Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Русия заедно с Турция не правят една България

Русия заедно с Турция не правят една България



Европейският съд за правата на човека в Страсбург заприлича на статистическо бюро за отчитане на безотговорното поведение на държавите рецидивисти.

 

По нарушения на човешки права Путин и Ердоган не могат да се мерят с държавата на Борисов

Дайте ми достатъчно дълъг лост и опорна точка и ще преобърна Земята. (Архимед)

 

Да проверим колко е прав древногръцкият математик. Русия и Турция развиват от близо 5 години топло сътрудничество и си направиха обща ос за международно влияние. Това е нещо като лост в ръцете на два авторитарни режима, които имат сходни интереси да се противопоставят на Европа, чиято критика ги дразни.

 

Французите казват: "Qui se ressemble s'assemble" (Които си приличат, се привличат). Главните европейски критики към Москва и Анкара са заради нарушаването на основни човешки права, които двете държави би трябвало да спазват съгласно задълженията си, поети с подписването на Европейската конвенция за правата на човека. Но както Русия, така и Турция смятат, че всяка критика отвън заради репресии срещу опоненти на властта представлява недопустима намеса във вътрешните им работи. Единственият международен орган, който обаче има законно право да се намесва в такива "вътрешни работи", е Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ). Когато граждани на двете държави са изчерпали възможностите на националните съдебни системи да защитят правата си, могат да се обърнат към съда в Страсбург и решенията му трябва да бъдат задължителни, защото страните доброволно са се съгласили да ги изпълняват (макар че Русия едностранно направи някои уговорки).

Какъв е образът на Москва и Анкара в страсбургското огледало?

По традиция ЕСПЧ огласява в края на януари статистиката си за изтеклата година. Последната равносметка отново показа, че първенци са Русия (със 173 издадени осъдителни решения) и Турция (с 85). Добавена бе и "вечната" статистика за периода от създаването на съда през 1959 г., според която двете държави са на първите места сред 47 членове на Съвета на Европа, но с разменени роли: Турция е първа с 3309 осъдителни решения, а Русия е втора с 2724. Изоставането на Русия се обяснява с по-късната ратификация на конвенцията, направена през 1998 г., докато Турция е признала действието й още през далечната 1954 г. Разликата между двете държави в абсолютни числа не е голяма, защото Русия бързо догонва Турция въпреки ускорението, което Анкара получи след бутафорния опит за преврат срещу Ердоган през 2016 г. и последвалите масови репресии (275% увеличение на броя жалби от турски граждани).

И така, Русия и Турция са големите рецидивистки, които имат интерес да се държат една за друга, за да преобърнат със своя лост Европа, която си мисли, че може да ги превъзпита. 

Остава им да намерят опорна точка,

за да докажат, че има държави от сърцевината на Европа, каквито са членовете на Европейския съюз, които също не са за хвалба и дори са по-зле от тях. За тяхна радост статистиката, която ги разобличава, им дава и търсеното оправдание. В първата десетка както на класацията за 2020 г., така и във "вечната" класация фигурира България - държава със сравнително малобройно население в Европа, но с относително много нарушения на човешки права. За миналата година тя излезе на 6-о място с 35 произнесени осъдителни решения и по този начин се върна на позицията, която заемаше през 2017 г. През 2019 г. за първи път се измъкна от непрестижната десетка и бе 11-а, но бързото й завръщане показа, че това е било по-скоро отклонение от правилото. Във "вечната" класация тя е 9-а с 663 признати от съда нарушения на човешки права (смятано от 1992 г., когато ратифицира конвенцията).

В абсолютни числа изглежда, че тя стои далеч зад Русия и Турция, но като се има предвид, че те са държави с многомилионно население (Русия - 144 млн., Турция - 82 млн.), картината се променя значително, когато нарушенията се съпоставят с броя на гражданите. На 1 милион българи се падат над 95 нарушения на човешки права, доказани в Страсбург. Докато на същия брой руснаци се падат 19 осъдителни решения, а на 1 млн. турци 40 осъдителни решения. Ако двете държави обединят данните си, пак ще останат

далеч по-назад от България

Не могат да се мерят с нея, защото тя държи от 2012 г. първото място по относителна тежест на нарушенията и постоянно увеличава преднината си пред следващите я в голямата десетка (на второ място е Гърция, на трето - Румъния, на четвърто - Унгария, на пето - Турция, на шесто - Украйна и пр.) Русия е чак на 9-о място. Вижда се как при смяна на класацията от абсолютни в относителни числа България и Русия си разменят местата.

Възниква въпросът: с какви очи премиерът Бойко Борисов отправя забележки към Русия по случая "Навални", след като собствената му държава през 11-те години на неговото управление се е превърнала в най-големия рецидивист по нарушаване на човешки права в Европа спрямо броя на населението си?  Вторият въпрос е: Как е успяла? Отговорът и на двата въпроса е много прост - България просто не изпълнява решенията на съда в Страсбург, или по-точно, изпълнява ги, но наполовина.

В средата на декември м.г. Българският хелзинкски комитет (БХК), позовавайки се на международната платформа European Implementation Network, съобщи, че през последните 10 години (ерата на Борисов) София не е изпълнила 48% от постановените решения на ЕСПЧ. Изброяването им е безсмислено, защото няма да стигне страницата на вестника. Достатъчно е да се спомене само знаковото дело "Колеви срещу България" от 2009 г., което установи пълната безотчетност на главния прокурор като основен дефект на българската съдебна система. Оттогава нищо не е помръднало - главният прокурор е все така безотчетен, а Борисов все така е на власт, защото няма кой да го пита нито за съдържанието на чекмеджето му, нито за имотните му интереси в Барселона.

Нашият премиер обаче има едно на ум и затова набира кураж да подхвърля забележки към Русия. Според същата информация Москва не изпълнява 89% от осъдителните решения в Страсбург, а Турция - 63%. Ето простор за развихряне на фантазията му.  Защото става дума за безнаказаност, която тъй много му допада.

Що се отнася до Архимед, числата потвърждават, че е прав.

 

Източник: https://www.segabg.com/

 

 


 


 

 

 


145384