой да изгони главния български търговец, търгуващ с вярата ни, с бъдещето ни, с животите ни. Този български бай Ганьо, който заради келепиреца превърна в разменна монета този храм на българщината.

ТЪЖНО МИ БЕШЕ, като гледах сутрешните високопарни и изпълнени с дебилен възторг хвалебствия на водещия от БТВ за „епохалното събитие”.

ТЪЖНО МИ БЕШЕ, когато гледах мутренското перчене, и говоренето на всякакви сквернословия на полуобожествения български премиер и то от мястото, където е отправял молитви към бога за благото на България Екзарх Йосиф.

ТЪЖНО МИ БЕШЕ за българския патриарх Неофит, който единствен разбираше цялата лудост на случващото се. Той като жертвен агнец беше навел глава и отиваше на заколението на българската вяра, българската история, българщината. Напомни ми на един свой предшественик – патриарх Евтимий, който по същия начин е бил свидетел на българско предателство и на заплахата от турския ятаган.

Дали ако Патриарх Неофит се беше провикнал „О, неразумний юроде, какво правиш?“ не би бил посечен от някой от хилядите гавази наоколо??? Агнец на заколение – това е моята България днес. Тя не е горд европредседател. Тя е рана, кървяща от хиляди проблеми – с демографията, със здравеопазването, с престъпността, с образованието, с безработицата…

ТЪЖНО МИ Е как има „българи”, които живеят на розов пиар облак, които не разбират какво всъщност се случи на това Богоявление. Чух апологети на фамозната външна политика на Генерала–обединител да твърдят как „такова чудо” не се е случвало от 1396 г. на Балканите!!! Само да напомня, обаче, че това е годината, когато България губи за цели 500 години държавната си самостоятелност.

Това е „чудото”.

И да се върнем на „голямата сделка”, която Обединителя направи. Някой дава ли си сметка какво значи да се връщат вакъфски имоти от преди 1878 г.? Това са огромни поземлени собствености. Да се реставрират и строят джамии? С чии пари? Тези от пенсионерите, от здравеопазването, от сигурността, тези за детските градини? От чии джоб?

Да си отговорим и на въпроса – какво е джамията, като всъщност е Храм! Храм, но не християнски! Абе хора, хан Тервел спря със сабята си Исляма, а ние храмове ли ще му строим??? И питки ще месим, с мед и сол…, и кръвен данък може пак да почнем да даваме, и хубави девойки. Нали така беше предложила една евродепутатка – да си подсилим кръвта… Хора! Спрете се! Това, което 500 години опазихме, клаха ни, гориха ни, но вярата си не дадохме – сега от глупост подаряваме.

Заради егото на един продажник. Защо тази църква не си я оправи България? Защо позволихме Ердоган да даде едни 10 млн., Бойко дал 250000 в последния месец за довършителни работи. Как не го е срам да си ги разказва тези неща? Народът ни по 2 левчета да беше дал – щяхме да ги съберем. Защо позволихме лукавия агарянин така да ни излъже? Сега ще правим „Ердоганови съботници” и ще се отчитаме с бригадирски труд в строежа на джамиите и вместо нашето изконно „Отче наш” ще слушаме на всяка пряка „Мюезин”.

А в този ден празнувахме и 170 г. от рождението на Ботев!

ТЪЖНО МИ Е на това Богоявление! Това е Богоявлението, на което продадоха вярата ми за сребърници! Ботев, Левски, Караджата и хилядите герои се обърнаха в гробовете си на това Богоявление!

О, неразумний юроде????

 

Вижте още:

Желязната църква "Св. Стефан" в Истанбул отново заблестя

Турските тирове ще минават безплатно през България